Коледа: Денят на Христо
На 25 декември празнуваме Рождество Христово – Коледа. Това е един от най-големите църковни празници в християнския свят. На този ден двоен празник имат всички, носещи името Христо. Те са благословени, защото са наречени на Божия син. Днес имен ден празнуват още хората с имена Християн, Христин, Христина, Християна, Радослав, Радослава, Радка, Младен, Радомир, Радомира, Радостин, Кристина, Кристиян, Кристияна.

Много са арсеналци, които на 25 декември вдигат наздравица и за своя личен празник. Здраве, радост и успехи пожелаваме на г-н Христо Ибушев, изпълнителен директор на "Арсенал - 2000" АД.

А единственият Христо в тазгодишната Алея на трудовата слава е Христо Иванов от 1/130, който има многократен празник. Освен Рождество Христово и именния си ден, той празнува имен ден и на дъщеря си Христина, която пък е кръстена на бащата на Христо - също Христо. Истински, голям Христовден в едно арсеналско семейство.

Христо Иванов, 1/130 – единственият именик навръх Коледа в Алеята на трудовата слава за2021. Вестник „Трибуна Арсенал“ логично му гостува точно сега, в очакване на Рождество Христово.
Оказва се, това е повече от точното място за празник – фамилията на Христо предава името на Спасителя поколения наред. Христо е дядо му, на когото е кръстен, а също и баща му, чието име носи дъщерята Христина. 25-и декември, денят на Рождество, който народът нарича Христовден, е най-големият празник в къщата на голямото семейство, която събира заедно роднини, кумове, близки и приятели, откакто се помнят. Фамилията с толкова много именици е изцяло арсеналска, научавам при първата ни среща с Иванов. Неговите родители работили в казанлъшката оръжейница. Майка му Генка старите арсеналци си спомнят от калилната на Завод 1, баща му – Христо, оставя своите дири в Завод 3/110.
Христо с дъщеря си Надежда, също арсеналски кадър

Настройчикът от 1/130 Христо Иванов е работил само и единствено тук. Отскоро в „Арсенал“, дори в същия цех, след кратък опит в Завод 6, вече работи и малката му дъщеря Надежда.

Христо, който е за втори път в Алеята на славата, е още по-отдавна, отколкото бележи времето на неговия абсолютен трудов стаж, записан като начална дата през 1987 година. Христо идва тук всеки ден, воден за ръка от родителите си, още от невръстните си 3 годинки, когато пристъпва прага на арсеналската детска градина. След основното училище, някак съвсем логично, той се записва в „заводското училище“ СПТУ „Фр. Енгелс“, пътят на професията му е отдавна избран. След казармата, вече като работник, завършва и Механотехникума. Завършва и арсеналската школа на предаване на опит от стар на млад, от година на година и от машина на машина. С машините с ЦПУ, още веднага след постъпването си в „Арсенал“, заговаря на „ти“. Първият му учител в работата е Дечо Ботев от Завод 5. При него почва като оператор с първите модерни навремето машини, преди да се премести наGradumat-ите. За Христо машините с ЦПУ не са кой знае колко различни – едно време и сега. Принципът е един и същ, дори програмите. Просто новите са по-бързи, по-ефективни. Като настройчик той прилага опита си от работата като оператор, но и гради нови умения.

Отговорността на настройчика е по-голяма, но Христо Иванов повече от 20 години работи това с интерес и удоволствие.

Той е човекът, който качва в машината съответната програма, изпробва я, проработва и първите редовни бройки от изделията, преди с това регулярно да се заеме операторът. Настройчикът прави това в екип със съответния технолог, който задава точната технология. Христо Иванов работи отлично с технолога Петър Минев, който е неотлъчно до него. Настройчикът на машини с ЦПУ приготвя за работа режещия инструмент с дорници, „хваща“ бази, „проиграва“ първите бройки. Това е работата на Христо вече години наред, само и единствено в 1/130. Но той има опит и в други цехове на „Арсенал“, в които настройчици прокарват работата в новите цехове. Командирован навремето е в 1/300, в т.нар. “френски цех“, в 1/400. Така че – Христо Иванов е прав като казва:

Целият ми живот е „Арсенал

Радва се, че и младите работници, които идват, също са хора, на които може да се разчита. Приемствеността е факт.
Животът обаче никога не е само на работното място. Пълноценен живот Христо има щастието да притежава и в семейството си. Със съпругата му Таня се намират по социалистическо време на екскурзия в хитовото по онова време Вилно селище „Малина“ на Пампорово. Песни, танци, младост! Женят се много млади, бързо идват и двете щерки Христина и Надежда. Сега всички са заедно в Казанлък. Христина завършва Икономическия университет във Варна – специалността „Недвижими имоти и инвестиции“. Но с дъщеря си се прибира в родния град и сега работи в търговията. Така семейството е събрано в Казанлък и двете внучки – на шест и на четири години, се радват на обичта на баба и дядо непрестанно: пързалки, пясъчници, батут, хамаци, малките имат всичко в зеления двор край Розариума. Събират се в новата голяма къща, където има простор за всички, но младите имат и свои домове. Ходят и на село, там също има къща. Изобщо, радостта от живота е пълна. Така ще бъде и по Коледа. Откакто дъщерите са пораснали и имат свои семейства и деца, Бъдни вечер и Христовден са неизменно при мама и тате.

Празникът е истински, идват кумовете, приятели, съседи,

а Христо задължително приготвя специално купеното за „купона“ прасе, за да бъде трапезата пълна. Разфасоват го заедно с брат си, помагат и зетьовете. „Имало е времена, когато на имения ми ден се събирахме по 20-30 души, буквално един върху друг, винаги сме празнували по цял ден и до сутринта на другия“, разказва Христо. Вече не е така, но празникът не се подминава. Тази година пак ще има прасе, гости, подаръци.

„Подаръците за Коледа си ги правим винаги,

Цялото семейство посреща Коледа

но не заради нещото ново материално, което ще получим, а като жест на уважение и внимание един към друг“.
„Семейният живот никога не е без проблеми. Това е нормално. Но ние винаги сме правили компромиси в името на общото“, казва Христо, който става дядо още на 50. Не крие, че внучките са най-голямата му радост. Признава, приятно му е, че малката дъщеря, макар и учила зооинженерство, сега е близо до него в 1/130. В тази фамилия от труд не се плашат. В най-тежките години след 1989-а, с две малки деца и в трудните за „Арсенал“ години, той не напуска оръжейницата. Винаги са правили възможното, за да осигуряват семейството си. За да има спокойствие и радост и в делник, и в празник. Това повелява традицията в дома със стопани, които от век насам носят името Христо.

Диана Рамналиева, автор във в. "Трибуна Арсенал"