Всички обичат хубавото. Още повече,ако е читав асфалт по пътищата. Хубавият асфалт и читавите ни пътища в българските ни проекции отдавна са с ранг на комфорт и една от най- лелеяните мечти на българския шофьор. И политик, разностранен калибър.
Асфалтът в последните години е и символ на добро управление, кметски просперитет, държавна грижа. Затова стремежът към него е посвеместен. И сред важните работи в кметските стремежи и отчети.
Дотук добре. Лошо няма. Проблемът идва обаче след като лелеяната мечта по хубав асфалт и читав път стане .. реалност.
Тогава – ти да видиш:
Започва се едно надбягване със скоростта по пътищата и с пешеходците по пешеходните пътеки.
Не асфалт, а писта.


А пътните знаци, доколкот ги има са просто досадна част от пейзажа, която не е задължително да забележиш, още повече ако до него са наредени върволица спрели за по часове автобуси, а още по- малко да спазваш. Особено, ако полицията се вяска от време на време край тях.
Нещо такова се случва тези дни край централния портал на „Арсенал“ Казанлък.
След като от Пътното положиха нов асфалт, с нова настилка и маркировка, а момента общински служители чистят и пътните шахти, отсечката стана европейски. И по този европейски път сега летят различни МПС-та, със скорост далеч над посочената в огранчителния знак. Определено.


И пет пари не дават за ограничението от 40 км.в час, което стои на прилично разстояние от подновените пешеходни пътеки и трудно се забелязва/ предвид домуването на автобуси/ и още по- малко наложително и респектиращо се спазват.

Това принуждава хилядите работещи в голямато предприятие и въобще пешеходците не да притичват, а направо да бягат по пешеходните пътеки, заради прясно асфалтираната писта, по която летят автомобилите.


И ако до момента своеобразната писта, иначе пресен нов път край „Арсенал“ все още е обект на всенародна радост, то съвсем скоро ако не се възпрат летящите автомобили испрелите край пътни знаци, то асфалтовата писта може да стане обект и на друг вид новини.
Не че не е някакво решение да барнем пак едни „бабунки“ или „дервишмогили“, но някак не върви на нов асфалт, нали?
Все пак сме европейци, а и важна такава роля са ни теслимили от Европа само след броени дни.
А и сме хора с претенции, нали?
Иначе нищо лично: