Любчо: другото ДНК


Той има собствена теория за дървото и свирката. И тя е, че номерът е в ДНК-то.
Не се притеснява, ако го наречеш циганин, защото знае, че това какъв ще си, зависи от ДНК-то ти. Не само онова, което е в теб, а и онова, дето те кара да избереш дадена среда, която да припознаеш за своя, онова, дето те кара сам да определиш колко упорит и борбен човек ще си, какво обкръжение търсиш или сам създаваш. Колко е силно желанието ти да се промениш.
При запознаване срамежливо подава ръка, но за сметка на това здраво стиска.


Той е Любомир Мишев Шинев, от казанлъшката улица „Илинден“ 41. Казано иначе, блок „Кармен“, 8 етаж, А/22.
От две години има невероятна работа сред страхотен колектив, която го прави щастлив. Идва на работа с желание. Общ работник е в един от Зооцентровете на Казанлък. Младее с очилата си и с живите си, светли очи за своите 58 години. Прекалено даже.



Момче за всичко е: помага при разтоварването на храната за животните, храни бездомничетата, които в студа навън се навъртат около чувалите с гранулки, и онези 4 абонирани на порцион котарака- Мариянчо, Рижко, Сивия и Шарения. Грижи се за етикирането и надписването на чувалите с храна и всички останали артикули, поддържа чистото около и в магазина и въобще всичко, което го накарат колежките му продавачки.
Благодарен е на съдбата и на онзи негов колега от курса за социални асистенти в Бюрото по труда, който му подшушнал за тази работа и дори го завел на нея.

Иначе идея си няма по чии земи е щял да бъде в този момент, ако не е акостирал в Зооцентъра. Преди това Любо от „Кармен“ митарствал доста по големия свят, живял, и дори нямал намерение да се връща тук.

Там му харесвало.

Сам не знае как, прибирайки се за една Нова година .. просто останал. Не носталгията му била проблем, не изпитвал такова чувство.
8 месеца живял в столицата на Словения- Любляна, после бил в гръцки Кипър. Преди това работил дълги години като кондуктор в казанлъшките тролеи, бил товарач в градската „Търговия“, момче за всичко в имението „Кълвача“, къртил по строежи, така докато „навъртял“ малко над 25 години трудов стаж.

Любчо е християнин, който не се определя към „нито една от деноминациите“. Вярва в Бог, който прави хората по добри. Не заспива без книга, от 22 години чете само духовна литература, а настолната му книга е Библията. Учи. В 11 клас на вечерното строително училище е., в профил „сухо строителство“. Твърди, че „не дипломата и образованието правят човеците, а обратно, но сега времената били мобилни и се налагало „да можеш повече“. Признава, че не е успял да е пример за децата си, които „изтървал само до 8 клас“, тъй като не успял да ги опази в „тинейджърството“- син и две дъщери.

За сметка на това 8-те му внука на Любчо всички ходят: на училище или детски градини. Подобна съдба чака и 3-те му правнука.

За 58-те си години гражданинът от „Илинден“ 41 има още един рекорд: цели 42 от тях живее само с една жена, от която са и трите му пораснали вече деца.. И така ще края на дните ми, казва Любомир Шинев.
Доволен е от живота си. И се ядосва, че голяма част от съкварталците му чакат .. Някой друг да им нареди живота.
Любчо от „Кармен“ е убеден, че никой друг, освен самият човек, не може да промени живота си. Господ дава, но в кошара не вкарва, е другата житейска философия на момчето за всичко от Зооцентъра.


Съгласен е, че за голяма част от трудния живот, който неговите съкварталци водят и немотията за мнозинството роми, причината е в тях самите. Но и отказва да приеме бездушното отношение и неглижирането на голяма част от проблемите им от страна на институциите, които „се правят, че не забелязват и отказват съдействие“.
На 14 март тази година ще станат 3 години, откакто Любчо и семейството му- общо 6 човека, които делят собственото двустайно жилище в „Кармен“, са без вода. Те обаче не са изключение. Като тях са почти 140 апартамента от всичките 177 в жилищния блок на ромската махала в Казанлък.

4-те атмосфери налягане, което имат на водата, ограничено до толкова преди 3 години, заради безстопанственост от страна на живеещите в блока спрямо ВиК инсталацията, не стига до високите етажи на блока. На практика с вода са до 3-тия етаж. Останалите разчитат на вода от къщите в съседство. За къпане, прана, готвене, за всичко.Носим".

Според Любо, ромите имали желание да сътрудничат и си платят, но искали съвети и съдействие. Компетентно. Дори писал писмо до Общината. Нямал отговор .От 7-ми септември миналата година насам.


Докато тропал по разни порти осъзнал, че „колкото се отдалечаваш от една точка, толкова по се приближаваш до нея“. Правилото важало и за други работи в живота, макар да не разбира как водният проблем не може да се реши, при положение, че „хората вече водопровод и в пустинята са направили“.


Любомир Мишев не е политически мрънкач. Но си има своите политически обструкции. За разни хора и разни идеали. Намира за много мъдра и вярна приказката, че „лошите неща се правят с добро“, както и че „тихата вода, разяжда скалата“.
Затова предпочита тихо да живее. Но за неуредиците и неправдите да вдига шум. И да не се оставя тихата вода да разяжда скалата. Убеден е, че и така трябва да правят всички. Мързелът и страхът са лоши съветници, според общия работник. А мълчанието не винаги е мъдро, отсича Любчо, преди да отвори портата на Мариянчо- котаракът с протекции в Зооцентъра.



И хваща лопатата, за да изрине насипания от багерите сняг ..
Мълчешком. Съвестно. Упорито.
Ами ако наистина е ДНК-то. Различното ДНК, според Любчо.
Размечтах се..
Що за свят би се излюпил, ако една огромна армия човеци се осъзнае в ДНК-то си..
И само въпрос на протегната ръка ли е това или и на нещо друго: за които се иска очи, решителност, сърце.
И ако с Любомир Мишев Шинев от „Кармен“ и Зооцентъра се е получило, дали е възможно да се получи и с Чавдар Албенов Тодоров, примерно?


И няма да е никак циганска тази работа, вярвайте!