Президентската история в години .... За осми път в новата история на страната избираме президент на страната - до балотажа достигнаха Румен Радев и Цецка Цачева.
Провеждането на президентски избори започва след 10 ноември 1989 г. Първите два пъти изборът е направен от Народното събрание, а след 1992 г. - пряко от всички имащи право на глас.
Първите избори се провеждат на 3 април. От името на парламентарните групи на БКП и БЗНС за поста е предложен председателят на Държавния съвет Петър Младенов. Той е избран с пълно единодушие.
Вторите избори също се провеждат непряко, но този път от Великото народно събрание. Налага се гласуването да протече в шест тура, тъй като никой от кандидатите не успява да получи мнозинство от 2/3 от общия брой на 400-те народни представители.

Така на 31 юли 1990 г. от името на СДС е номиниран Желю Желев. Той получава подкрепата на БСП, а след това и на БЗНС и ДПС. Така Желев е избран за поста с необходимото мнозинство.
През 1992 г. са проведени третите президентски избори. На балотаж отиват Желю Желев и Блага Димитрова и Велко Вълканов и Румен Воденичаров. В крайна сметка Желев стана президент.
Четвъртите президентски избори се провеждат през 1996 г. Отново се стига до балотаж, който е спечелен от Петър Стоянов и Тодор Кавалджиев. Втори остават Иван Маразов и Ирина Бокова.
Следват изборите през 2001 г. На балотажа Петър Стоянов и Нели Куцкова остават втори, а победите са Георги Първанов и Ангел Марин. Те повтарят победата си и на шестите президентски избори през 2006 г. Въпреки това отново се стига до балотаж и тогава втори остават Волен Сидеров и Павел Шопов.
Седмите поред избори са спечелени от Росен Плевнелиев и Маргарита Попова, а втори остават Ивайло Калфин и Стефан Данаилов. На балотажа разликата между двамата е едва 160 000 гласа.

С най-голям брой гласове е избран Желю Желев пред 1992 г. - почти 3 млн. души, а с най-малък Росен Плевнелиев през 2011 г. - близо 1,7 млн. С най-голямо мнозинство на поста се качва Георги Първанов след като през 2006г. получава 75% подкрепа.
С най-малко мнозинство е Росен Плевнелиев с подкрепа от 52%.


Историческият опит показва, че :

Изборните резултати от проведените до този момент пет избора показват, че победителят на първия тур е и краен победител. До размяна на местата след втория тур не се е стигало.

С най-голям брой гласове е избран Желю Желев пред 1992 г. - почти 3 млн. души, а с най-малък Росен Плевнелиев през 2011 г. - близо 1,7 млн. души. С най-голямо мнозинство на поста се качва Георги Първанов, след като през 2006 г. получава 75% подкрепа. С най-малко мнозинство е Росен Плевнелиев с подкрепа от 52%.


Винаги е имало втори тур на президентските избори.
Избирателната активност на балотажа е по-ниска.

Президентите на България
Четвъртият президент на Републиката е Росен Плевнелиев (22 януари 2012 г. - ).
Росен Плевнелиев печели изборите за Президент на Република България на втори тур на 30 октомври 2011 г. с вицепрезидент Маргарита Попова. Двамата полагат клетва пред Народното събрание на 19 януари 2012 г., а встъпват официално в длъжност на 22 януари 2012 г.
Третият президент на Републиката е Георги Първанов (22 януари 2002 г. - 22 януари 2007 г., 22 януари 2007 г. - 22 януари 2012 г.).
Георги Първанов е роден на 28 юни 1957 г. Той се дипломира в Историческия факултет на СУ "Св. Климент Охридски" през 1981 г., а през 1988 г. защитава докторска дисертация по история.
Георги Първанов е народен представител в ХХХVІІ-то, ХХХVІІІ-то и ХХХІХ-то Народно събрание. От месец декември 1996 г. до избирането му за президент е председател на БСП.
Избран е за Президент на Република България с вицепрезидент Ангел Марин на втори тур на 18 ноември 2001 г. Те полагат клетва пред Народното събрание на 19 януари 2002 г. и встъпват официално в длъжност на 22 януари 2002 г.
На 29 октомври 2006 г. Георги Първанов и Ангел Марин печелят президентските избори на втори тур и са преизбрани за втори мандат.
Двамата полагат клетва пред Народното събрание на 19 януари 2007 г. и встъпват официално в длъжност на 22 януари 2007 г.
Вторият президент на Републиката е Петър Стоянов (22 януари 1997 г. - 22 януари 2002 г.).
Петър Стоянов е роден на 25 май 1952 г. Той завършва специалност „Право” в Юридическия факултет на СУ „Св. Климент Охридски” през 1976 г. През 1992 г. става заместник-министър на правосъдието в правителството на Филип Димитров, а през 1994 г. е избран за народен представител от СДС в ХХХVІІ-то Народно събрание и заместник-председател на парламентарната група на СДС. През 1995 г. Петър Стоянов е избран за заместник-председател на СДС.
Той печели изборите за Президент на Република България на втори тур на 3 ноември 1996 г. в екип с вицепрезидента Тодор Кавалджиев.
Двамата полагат клетва пред Народното събрание на 19 януари 1997 г. и встъпват официално в длъжност на 22 януари 1997 г.
Първият президент на Републиката е Желю Желев (1 август 1990 г. - 22 януари 1992 г., 22 януари 1992 г. - 22 януари 1997 г.).
Желю Желев е роден на 3 март 1935 г. През 1958 г. завършва специалност „Философия” в СУ „Св. Климент Охридски”. Той е доктор на философските науки, съосновател и първи председател на Съюз на демократичните сили (СДС). Ръководител е на делегацията на СДС по време на Кръглата маса през 1990 г.
На 1 август 1990 г. VІІ-то Велико Народно събрание избира Желю Желев за председател (президент) на страната. Той заема тази длъжност до избирането му за Президент на Република България през месец януари 1992 г.
Първите преки демократични избори за президент се провеждат в два тура – на 12 януари 1992 г. и на 19 януари 1992 г. Те са спечелени от кандидатите на СДС Желю Желев, избран за президент и Блага Димитрова, избрана за вицепрезидент.
Двамата полагат клетва пред Народното събрание на 22 януари 1992 г.