Казанлък плаче за Ленински съботник: Може, ама не вярвам!

Казанлък не е само градинки, каскади от цветни „фонтани“ с бликащи от тях n- фактуриел броя разцъфтели хризантеми и подстригани стръкове райграс. И нито сръчните ръце на мургавите жени в светещи жилетки, нито камионите с боклуци, са способни да покрият цялата площ от тротоари, междублокови пространства и отдавна отъпкани „зелени площи“, където ежедневно ни бодат очите всевъзможни боклуци – от вафлени и кроасанови опаковки, до бирени кенчета и пвс-амбалаж.

От няколко дни ми се върти в главата идеята, че като не можахме активно тази година да си почистим града, щото кампанията „Да почистим България“, съвпадна като дни с Празника но розата, що да не може сега пък да го направим преди падането на първия сняг, който ще скрие, обаче – за малко, въпросните боклуци, които невъзпитани добре млади и стари казанлъчани, оставят повсеместно след себе си. Бях решила тая идея да не я споделям публично, защото знам, че много съграждани ще ме обявят за луда. Обаче малък пример от действията на едни млади хора, току що ме провокира да си кажа:

Казанлък има нужда от Ленински съботник!

Вярно е, че в Казанлък, по правило, кошчета за отпадъци, из кварталите, почти не се срещат, освен на местата, където зелените площи и градинки с площадки, са ремонтирани скоро. Обаче, освен тях, има още хиляди пейки и пейчици, къде – очукани от годините, къде сковани криво-ляво от самите живеещи пред входовете на блоковете.

Вярно е, че тези места за празни приказки през свободното време, предимно на пенсионери, ученици и скитане на бездомни котки, са постоянно заети през цялото лято, та и още от пролетта.

Край повечето от тези импровизирано създадени от хората местенца за квартален социален контакт, е заринато с боклуци. Изпити бири от бутилки и кутийки, кутии от изпушени цигари...

Кашончета и капаци от кутии за обувки са оформени в леговища за клети бездомни животни пред десетки входове и прозорци на мази, има дори тъкани опърпани черджета. И прочие.

Тази отпадъци, общинската Чистота, няма как да обхване – не се надявайте. Аз поне, из вътрешните пространства между блоковете пред къщи, такива жени с метли, никога не съм виждала. Те се движат предимно по основните площадки и тротоари – и то – отвреме-навреме. Кошчетата също са рядкост, а и има места, където не е работа на Общината да почиства – едно такова място наблюдавам всеки ден точно под терасата на апартамента ни: малка метална масичка, оставена от вече починали съседи, е сборно място на ученици през цялото лято. Всички съседи ги приканват, да си почистват, но с цената на скандали дори, това не се случва. Затова една мила жена отсреща, която не може повече да търпи, тия дни събра за сетен път от земята камара боклуци и ги качи на масичката – за да ги провокира, тия ученици, да им направи гадно мястото: не е приятно да седиш на маса с боклуци, та – белким почистиш. Тия боклуци стоят от пет дни, та днес, бях решила най-после да ида да ги събера в един чувал.

И:О – Чудо!!! – деца с метла чистят!!!

Казвам:“Браво, деца, решихте да почистите боклуците си!“ – „Не, казват децата, тия боклуци не са наши...“- „Не са ваши, но чистите?“ – не спирам да се чудя аз...

Та тия деца, които изчистиха чуждите боклуци, е – вярно, подканени от съседката с будната съвест, ми подсказаха, че да – що да е невъзможно, като не си спретнахме Ленински съботник напролет, да си го спретнем сега. Някои хора дори си го правят ежеседмичен, има толкова облагородени пространства под тераски и входчета.