Николай от портала на „Арсенал“: Шаранът на Никулден у дома е задължителен!

Работата като отговорник на Западния портал на Николай му харесва. Първо бил отговорник на Транспортния портал. Там е малко по-различно, обяснява Иванов, но по същество, ангажиментите са еднакви. По 4-5 хиляди лица и двойно повече очи, минават като на филмова лента пред погледа на Николай всеки ден. Вече е започнал да ги запомня, разпознава отделните физиономии в огромното множество. Цял живот е работил с хора. За тая професия, полицейската, бдителността е задължителна. Иванов не крие, че има сериозен професионален опит в преследването на престъпния свят в региона. Повечето време е работил с трудния контингент на община Мъглиж. Познава на пръсти терена на Ветрен и Зимница. Както и хората там. Бил е редови патрул, командир на патрулка, младши полицейски инспектор, работил е в дознанието. През ръцете му са минали доста криминални случаи. И тежки престъпления. С тоя опит, вече пенсионер от системата на МВР, Николай се оказва полезен за „Арсенал“.

Всъщност, идването му тук не е първата му работа в казанлъшката оръжейница. Работил е и в тежките години за фирмата в средата на 90-те. Но тогава било различно. По това време едва ли не, всеки втори излизал от работа с по нещо за вкъщи – инструмент, винкелче, кой каквото му трябва. Сега вече далеч не е така, арсеналци са разбрали, че да изнесеш нещо извън портала, си е чиста кражба. „Дисциплината е силно подобрена, единични са случаите на опити за кражби.“, казва Иванов. Охранителите са се научили да разпознават по поведението хората, които са „свили“ по нещо за вкъщи. Както и тези, които влизат за работа недоспали или направо пияни след среднощен купон. Такива работници и служители във фирмата не се допускат до работните им места, всички арсеналци са подписали инструкциите, които следва да спазват. Фрапиращ случай пред портала наскоро отчел опит на работник да влезе през охраната с рекордните 3.38 промила алкохол в кръвта. Не му се получило. Бил върнат у дома си. „Такива високи алкохолни промили не съм виждал дори в полицейския ми опит“, чуди се Иванов на човека, решил в това състояние да иде на работа. На следващия ден нарушителят пробвал с резултат от 2.90 промила... Пак не му се получило, естествено.

Проверките за алкохол, физическите проверки при съмнения за кражби, специфичните пропуски на лични и служебни автомобили, предотвратяване опитите за влизане на работа без пропуск, насочването на външни, неработещи тук лица за спазване на отделния за тях ред, са част от работата на мъжете в униформа край арсеналските портали. Николай отчита, че въведеният от ръководството режим, настоятелното му следване, както и техническите средства за неговото прилагане, дават резултат, така че, да не е вече „като едно време“. Едно време да идеш на работа с бутилката ракия, за да почерпиш колегите си я за рожден, я за имен ден, я за бебе, я за внуче, я за зет, снаха, абитуриент и прочие, семейни поводи, било направо практика.

Вече не е така. Дори за пушенето има определени места, извън които за запалена цигара се глобява. Не се пуши и на портала. „Така че, на Никулден ще се черпим с колегите само с бонбони и безалкохолно“, смее се Иванов, но за него това е нормално. Шаран, разбира се, ще има. На семейния празник. Традицията за риба на Никулден, за именика, е задължителна. Събирането на приятели, също. Но, да – приятелите стават все по-тесен кръг. Големият празник ще си го направят вкъщи. По-точно, извън къщи – в някой ресторант. Напоследък предпочитат тоя вариант, посрещането на гости у дома, вече е натоварващо за хора, които имат големи служебни ангажименти и работно време след работното време. В семейството на Николай това не е рядкост – работното време на съпругата му Ваня, често приключва след 17.30, часът, в който си тръгват за вкъщи служителите на Общината. Ваня е човекът, който отговаря за всички тях, тя е секретар на Община Казанлък, един от първите хора в екипа на кмета. Който я познава Ваня, знае, че тази и служба, не я прави нито по-суетна, нито по-различна от преди за близките си, пък и за гражданите, с които си има работа открай време.

Различното е, че напоследък, и тя, и Николай имат повече нужда от почивка. Щерката е пораснала, студентка. Затова двамата имат време да пътуват. „Обичам пътешествията, напоследък, откакто се пенсионирах от полицията, къде ли не сме били“, казва той. Има време и за къщата в Тулово, досегът със селото и земята отморява. Вече ги няма дългите и тежки полицейски графици, работата в „Арсенал“ дава канализирано работно време и регулярна почивка, време за разнообразие. Разнообразие Николай намира и в работния си ден. Среща хиляди хора, има всякакви случаи, много поводи за изява на професионализма в охраната, за която той отговаря тук. Едва ли има друг портал в България, през който да тече такъв мощен човешки поток за броени минути сутрин и особено, в края на редовната смяна. Най-масовото скупчване е на излизане точно тогава, тогава е и най-трудно на служителите от портала, но както за всичко, тук има правила - потокът се разделя на две. Спазват ли се правилата, винаги е по-лесно, казва Иванов, като истински човек, служител на реда. Той наистина е доволен, че арсеналци са хора, които все повече свикват с дисциплината, внимават. Не само, защото са подписали инструкциите на фирмата, а и защото все повече осъзнават, че редът е хубаво нещо. Даже и на празника внимаваха, усмихва се Николай. Той се чувства тук добре, личи му. Не на последно място и поради това, че опитът и знанията му в пряката работа, той усеща, че са ценени. Професионализмът в „Арсенал“ се уважава, затова идват и успехите, разсъждава си един от мъжете в униформа от Централния портал, където посрещат с респект и любезност, в името на реда и сигурността. В името на името „Арсенал“, което респектира още от първите крачки през портала, на всеки, дошъл тук за пръв път. Помни се завинаги. Не на последно място и заради първото впечатление от момчетата тук. Които обичат да си вършат добре работата. Но и да празнуват. И Никулден, естествено.