Почитаме Свети Атанасий Велики на 18 януари. Светецът е роден през 295 г. в Александрия. Според народните вярвания Атанасовден бележи средата на зимата, и след него тя си отива, затова на места се нарича и "Среди зима". Светецът е покровител на снеговете и ледовете през зимата и на този ден отива в планината, сваля дебелия кожух, облича копринена риза и се провиква: “Иди си зимо, идвай лято!”. Има и Летен Атанасовден, който се отбелязва на 5 юли.

Свети Атанас се смята за брат на св. Антон, двамата са представени в преданията като ковачи. На места двата дни на светците са част от общ празник, наричан "сладки и медени". Смятало се, че на Атанасовден се ражда чумата, затова жените правели медени питки и раздавали, за да я омилостивят. Характерно е и направата на питки под формата на куче, тъй като се смята, че чумата най-много се бои от кучета. Денят е наричан също и "Втора Коледа". Стопаните гадаели по времето на Атанасовден дали ще е плодородна годината. "Дебел сняг - дебел комат" - имало ли много сняг, голям берекет се очаквал.

Традиционно на трапезата за Атанасовден присъства питка с мед, пълнена кокошка, пиле с ориз, и най-вече свинско с бамя.

Имен ден празнуват всички с имена Атанас, Атанаска, Наска, Наско, Тина, Тинка, Таню и производни от старогръцкото „Атанасиос" със значение „безсмъртен".