Установен е авторът на емблематичната сграда

Буквално минути преди откриването на изложбата „Български архитектурен модернизъм от 1920-те, 1930-те и 1940-те години“, в Казанлък е направено едно истинско откритие – стана известен авторът на сградата на библиотека „Искра” - арх. Петко Цветков. Общинската библиотека в града на розите бе включена в уникалната пътуваща изложба, която представя архитектурни шедьоври от цяла България.

Според директора на ОБ „Искра” Анна Кожухарова, изложбата „Български архитектурен модернизъм” е подтикнала работещите в културната институция да открият автора на архитектурния проект на сградата. В отдел „Краезнание” са проучили всички документи от 1920 до 1944 г., свързани със сградата, в която се помещава културният институт, но са открили единствено инициали – П.Ц. Направили са проверки и консултации със Съюза на архитектите в България и са открили, че с такива инициали в регистрите му е записан само арх. Пантелей Цветков. След като проучили отчетите на Ученолюбива дружина „Искра”, също попаднали на инициали П.Ц. и допуснали, че е възможно това да е същият архитект - Пантелей Цветков. Библиотекарите в Казанлък поддържали тясна връзка с авторите на изложбата - Васил Макаринов, изкуствовед и член на екипа на Национален политехнически музей, и Теодор Караколев – журналист, част от Mediacafe.bg. Двамата амбициозни изследователи на българската архитектура от началото на миналия век, също направили редица консултации и собствени проучвания, а идвайки на място в Казанлък, установяват, че орнаментите и самата визия на сградата говорят за почерка на архитект Петко Цветков.

"Данните за него са оскъдни - казва директорът на библиотеката Анна Кожухарова. - Разбрахме, че е колега на известния архитект Генчо Скордев, че е проектирал халите в Кърджалии други интересни сгради, но тепърва ще се направи задълбочено проучване на неговото творчество".

А ето какво споделят авторите на изложбата във Фейсбук-страницата „Български архитектурен модернизъм”: „Много сме щастливи, че се установи авторството на сградата, благодарение на служителите от библиотеката, които направиха проучване в своите фондове и с безценната експертна помощ на д-р арх. Любинка Стоилова, която със своята дългогодишна проиучвателска практика по темата за модернизма у нас прецизира информацията. Архитект е Петко Цветков - заедно с арх. Елена Варакаджиева и арх. Генчо Скордев. Конкурсният проект е от 1933 г., изграждането на сградата се случва между 1934 и 1935 г., през 1936 г. е измазана, а освещаването става през 1937 г. Щастливи сме, че изложбата ни е изложена тъкмо тук - в един от безценните образци на тази архитектура, за щастие - изключително добре съхранен в автентичност и оценяван от своите стопани именно в това му качество”.


Освен това откритие, изложбата „Български архитектурен модернизъм” донесе още една новина. Съвместно с представители на библиотеката, авторите на експозицията Васил Макаринов и Теодор Караколев са обиколили Казанлък, за да се запознаят с други сгради, построени в този стил. Идеята е да се направи един албум на града, в който те да присъстват като част от богатото му културно наследство.


Изложбата „Български архитектурен модернизъм от 1920-те, 1930-те и 1940-те години“ представя някои от най-добрите образци на сгради, построени през този период в страната. Авторите на изложбата са събрали и проучили историята на около 30 сгради, всяка от които специфична и по различен начин описваща цялостните тенденции от периода.


Целта е да бъде показана разнообразната красива архитектура, която често остава неизвестна за широката публика. Творчеството на всички тези архитекти, завършили в чужбина и прибрали се в България с най-съвременните европейски и световни тенденции, трябва да бъде по-добре оценено, смятат Васил Макаринов и Теодор Караколев. В изложбата са представени качествени образци от градове из цялата страна – както от големи, така и от по-малки населени места. Историята на сградите често се преплита с истории от последните години преди социализма, а и с годините на тоталитарна власт в България, оставила своя отпечатък върху архитектурата. Обръща се внимание и на културно-историческото наследство и проблемите пред неговото опазване.


Казанлък е третата спирка на тази уникална експозиция. Изложбата ще бъде на вниманието на казанлъчани и гостите на града до 30 август 2017 г. Напълно закономерно неин домакин е Общинска библиотека „Искра”.