Има хора, на които от пръв поглед им личи онова, за което няма друг лаконичен изказ, освен познатия, дори банален, израз: “Сериозен човек“. Нещо повече, личи им дори преди първата среща с тях, само от един бърз телефонен разговор. Почти бях убедена, че инж. Стоян Иванов е точно такъв човек още след краткия ни разговор за уговорка по повод този текст. Той беше любезен, но не разтеглив на думи. Делови, с готовност за поемане на ангажимент. Още един ангажимент от многото му задачи в работния ден. Денят на ръководител, чийто работен ден никога не завършва така, както е мислен от сутринта. Не поради липсата на добра планировка на часовете, дори – минутите. Напротив! А поради обстоятелството, че няма как в ежедневието на ръководител на обособено производство в „Арсенал“ да липсват извънредни ситуации и изненади от всякакъв характер. Които той посреща със съвсем спокойна усмивка. Спокойствие, което дават само високата квалификация и богатият професионален опит.
Обособеното производство, за което инж. Иванов отговаря, е в рамките на фирменото Направление 5/305 с ръководител Васил Вълчев. Всеки арсеналец знае, че тук става дума за истинско машиностроене. Сложно, поради индивидуалната специфика на всяка производствена задача, която се решава тук.
Място за сериозни хора и сериозни ръководители
Още в първите минути на срещата отчитам наум, че – не, не съм сбъркала в предварителната преценка за новия ни събеседник: “Сериозен човек“. Но още нещо му личи веднага – не е съвсем казанлъчанин. Отличава се с една балансирана мекота, не фамилиарничи, не се прави на интересен и не си придава важности, липсва му суета. Тежи си на мястото по един аристократичен начин. Не се сдържам да попитам. И – да, този мъж е родом от Русе. Но почти вече 25 години е в Казанлък.
Направлението, в което инж. Иванов ръководи обособено производство на площадката на два цеха на Завод 5, има отговорността да гарантира на практика цялото специално производство на казанлъшката оръжейница, въпреки, че тук, оръжие не се произвежда. Новото предназначение на арсеналския машиностроителен завод, известен някога с готова продукция от стотици бормашини и фрези годишно, е да поема ремонта на машините и съоръженията, които ползват всички арсеналски вътрешни заводи. Но това е пределно общо казано. Тук се правят специализирани машини и оборудване, стендове и прочие съоръжения, по своя технически и технологичен характер – изцяло нестандартно оборудване. Именно това е и причината в този арсеналски завод да има висока концентрация на добри специалисти, отчита и инж. Иванов. Не крие, че с такива хора му е приятно да работи. Повечето са мъже, по обясними причини. Инженери, много от тях, млади. Икономисти, личен състав с висше образование. Средните технически кадри са също добри. Имат машиностроителна специалност от механотехникуми, сега трансформирани в професионални гимназии. Работници със средно образование няма. Близо 200 души са в рамките на обособеното производство, което инж. Иванов ръководи. Два цеха, Конструктивно-технологичен отдел и Производствен отдел са на негово подчинение. Това са много хора, ефективният оперативен контакт с тях е една от най-сложите задачи за всеки, който управлява такъв човешки ресурс, отчита инж. Иванов. Но за него това е удоволствие. Не го казва, но от начина, по който говори за работата си, му личи.
Сложна координация
„Контактувам с колеги от всички арсеналски заводи ежедневно. Държим връзка с всички арсеналски заводски директори и главни инженери по заводи. Ние не само правим техническа поддръжка и ремонт на всички арсеналски машини, без гаранционните, но и произвеждаме изцяло нови съоръжения. Наш ангажимент са и почти всички вентилационни системи в „Арсенал“. Разработваме конструктивна и технологична документация. Работим и по документация на КАПП. Правим заявки за материали и оборудване спрямо нуждите на заводите. Изготвяме сложни производствени графици“… И още – хората на инж. Иванов изграждат цели съвсем нови производствени площадки с арсеналско оборудване, включително монтажа. В момента работят за два нови големи обекта на територията на Завод 4 в Мъглиж. Разработват се и произвеждат също и мишени за арсеналските стрелкови полигони. И за големия полигон в Змеево, също. Тук се правят и табла за управление на стендове. При толкова работа с нестандартно оборудване, далеч от ежедневната повторяемост на серийното масово производство, персоналът на инж. Иванов трябва да може много. И той може. Нещата, които се конструират и ремонтират, са нови като задача, винаги различни и ги няма другаде. Те са единствено за специалното производство, където се спазват строги норми и правила, валидни само тук. Много от тях са свързани с опазването на живота и здравето на хората и тук няма място за компромиси, пояснява още ръководителят на Обособено производство в Завод 5. Фрезисти, стругари, заварчици, шлайфисти, електрончици, монтьори… Всички те знаят как да разчитат чертежи, как да подхождат при изработката на съвсем непознати изделия. Това е толкова важно тук, колкото и:
Да се спазват правилата!
В това производство има специфични и строги правила. „Те се спазват“, категоричен е Стоян Иванов. И допълва: “Никой не прави компромиси нито с материалите, нито с оборудването, нито със системите за защита на хората!“. На пряко негово подчинение са двамата началници на цеховете – ремонтен и механичен, и четирима началници на участъци.
За тази динамична и разнообразна ежедневна комуникация на високо професионално ниво нагоре и надолу по вертикала на управлението инж. Стоян Иванов идва в „Арсенал“ достатъчно добре подготвен. 15 години е бил ръководител група в Русенската корабостроителница и дълги години – главен инженер в голяма производствена фирма в Казанлък. В „Арсенал“ преди 10 години го води контактът с близки и познати, които работят тук. Директорът на Завод 5 Петър Щирянов не се колебае да го покани на работа в екипа си. Преди да поеме цялото обособено производство през 2017 г., инж. Стоян Иванов ръководи един от двата му цеха. Определено тук се чувства в свои професионални „води“, макар и далеч от родния град на Дунав и неговата корабостроителница. В Казанлък семейството на Стоян Иванов идва по лични причини – обгазяването с хлор застрашава изключително много здравето на дъщеря му. Идването тук за съпругата на Стоян всъщност е завръщане. Тя е от Казанлък, също инженер. Повече от 20 години по-късно порасналата щерка ги радва с двегодишна внучка. Макар и двете деца на инж. Стоян Иванов да живеят вече в София, родното в Казанлък не спира да ги влече. Малката Мики сега е на гости на дядо и баба. И щастието е пълно. Както и къщата в Енина. С чистия въздух на Боаза и вадичката през двора. Което не значи, че телефонът на инж. Иванов спира да звъни по всяко време:
„Ръководителят няма почивен ден и час!“
С хората от екипа си и управлението на арсеналските заводи, които чакат от 5/305 решение на спешните си проблеми, държат постоянна връзка. Инж. Иванов работи и по време на отпуската си, по време на която и аз го намерих. Да, вдигна си телефона на непознат номер и бе любезен и делови. Признава, че обича да бъде в движение. В канцеларията си много-много не се застоява. Той е там, където се случват нещата. При хората и машините, навсякъде, където имат нужда от него. Отдели време и за „Трибуна Арсенал“. Още на втория ден след платения си отпуск – във вихъра на поредните производствени събития. Един сериозен разговор през ведрата усмивка на един сериозен мъж. Под дебелата сянка на едно старо арсеналско дърво, на метри от портретите в Алеята на славата, откъдето се усмихва и той. „Уважавам хората от Алеята, там съм по волята на Васил Вълчев, ръководителят на нашето направление. Беше безкомпромисен: “Тази година си там!“. Но продължавам да мисля, че на ръководителите като мен това им е работата, да носят отговорност и без да очакват да бъдат отличавани“, споделя накрая на този любопитен разговор инж. Стоян Иванов.
Диана Рамналиева, автор във в. "Трибуна Арсенал"
0 коментара
Все още няма коментари към публикацията. Бъдете първи и споделете Вашето мнение!