При лют студ руси и българи освобождават Казанлък и бият при Шипка-Шейново

Има събития във военната история, които съчетавайки толкова добра за времето си военна стратегия с героизма на обикновения войник, остават завинаги в паметта на потомците. Такова събитие в българската история от бойната летопис на Руско-турската война 1877-1878 г. е военната операция по зимното преминаване на Балкана и сраженията за превземане на укрепения турски лагер при Шипка-Шейново. Именно боевете и извоюваната победа от страна на Руската армия и Българското опълчение откриват пътя към Одрин и Освобождението на България. За събитията преди 139 години в Казанлък и епичната битка на заснеженото поле между Шипка и Шейново, разказва Златина Чорева, уредник в отдел „Научноизследователска и експозиционна дейност” в НПМ „Шипка-Бузлуджа”.

През месец декември 1877 г. Руско-турската война навлиза в своя решителен, заключителен етап. След няколко месечна обсада, на 10 декември 1877 г. пада Плевен и Осман паша капитулира. Главното командване на руската армия взема решение, че въпреки трудните зимните условия, войските трябва да преминат Балкана и да предприемат широкомащабно настъпление на юг от Стара планина. В изпълнение на това решение основната задача на Шипченския отряд под командването на генерал Радецки е да се насочи в района на Шипка-Шейново. След подсилването на отряда числеността му достига около 48 000 души и 100 оръдия. Крайната цел е да бъде превзет укрепеният турски лагер при Шипка-Шейново и да бъде разгромена армията на Вейсел паша.

За атаката на Шейновския лагер ген. Радецки разделя отряда си на три части, в които се включва и Българското опълчение. Със своята част той остава на прохода за действие по фронта, а в обход от запад и изток тръгват две колони.

Дясната обходна колона, наброяваща около 15 800 души, под командването на генерал-майор М. Д. Скобелев трябва да премине Балкана през труднодостъпната Химитлийска пътека и да слезе при с. Химитлии /днешно Ясеново/. В състава на тази колона влизат и седем български опълченски дружини – Първа, Втора, Трета, Четвърта, Пета, Шеста и Десета.

Химитлийският проход се оказва сериозно препятствие за колоната. Eто как го описва Радко Димитриев в своята книга „Боевете и операциите около Шипка във войната 1877-1878 година”: „… Пътят, по който предстоеше да мине дясната колона, представляваше една тясна пътека, удобна само за движение на пешеходци, и то лятно време. Зиме тази козя пътека съвсем запустяваше, затова и сведенията за нейното състояние през това време на годината бяха твърде непълни.“

Пътят на лявата обходна колона, наброяваща около 18 000 души, командвана от генерал Н. И. Святополк-Мирски, трябва да преодолее Балкана през Тревненския проход и селата Селци, Горно, Средно и Долно Гюсово /днешно Изворово/. Към нея се числи и Девета опълченска дружина. Тя трябва да премине през Тревненския проход и да атакува Шипка-Шейново. В Селци главните сили на отряда се разделят на две части, като 30-а Пехотна дивизия под командването на генерал Шнитников се отправя към Мъглиж, за да обезпечи руския тил, а впоследствие се включва в освбождението на град Казанлък.

Руското командване решава преминаването на Балкана да започне на 5 януари 1878 г. При лют студ и силен вятър двете обходни колони тръгват на път. С помощта на българското население частите на Шипченския отряд започват своя тежък преход. Освен със студа, който надминава минус 20 градуса, те трябва да преодолеят и засипания от дълбоки преспи път.

В щаба на генерал Скобелев е поетът и публицист Петко Р. Славейков, който познава Балкана и осигурява местни хора да подпомагат колоната. За помощта на българите, оказана при преминаването на Балкана и в боевете при Шипка-Шейново, разказва полковник А. Н. Куропаткин, началник-щаб на Скобелевата колона. „ И наистина мъчно е да се каже какво бихме направили ние без Славейков. …По целия път при спускането на Скобелевия отряд отстраняваше множество пречки и снабдяваше с всичко необходимо две и половина дивизии…“

Ценна помощ оказват българите и на отряда на ген. Святополк-Мирски, който се движи през Тревненския проход. Много българи се включват в разчистването на заснежения път. Един от водачите на този отряд е Руйо Донин от Мъглиж.

Според плана на руската Главна квартира двете обходни колони при добро време трябва да достигнат поставената цел на 7 януари вечерта и на следващия ден да започнат атаките срещу турския лагер.

Част от войската на лявата обходна колона на ген. Святополк-Мирски, под командването на ген. Шнитников настъпва на 8 януари 1878 г. от Мъглиж към Казанлък. Именно тази част освобождава за втори път Казанлък. Тази колона тръгва към Енина и се включва в боевете за Шипка-Шейново.

Бойните действия при Шипка-Шейново започват на 8 януари 1878 г. Частите на генералите Скобелев и Мирски трябва да атакуват едновременно, но тежките зимни препятствия забавят колоната на ген.Скобелев. На този ден авангардът му успява да проведе само демонстративна атака срещу Шейново. Колоната на ген. Мирски започва превземането на турския лагер. Първоначално в атака тръгват баталъоните на 4-та стрелкова бригада. След като успяват да превземат първата укрепена линия, те правят опит за атака и на втората линия неприятелски укрепления. Ген. Мирски провежда няколко атаки срещу нея, но не успява да я превземе.

На 9 януари започва решителният бой за овладяване на Шейновския укрепен лагер. Вейсел паша атакува частите на ген. Мирски. В боя се включват Углицкия, Суздалския и Владимирски полкове, както и опълченците от Пета опълченска дружина. Войските на Мирски завладяват с. Шипка и турската армия се оказва обградена. На обяд ген. Радецки предприема фронтална атака по стария шипченски път в посока на противниковите укрепления под Орлово гнездо, но среща силен отпор от страна на турските сили. Тази спряна атака на русите в планината по никакъв начин не блокира така добре проведената военна операция на Скобелев и Мирски.

Преодолели всички трудности, руските воини и българските опълченци се сражават до момента, в който принуждават корпуса на Вейсел паша да капитулира. За извоюваната победа руските полкове и българските дружини дават 1016 убити и 3869 ранени бойци. С цената на огромни усилия, в борба с противниковата част и природните стихии Шипченският отряд на руската армия задържа прохода през страшната зима и извоюва победата при Шипка-Шейново.

Това са едни от важните сражения на Руската армия и Българското опълчение, които откриват пътя за по-нататъшно настъпление към Одрин и Цариград. Казанлък е свободен, а извоюваната победа при Шипка-Шейново е ключова за изхода на Руско-турската освободителна война.

В условията на продължаващото руско настъпление по долината на Марица Високата порта е заставена да започне преговори за примирие.

На 13 януари Султан Абдул-Хамид телеграфира на император Александър Втори, че той вече е назначил Сервер паша, министър на външните работи, и Намик паша, висш чиновник на империята, за пълномощни представители при водене на преговорите и на 15 януари те тръгват за Казанлък. Междувременно още на 12 януари 1878 г. Главната квартира на руската армия е в Казанлък. При влизането си в града главнокомандващият Николай Николаевич благодари на войсковите части, удържали победа в сражението при Шипка-Шейново. Известно време двете страни водят преговори в къщата на розотърговската фамилия Папазови, но не се стига до разбирателство. На 26 януари Главната квартира пристига в Одрин. И така, за да се достигне до примирие и малко по-късно до подписването на Сан-Стефанския мирен договор.