Летописецът на Шипка и виден шипкалия, известен и като първият библиотекар в градчето Боян Чомаков е авторът на детската песен-класика – „Хей ръчички, хей ги две“. Това съобщи за сайта zakazanlak.bg Таня Ганчевска- секретар на читалище „Светлина 1861“ в град Шипка.
За този малко известен факт е отбелязано в книгата „История на музикалния живот в Шипка“, преиздадена от Георги Георгиев, по оставени документи на самия Боян Чомаков. Пак от там ставало ясно, че музиката към текста за песничката, която знае всяко дете в забавачницата, е заимствана от белогврадейска песен.

Хей ръчички, хей ги две!
Те ме слушкат най-добре!
Едната мие другата!
А пък двете лицето!

Хубавите ръчички.
Те са още мънички.
Тупа лупа ръчички.
Цапа цапа мънички.

Да се хванем за ръце.
Да направим колелце.
Трака трака тракалце.
Вижте нашето хорце.

Хайде всички ред по ред.
Че да тръгнем все напред.
Хайде крачка едно две.
Да вървим две по две.


Освен като летописеца на Шипка, оставил десетки тетрадки, изпълнени с четлив ръкопис, събрали историята на селището от създаването му до началото на 20 век, Чомаков близо 4 десетилея събира, проучва и документира исторически факти и събития, описва народни обичаи, поверия, които са безценен извор за проучване на народната култура на балканджиите.
Будният шипченец Боян Чомаков е учителства в Шипка, Шейново, Долно Сахране и Казанлък, където става любим учител по френски на учениците си, сваляли му шапка при всяка среща, според запазените спомени на шипкалии.
Шипченският летописец е роден 30 януари 1876 година.
Умира на 9 юнуари 1952 година. За кончината му в дневника си Димитър Чорбаджийски – Чудомир пише: „Почина завчера Боян Шинев Чомаков, стар учител от Шипка, който написа доста интересни неща из миналото на Шипка. Боян ми беше единственият помагач в издирвание миналото
на нашите селища и работи до последните си дни.“



сн: sanovnik.bg
Сред малко известните шипченски тайни и факти е и този, че в санаториума за белогвардейци в селището няколко години живее народната лечителка и феномен Слава Севрюкова, заедно със своя съпруг- белогвардеецът Степан Севрюков.
Шипченци се гордеят и с факта, че именно по тяхна рецепта се приготвя прочутият етнодесерт в Етъра и Боженци- бялото сладко.