Исторически музей „Искра” заедно с група за автентични възстановки, под ръководството на археолози от историческия музей в Ямбол, подготвя възстановка на живо на стенописите в Казанлъшката тракийска гробница. Това става ясно от информация на официалния сайта на Община Казанлък. Спектакълът ще бъде представен в пространството пред самата гробница, а инициативата е по повод 80 години от откриването на гробницата, което се случва в парк „Тюлбето” на 19 април 1944 година.

По думите на директора на Исторически музей „Искра” д-р Момчил Маринов, сцените от Казанлъшката тракийска гробница са изключително важни, безценни, от научна гледна точка с това, че дават подробна информация за тракийската цивилизация. Според него, двете основни хипотези за събитието, което изобразява стенописът в гробницата, са сватба или погребално угощение. „По-популярната теза е, че е сватбен пир, предвид цялата ведрост на изображенията, поднасянето на даровете, надбягванията с колесниците", е мнението на д-р Маринов.

Предполага се, че Казанлъшката гробница е принадлежала на тракийския владетел Ройгос. Гениалният художник, автор на фреските, е тракиецът Кодзимасис Хрестос, чието име е открито от доц. Константин Бошнаков от Катедрата по стара история, тракология и средновековна история в Софийския университет.

Сцените от Казанлъшката гробница са едни от най-добре запазените стенописи на античната живопис от ранноелинистическата епоха. Общата площ на рисунките заема 40 квадратни метра и показва сцени от живота на цар Ройгос. За изрисуването на гробницата Кодзимасис Хрестос е използвал само 4 основни цвята, които е смесвал, за да получи цветните картини - черен, червен, жълт и бял. Майсторът е използвал различни техники. Чрез мокро фреско на смесване на цветовете с вода той е изрисувал фигурите, а чрез темпера – чрез прибавяне на яйчен жълтък към боите, е оцветил пода и стените. В украсата е използвана изключително трудната енкаустична техника, при която се смесва восък с боите и те непрекъснато се подгряват, за да стои той разтопен. Техниката не позволява да се работи или поправя след първото нанасяне, но пък чрез нея се добива лъскав, почти огледален блясък.
По разпространено становище на учените, изследвали гробницата, стенописите изобразяват погребално угощение.

Казанлъшката тракийска гробница е датирана в края на IV в. пр. Хр. – началото на III в. пр. Хр. и е най-старата и най-добре запазената в Европа от този период. През 1979 г. е включена в списъка на ЮНЕСКО на Световното културно и природно наследство. За да се запази автентичния вид на гробницата, е направено точно нейно копие, което е отворено за посещения.