Централен портал, Северен портал. Униформени мъже следят любезно, но изпитателно хилядите преминаващи през пропускателната система. Първа, редовна, втора, нощна смяна. Охраната на „Арсенал“ АД. Тя е живият филтър за сигурността в огромното машиностроително предприятие, което от самото му създаване в Казанлък е важен стратегически обект за цяла България.
Алекси Босилков Моллов. Един от тези униформени мъже, при това един от най-добрите пазители на „Арсенал“. А заводът е мястото, където го води сложната житейска траектория за четвърти пореден път. Няма как да бъде иначе – любовта от пръв поглед остава завинаги.
Корените на Алекси Моллов са в град Люляково, област Бургас. Когато бил в 4 клас, семейството се премества в село Копринка. Сега тук живее цялата рода, всеки в собствен дом, но са наблизо, за да си помагат и подкрепят.
С „Арсенал” Алекси е свързан още от ученическата скамейка. Завършва заводското училище, което по това време носи името „Фридрих Енгелс”, специалност „Студена обработка на металите” и още тогава работи в завода в „Капитално строителство”. След казармата се завръща в родния край и записва вечерно обучение в Механотехникума, също „Студена обработка на металите”. Отново е работник в „Арсенал” – фрезист в Завод 1, цех 120. Натрупва четири години стаж тук, след което трудовият му път го отвежда в друго казанлъшко предприятие, където става секционен майстор, монтьор и аклиматизатор. Това обаче не е за дълго. Защото има една бащина заръка, дадена му още като войник, която той трябва да изпълни. Малко преди да си отиде от този свят баща му – Босилко Моллов, хваща ръцете на двамата си синове и поръчва: „Алекси, обещай ми да станеш полицай, Светлане – ти да си военен!”.
Така, спазвайки последната бащина воля, през 1992 година Алекси Моллов преминава обучение в Полицейската школа в Казанлък и като ден-днешен помни датата 20 септември същата година - започва работа във ведомствената охрана на „Арсенал”. По това време ведомствената полиция е била към Районната дирекция на вътрешните работи –Стара Загора. Заради отговорността и професионализма си е повишен в длъжност и през 1995 година става командир на отделение в охраната на завода.
Промените в България засягат и Алекси – през новото хилядолетие закриват ведомствената полиция в „Арсенал” и той е съкратен. Една година остава като въоръжена охрана в завода, но забелязан от своите началници, е поканен на работа в „Гранична полиция”. Седем години Алекси пътува до Свиленград и обратно до Копринка. От това бурно гранично време в своя живот помни много ситуации, които са изисквали огромна наблюдателност, бърза реакция и адекватни действия. Но особено са се запечатали в съзнанието му два случая през 2004 година, когато той и неговите колеги от наряда хващат на границата 52 мигранти. Първият случай става между селата Студена и Радовец, около 4 часа сутринта, когато благодарение на неговия изострен усет и ориентация в обстановката са заловени 38 мигранти от Ирак. Вторият случай е през зимата на същата година – пак след полунощ на самата гранична бразда между Радовец и Устрем, са заловени 14 мигранти. За проявения професионализъм Алекси Босилков Моллов е награден по случай празника на Гранична полиция – 22 декември.
И обратно към Казанлък. Натрупал достатъчно стаж и опит като граничен полицай, мъжът има нова идея за своето развитие. Завършва Полицейската академия за младши полицейски инспектори във Варна и започва работа в Районното управление „Полиция” в Казанлък. Работата му най-напред е в селата Енина, Долно и Горно Изворово, после следва районът, обхващащ Дунавци, Голямо Дряново и Ясеново. През 2014 година е инспектор в Казанлък, отговарящ за ж.к. „Изток”, на следващата година е прехвърлен в Гурково, като освен за част от града, отговаря за селата Пчелиново, Димовци, Лява река. Така общо 27 години е част от Министерството на вътрешните работи.
Но наред с преките си задължения като младши полицейски инспектор, Алекси Моллов се захваща с една една много отговорна задача – да обучава децата как да се държат на пътя, да знаят и спазват правилата за движение, как да постъпят, ако са свидетели на инцидент, на насилие, как да сигнализират до полицията при необходимост, как да помагат на възрастни хора и на хора, изпаднали в беда. И така се ражда идеята за Детската полицейска академия, която той създава през 2010 година заедно със секретаря на читалище „Братство” в село Енина Аня Дерменджиева. Стотици малчугани са преминали през Детската академия, организирани са посещения в Полицейската школа на „Тюлбето”, в Районното полицейско управление в Казанлък, разигравани са конкретни ситуации, в които децата са участници. Така възпитанието на подрастващите в правилно поведение на пътя и адекватни действия при извънредни ситуации, в които могат да попаднат, се превръща в кауза за младши инспектор Моллов. След неговото пенсиониране от системата на МВР щафетата поема районният инспектор на Енина.
А пътят на дългогодишния полицай Алекси Моллов отново го води в „Арсенал”. За четвърти път. От декември 2015 година той е назначен като въоръжена охрана на завода. Сменя се на двата портала – Централен и Северен. „Познавам работата, имам много опит с различни хора и в различни ситуации. Още като полицай във ведомствената полиция си поставих за цел да помня лицата, затова и днес познавам хората от онова време, които продължават да работят в „Арсенал”, запечатвам в съзнанието си и новите работници и служители”, разказва Алекси, въпреки че на портала през погледа му преминават хиляди, хиляди души. Полицейската школовка развива у него изострена наблюдателност, усет към нередностите, вярна преценка, бърза реакция и адекватни действия. „Гледам хората в очите, следя изражението и поведението им. Имам вътрешно усещане, когато нещо не е наред, и то никога не ме е подвеждало”, споделя служителят на реда в „Арсенал”. Въведената в дружеството пропускателна система за хора и автомобили, режимът за сигурност, техническите средства за проверка и наблюдение са много добре организирани и заедно с професионалистите от живата охрана дават все по-добри резултати за недопускане на нарушения и предотвратяването на злоумишлени действия.
Професията на Алекси намира своето продължение в големия му син – Светослав, който е полицай. Малкият му син Милен е работил в „Арсенал”, но той е музикант по душа и призвание - завършил е специализирана паралелка в СУ „Екзарх Антим I”, свири на гайда и музиката го влече повече от машините. Затова сега се е посветил на нея. Съпругата Минка също е арсеналка – работи вече 10 години в Завод 2, цех 110.
И така, на бариерата, през която преминават всички работници и служители на "Арсенал", както и външните посетители, за които е въведен специален порядък, ще видите Алекси Босилков Моллов. Един от приветливите, но строги мъже в униформа, за които опазването на реда в огромния завод не е просто работа, а призвание.
0 коментара
Все още няма коментари към публикацията. Бъдете първи и споделете Вашето мнение!