Крепостта е изпълнявала функциите на това, което днес изпълнява град Казанлък

Това каза днес доц. д-р Деян Рабовянов от Националния археологически институт с музей при БАН след като експедицията, на която той беше ръководител, приключи на този етап проучването на крепостта „Бузово кале” над казанлъшкото село Бузовград. Крепостта е от началото на 6 век, има две крепостни стени, чиито височини са 3-4 метра, пресечена е с ров. Напълно са разкрити кулата и крепостните стени, при което е наблюдавано едно много умело и нехарактерно за други места вграждане на естествените гранитни скали в самите крепостни стени. Между двете крепостни стени са открити останки от църква с размери 13 на 6 метра, с хубав градеж и мазилка от бял хоросан.


Крепостта „Бузово кале” е известна, но никога не е била проучвана досега. Тя е била силно защитено място, със зрително поле от 180 градуса, обитаема по време на Средновековието, при това не само в защитената част от 17 декара, но и в подножието на съоръжението, където днес се простират градини с розови насаждения. По думите на доц. Рабовянов, крепостта е била използвана в средните векове и особено в разцвета на Второто българско царство.


Проучванията на екипа на доц. Рабовянов са направени на тежък терен, с гъста растителност, а самото място е било използвано за каменна кариера по времето на социализма, после за военен полигон, не са му простили и иманярите. Всичко това е затруднявало работата, но „ние разкрихме един важен за целия регион център, с голяма и плътно застроена вътрешна част”, смята археологът. Според него, крепостта „Бузово кале” е изпълнявала функциите на това, което днес изпълнява Казанлък. „Това е центърът на Долината”, заяви археологът.


Находките, които са открити по време на експедицията, са стотина ранновизантийски монети, върхове от стрели на метателни машини, битови предмети, сребърен обков на кръст, керамични съдове. В зоната на Голямата кула, при врязването на каменните стени в естествените гранитни блокове, е разкрит културно-исторически пласт, който говори за присъствие на древните траки по тези места. В основата на стените е намерена тракийска керамика.


Освен това, тук е намерен и скален феномен, който визуално наподобява известния Мегалит „Вратата на Богинята”. Екипът от учени археолози го нарича Малкия Мегалит.


Доц. д-р Деян Рабовянов е категоричен, че проучванията на крепостта дават нова светлина върху средновековната история на района, който, според учения, до момента е бил „бяло петно” в това отношение. Той обаче не се ангажира да твърди, че „Бузово кале” е мястото, където е бил разположен средновековният град Крън.


Екипът е направил аерозаснимане, а наесен ще извърши и лазерно въздушно сканиране с възможност за 3D-модел на терена и обектите в него.


Перспективите за проучвания са свързани с църквата и районите със запазена жилищна архитектура. Крепостта е много интересна и се очаква комисия от Министерството на културата да се произнесе, за да бъде призната за обект с национално значение.