Днес, на Архангеловден, тържествено ще бъде открит обновеният параклис „Св. Архангел Михаил” в Мъглижкия манастир „Свети Николай Мирликийски”. Параклисът е бил затворен в началото на 90-те години на миналия век. Със собствени средства на духовната обител и от дарения на християни, параклисът е обновен и официално ще отвори врати на днешния празник. Свещник за параклиса ще осигурят и художници от мъглижкото сдружеие „Творецъ”, които съобщиха през миналата седмица, че обявяват на търг 20 свои авторски платна. Със събраните средства те ще участват и във възстановяването на килията, намираща се непосредствено до параклиса, където е отсядал Васил Левски.
Девическият манастир “Св. Николай Мирликийски” представлява комплекс от църква, жилищни и стопански сгради, както и два параклиса, посветени на Св. св. Петър и Павел и Св. Архангел Михаил.
Според преданието манастирът бил основан от цар Калоян през 1197 г. след победата му над кръстоносците в битката край Мъглиж. За да се помни победата, царят дарил средства за построяване на манастир. Най-старият предмет, който се съхранява тук, е кадилница, върху която има гръцки надпис с дата 1233 г. - времето, през което е царувал цар Иван Асен ІІ.
В приписка в полето на четвероевангелие от 1572 г. е описан драматичен епизод от живота на манастира. На 13 януари 1623 г. еничарският предводител Склав дошъл да събира кръвен данък, един от най-жестоките данъци на поробените народи в Османската империя. Хората скрили децата си в манастира. Монасите не ги издали и за назидание били изклани, но децата били спасени.
През 1834 г. започва изграждането на сегашния манастирски храм, който в архитектурно отношение е еднокорабна, безкуполна сграда. Забележителен е фактът, че някои от българските светци са изографисани в народни носии. Голям интерес представлява уникална стенопис с изображенията на светите братя Крили и Методий и на покровителя на Ирландия – Св. Патрик. Стенописната украса е изпълнена през 1909 г. от Петьо Ганин от Казанлък, съратник на Васил Левски.
Още през 16 в. в манастира се подготвят свещеници за цяла Южна България, имало и килийно училище. През Възраждането тук било открито мъжко училище, а няколко години по-късно и женско. През 1870 г. училището прераства в прогимназия. В манастира имало голяма библиотека, която изгоряла през Руско-турската освободителна война.
Манастирът бил тясно свързан с национално-освободителното движение през 19 в. През 1835 г. там е заточен игуменът на Плаковския манастир йеромонах Сергий, заради участието му във Велчовата завера. През 1866 – 1870 г. игумен на манастира е поп Харитон, прославил се по-късно в Дряновската епопея от 1876 г. Няколко пъти в манастира е пребивавал и Апостолът на свободата Васил Левски. От 1922 г. манастирът е девически.
Сдружение „Творецъ“, което огласи своята подкрепа за манастира, е регистрирано преди две години. Според Росен Бакалов, представител на сдружението в балканския град, стремежът на творците е да възстановят културните традиции в община Мъглиж. В момента е в ход и инициатива за заснемане на всички исторически места в района.След това ще бъде изработена специална карта със забележителностите.
270 хиляди са днешните именници в страната, които празнуват на Архангеловден. За лично име и здраве черпя тАнгел, Ангелина, Лина, Михаил, Михайлина, Михаела, Мила, Милена, Рангел, Рафаил, Гавраил, Гаврил, Серафим, Райко, Рая, Радко, Райна, Радослав, Рада, Радостин, Радивой, Емилия, Емил, Райка, Райчин, Рачо, Пламен, Пламена, Огнян, Огняна, Милко, Милка, Михо, Геле, Ханка.
0 коментара
Все още няма коментари към публикацията. Бъдете първи и споделете Вашето мнение!