Иска ми се хората да усещат „специалността“ на театъра

Тя е красивата и харизматична хулиганка на българската сцена. Телец. И личи отвсякъде.
На когото хората се радват и когото аплодират.
Примата на Младежкия театър.
Има забележително присъствие на сцената, което те „ държи“ дълго, след като пуснат завесите.
Магичността на синьото в очите й и хладният сексапил, който излъчва, я нарежда до имена от световното кино като Шарън Стоун или Марлене Дитрих.

А тя си е Койна.
От Стара Загора. Която обича пикантно и топло - в кухнята. В живота е иначе: там е фен на горещото и лютото. И понякога обича да й е трудно, „защото така стимулира себе си да бъде на 100%“.
Казва, че е дива и работохоличка, която все още иска да покори света.
Има три деца – Калина, Калоян и Константин и интересен съпруг. И много, много ревниво пази личния си живот далеч от хорските очи.
В разгара на тази пролет ще има прекрасен юбилей.
И може и да ни зарадва с песен. И го доказа блестящо през миналата година.

Иначе:
Е минала през невероятната школа на ВИТИЗ “Кръстьо Сарафов“.
Завършила е актьорско майсторство в класа на проф. Крикор Азарян с асистенти Елена Баева и Тодор Колев.

Играе на сцената на Младежкия театър, в театър „Сълза и смях“, в театър „София“. Има забележителни роли в киното.
Последната и впечатляваща роля бе в „Скъпи наследници“, където изигра бизнес дамата Милица Дочева.
Една от последните й вълнуващи театрални роли е в постановката „Специални поводи“ на Бърнард Слейд, където заедно с колегата си Димитър Баненкин, в ролите на Ейми и Майкъл, пресъздават живота на един мъж, една жена и всичко между настоящето, миналото и бъдещето, в „специалните поводи“ в живота ни.
Казанлък имаше възможността да се наслади на прекрасната им актьорска игра.
Тези, които са пропуснали, ще имат нова възможност в съвсем скоро време.

На 26 февруари, Койна Русева и колегата й Димитър Баненкин гостуват отново на сцената на Военния клуб в Казанлък със спектакъла "Специални поводи"

Наричат Ви българската Марлене Дитрих, други - Шарън Стоун. Как приемате тези определения?

Не обичам никак подобни определения. Аз съм си Койна Русева.

... която си е прекарвала детските и момичешки лета в близко до Стара Загора село...

Да, имам село, Остра могила се казва. Там съм прекарвала летата си - там, при баба и дядо. Детството - в Стара Загора.

В кой момент решихте, че ще станете актриса?

То не е в момент. Просто… животът някак си. Не съм се събудила и в един момент да си кажа: „Сега ще ставам актриса“. Просто стана някак от само себе си. Влечеше ме сцената още от училище. После от самодейността, навремето имаше такава. И накрая се пръкна актриса от мен. Не е станало за една сутрин, изневиделица.


През изминалата година българският театър много осиротя. Тръгнаха си завинаги много негови емблеми. Сякаш някаква прокоба тегне над него. В този смисъл: има ли мечта Койна Русева за българския театър? Скорошна такава, близка...

Да. Имам. Искам българският театър да получи, да се върне в статута си на изкуство номер 1, защото е живо изкуство. И защото - да е всяка вечер дори един и същи спектакъл, поради нашите различни биоритми, ако щете, той изглежда различен. Има различно лице. С различна публика като се срещаме, ние реагираме различно. Живото си е живо изкуство. Бих искала някак си хората да имат усещане за тази специалност на случването на театъра: не да им звънят телефоните в залата, а някак си да мислят заедно с нас, да живеят заедно с нас. Защото ние сме горе на сцената, за да им разкажем тази история, те да я преживеят заедно с нас. Това би ми се искало да се върне като сила на театъра: да се влиза, хайде да не казвам чак като в храм, но все пак с едно уважение да се подхожда. Ние сме живи хора горе на сцената и ние сме там заради публиката. Заради нея сме готови на всичко.

...за да преживеят магията...

Да, факт. И не искам да гледат на нас като на жив телевизор. Не, ние не сме телевизор, ние сме живи хора.


Тодор Колев, Крикор Азарян са били Ваши учители, Ваши ментори. Какво Ви оставиха тези двама велики мъже за театъра?


Всичко за театъра. Научиха ни на А, Б-то в тази професия. На хубавите и на лошите й страни. Всичко ни показаха. Абсолютно всичко, което знам за тетатъра, го дължа на тях. И на асистентите, с които те работеха: Поляков, Елена Баева и други.

А коя е Койна Русева отвъд театъра? И в тази Ви последна роля, в „Специални поводи“, Ви видяхме в най-различни превъплъщения. А всъщност изиграхте живота.

Каква съм аз извън театъра, вълнува само моите най-близки хора. А публиката ще познава само тази моя част, която е свързана с театъра. Ще ме познават през ролите ми - било на малка или голяма сцена, или на голям или малък екран. Другото си е мое.

В „Специални поводи“ изиграхте любовта и живота. Ако Вие сте долу, в залата, като част от публиката, какъв ще бъде Вашият прочит на случващото се на сцената?

Този въпрос ми харесва. Идея нямам. Както си мисля, че познаваме всички аспекти на живота и в един момент това трябва да се направи на сцена, да е синтезирано, сгъстено в час и 40, 50 минути… и вече се появяват трудностите. И там е виртуозността и на режисьора, и на драматурга. Аз съм актриса. Моята работа е да го изживея. А дали бих го направила така в живота, не знам. Нямам мислене на режисьор, затова обичам да работя с мислещи режисьори.

Изминалата 2019 година беше за Вас една много музикална година - направихте две песни, два хита, клипове към тях с Миро, има ли трето продължение този Ваш страхотен проект?

Да, ще има трето продължение, но още е в проект.

„Нависоко“ или „Ти защо си тук?“. То е нещо като другият прочит на любовта ли?

Да, може и така да се каже. Радвам се, че хората ги приемат. Това също е вид изкуство и ние го предлагаме. А хората го приемат по различен начин. Това е хубаво. Всеки от собствената си камбарания, всеки от собственото си изживяно или от собственото си видяно приема нещата. По негов собствен начин и го трансформира по свой си начин. Това е прекрасно. Аз харесвам и двете песни. Те са много различни. И двете песни се приемат по различен начин. А това е хубаво.


Сега играете и в „Ромео и Жулиета“. Но не сте в ролята на Жулиета. Как е?

Не. Трябваше да играя Жулиета, много исках, но не ми се получи. Ха-ха-ха!

А всичко ли Ви се получава на сцената?

С високо самочувствие ви казвам, че засега на сцената всичко ми се получава. Наистина.

А каква година искате да ви се случи 2020?

Като всяка предишна, която съм искала: пълна с професионални предизвикателства и усмивки от най-милите ми любими и близки хора. Да са щастливи. Оттам нататък нищо друго не ме интересува.