Репортаж на крак: В Джунглата на казанлъшките кръстовища
Казанлък, 16.30 часа, светофара на „Христо Ботев“, 24-и ноември, четвъртък. С инструктора за обучение на водачи на МПС Бони Бечев, пресичаме на зелено в посока Пощата.
„Всички сме виновни за това, което се случва по улиците на Казанлък, имаме нужда да си променим съзнанието“, ми говори младият Бечев, учудва ме. Очаквам да каже:“Общината е виновна, виновни са от КАТ, ДАИ...“, но вместо това, той продължава: “Контролът е проблем. Но ако кажем: “Виновни са от една или друга инстутуция, която трябва да осъществява контрол, така не става. Нещата стават от нас самите“. Бечев отказва интервю по темата за безредието по казанлъшките улици, вместо това, предлага просто да тръгнем пеша в час пик по централните булеварди и кръстовища, да гледаме и записваме, какво точно се случва пред очите ни. Едно към едно. Защото според него, теорията е едно, а реалностите – друго. На теория всички млади водачи, дошли за обучение в семейната школа, където работи Бони, са „ок“ с теорията. И „ок“ с практиката, докато карат курса. После обаче, с шофьорска книжка в джоба, влезли в реала на уж, по-опитните водачи, новите зад волана почват да се питат:“Защо онзи може така, а аз да не мога? – Защо и аз да не го направя по лошия начин...?“
По лошия начин е спрял точно на кръстовището до пощата тежък бял нов джип. „По закон трябва да е на 5 метра от кръстовището“, обяснява Бечев. И – да, возилото е на 5 метра. В маркирано паркомясто. Защо начинът да е лош? - Но! – продължава гидът ми - инструктор – „Всичко си губи смисъла...“. Губи се смисъла, защото идващите водачи в колите откъм светофара на „Христо Ботев“, на практика не виждат, няма как да видят който и да е пешеходец, тръгнал да пресича откъм „Палас“ – тежкото бяло возило скрива видимостта към началото на пешеходната пътека срещу Пощата. Статистиката в Казанлък показва, че точно тук е блъснат не един пешеходец. На спирката, на отсрещния ъгъл на кръстовището, са паркирани две коли и половина. „Зоната на спирката е 50 метра по закон“, напомня събеседникът ми.
„Булевардът е идеален. С две ленти за движение в двете посоки. Не мога да разбера, защо цялата дясна лента е заета от паркинг? – недоумява специалистът. Същото е и в другата посока. Бечев коментира ситуацията:„Шофьорите, които обучаваме не могат да се научат как да се престрояват, в Казанлък няма свободни ленти, за да го правят. Като идат в големите градове, се объркват, там шофирането в повече от едно платно в дадената посока е непрестанно.“ Мотивът - липса на паркоместа, заради което основна градска артерия е превърната в паркинг, за професионалиста - инструктор, е неуместен. Няма видимост за водача, няма видимост за пешеходеца, затруднява се движението, категоричен е той. И отсича: „Нямаме полза от това!“ Докато вървим по тротоара, край нас профучава велосипедист на средна възраст:“Няма право да се движи по тротоара. Ако е под 12- годишен, може, но той не е.“, отчита зоркото око на Бечев. „Около 1000 са загиналите от катастрофи у нас всяка година, в последните години – около 700 души“, продължава Бони – предприети са сериозни мерки за шофиране при употреба на алкохол. Но в резултат на употребата на алкохол, при катастрофи са загинали едва от 5 до 10 % от жертвите, останалите жертви на пътя, са дадени заради човешка грешка, ми казва като на урок, младият обучител. Грешките на пътя идват по причина:

Неправилна преценка на ситуацията

Вече сме на Лъвовата чешма. В очевадно нарушение, такси прави обратен завой от спирката към светофара.“Програмата на курса за шофьори е идеална. На теория и докато са при нас, всички спазват правилата. Често им казвам, че в Казанлък има около 50 хиляди активни граждани. Ако всеки от курсистите за една седмица се научи как се пресича, а в следващата седмица той научи още един, а другият - още един след това, за една година, няма да имаме човек, който да не знае...“, обяснява своята формула: Пирамида на пешеходеца, Бони Бечев. Но още не е видял тя да проработи - влизайки в хаоса по улиците и пътищата, създаден от уж, по-опитните водачи, младият шофьор започва да прави като тях... Детето - пешеходец също постепенно забравя наученото в училище и съвестни родители и почва с нарушенията.
“Несъобразена скорост“, очевидно е понятие, което също не се осъзнава. Знае се пак само на теория. На практика действа животинският повик на пътя:“Аз съм най-добър, аз съм върха, на мен няма да ми се случи...“. Почва едно мерене на егото, кой е с по-хубав автомобил, кой кара по-яко, кой е неуловим от санкциите. „Санкции трябва да има, разбира се“, коментира Бечев, докато потокът от коли на централния светофар става все по-мощен. Въпросът е, какви са вратичките за промъкване през тях и има ли на улицата групи, които контролират, въпросът е, доколко тези санкции се прилагат...
Срещу Лъва е пълно с паркирани коли, току преди кръстовището. Идващи от Запад автомобили запецват на двайсетина метра преди светофара и дори на зелено не могат да завият надясно, защото дясното платно е заето, не могат да се престроят. Дясното платно е паркинг. Съвсем законен паркинг, с разрешени и платени в Общината целогодишни абонаменти. „Не съм съгласен с извода на Общината, който чух в края на срещата, организирана по проблемите на пътя в края на лятото“, казва ми Бони.
Отишъл с идеята да вземе отношение и да предложи срещата да се изнесе на терен направо на пътя, където сега двамата коментираме. Отказал се изобщо да вземе отношение... Там чул, че за многото катастрофи и жертви в Казанлък, били виновни пунктовете за годишни технически прегледи на колите. „Пунктовете са под контрола на Автомобилна администрация, а тя – на Министерството на транспорта. Не може да се говори така, на срещата техни представители нямаше“, разсъждава събеседникът ми. Какво като всички на срещата се обединиха, да се работи в една посока, какво последва от това..., Бечев още не е видял на пътя резултата от дискусията. /В момента по информация на ЗаКазанлък, идеите и предложенията от срещата и кампанията в медиите, се обсъждат за конкретни мерки, които предстои да се въведат/. Според него:

Хората от властта трябва да са за пример

Ще Ви покажа едно междублоково съвсем ново и добре оформено пространство, където общински съветник редовно паркира в зелената площ, казва ми Бони. И се пита, защо? – „нали нашите лидери трябва да дават пример...?“. Лошите примери са навсякъде, виждаме по пътя си пешком надолу по бул.“Розова долина“. Пред банката коли няма – „очевидно, има ефект от Паяка“, казваме си двамата в един глас. Но има друг проблем, коментира Бони – паркирането пред много институции е позволено буквално на улицата. На крачки от пешеходната пътека срещу Общината, пред загражденията до Военния клуб е паркиран лъскав, съвсем нов модел черен джип с предница, гледаща в посока надлеза на „Комплекс Здраве“. „За да е спрял така, очевидно е идвал от север и е извършил поне две нарушения, пресякъл е двойна непрекъсната линия и е паркирал тук“, коментира моят събеседник. И пак отбелязва: “Голям, натоварен булевард, не е нормално цялото дясно платно да е заето от паркирани автомобили“. С него правим опит да пресечем до ОУ „Отец Паисий“ по правилата – сигнализираме с високо вдигната ръка. Забелязват ни, дават ни път. Има и водачи, които спазват правилата. В случая, са военни. „Човек се движи пеш със скорост 1 метър в секунда, ако тича – увеличава скоростта до 15-20 км/ч, ако му протегнеш крак, пада, няма време да реагира. В населено място, се движим с 10 м/сек, на шосето – с 25 м/сек, а на магистралата – до 45 метра за секунда, а природата ни е дала способности за реакция при скорост 1 метър в секунда...“, обяснява Бечев. Затова, дори на пешеходна пътека, следва да се внимава – непременно трябва да се оглеждаме още преди да сме стъпили на бело-черните ивици. Да говорим по телефона, без да се оглеждаме, нима това не е нарушение, пита се той, макар Законът още да не го е маркирал като такова.
Максимум 20 минути може да се спестят, ако се бърза прекалено, примерно, за пристигане от Казанлък до Бургас или София, казва инструкторът. „За къде бързаме?“, се пита той – „Много хора не разбират, че животът не се купува с пари“. И че скъпият автомобил, не е гаранция, нито повод за шофиране против правилата.

В Кръговото за „Арсенал“: Масово без мигачи

16.40 часа, Кръговото на Надлеза, притъмнява. С Бечев стоим и броим: първите 6 коли са в абсолютно нарушение: минават през кръга без да подадат сигнал за посоката си на движение при излизане от кръстовището. Така не трябва. „Кръговото е най-лесният начин за преминаване през кръстовище, защото има ясна посока на движение. Принципът е ясен – пропускаш движещите се по пътя с предимство“, казва Бони. Идеята на това съоръжение е, да се намали скоростта, да се намали броят критични точки в кръстовището, които са 30-32 на брой. Само че, когато автомобилите секат завоя в Кръговото, намаляването на скоростта не се получава, много от рисковете остават. Добре е при навлизане в кръстовището с Кръгово, особено, ако излизаме на трети изход, през цялото време да сме с включен ляв мигач, съветва специалистът. А е задължително, при излизане от кръга, да пускаме мигача от дясно. Така указваме на другите водачи, че излизаме от кръга и даваме възможност на тези, които чакат, да се включат по-бързо, което улеснява движението и възпрепятства задръстванията.

Продължаваме да регистрираме действията на участниците в Кръговото:

Първи автомобил без мигач при излизане, втори, трети..., автобус, който вози хора – водачът говори по мобилния, върти волана с една ръка, не дава десен мигач; автомобил излиза с ляв мигач; бял бус идва откъм „Христо Ботев“, включва се в кръга към „Арсенал“ и от задницата му в здрача около 16. 50, виждаме да се ветрее парцал от светлоотразителна жилетка, завързан на края на издаден извън габаритите на возилото, черен винкел:“Абсолютно неправилно!“, отбелязва Бони. От преминаващите през кръга, предимно арсеналци, след излизане от работа, повечето, както и останалите, не спазват ограничението, зададено от маркировката за ширината на кръга и настъпват бялата вътрешна лента като „секат“ завоя. Трима за половин минута говорят по мобилния. Един, докато говори по телефона, излиза от Кръговото без мигач и пак без мигач, рязко спира на спирката на автобуса на „Комплекс Здраве“ – от мястото до водача изкача жена, без никаква яснота за останалите участници в движението, че това ще се случва: за половин минута, три нарушения..., не сме видeли, имат ли колан хората в автомобила. За да изскочи жената така рязко, едва ли.
Поне 20 % от водачите говорят по телефона, докато шофират, забелязал е младият Бечев от дългите си обиколки с обучаващите се по казанлъшките улици и пътища. Това е още един повод да каже: “Всичко зависи от самите нас. Обаче и всички казваме с възмущение: “По улиците на Казанлък е джунгла!“. На книга нещата са ясни, важно е, как са нещата на практика“, подчертава ми пак той.

С Бечев затваряме кръга:

Отново сме на светофара на „Христо Ботев“: Лудницата е пълна: автомобил с ремарке /!/ навлиза в кръстовището на червено, задръства го, всички стоят и чакат, мъж на мотопед навлиза на червено, без каска и без да сигнализира. Таксиметрова кола навлиза също на червено. Ясно е, че първи автомобил, може да навлезе на жълто и да се изтегли, но останалите зад него са вече при червен сигнал, коментира Бечев. „Ако има група, която да обикаля и санкционира, няма да е така. Ето, ние видяхме толкова нарушения. Ще има контрол, ще има санкции, ще има събираемост на местните приходи, казанлъчани ще се научат да спазват правилата. А може би, тук сме малък град и всеки всекиго познава, надява се да му се размине“, разсъждава инструкторът по обучение на водачи на МПС. На тръгване, ми казва още нещо:“А, не мога да разбера, защо продължават да се издават разрешителни за строителство на големи сгради, без да имат паркинги...“. Бечев ми предлага след време, да повторим тоя тур отново.
Нататък – към Малкото площадче продължавам сама. Отчитам с радост, че по улицата вече няма коли наполовина на тротоара, наполовина на платното, паякът работи...На „Малкото площадче“ всичко е ок, както ми каза и Бечев, там си е обикновено кръстовище, регулирано, не е Кръгово.
По маршрута ми към Дома на културата се набутвам в потока по „Шипченска Епопея“, малко е по-подредено, но пак има струпване пред бившото кино „България“...Зад Културния дом, отново има паркиран автомобил на тротоара до оградата, отново има и паркирал до детската площадка върху паветата на пешеходната зона в ляво от гърба на Дома.
Приключвам с този текст и отварям фейса: „Кола на таван на Околовръстното на Казанлък“ е първото заглавие, което виждам. Надежда дава:“Монтират светофар до Махалата?“, както и съобщение отпреди броени дни за маркиране на нови пешеходни пътеки и мерките, предприети за обновяване на знаковото пространство от Общината, по препоръка на Пътна полиция...

Диана Рамналиева