Инж. Николай Куцаров: Всеки ден трябва да научаваш нещо ново

Той е от хората, които не могат да стоят без работа. Дори когато е в почивка, си намира занимание, което за някой друг си е пак работа. Познава целия „Арсенал“ на пръсти и, според задачите си, го обикаля почти всеки ден, подкарал любимото си колело. Навсякъде може да намери общ език с хората, независимо дали са дългогодишни специалисти, студенти или тийнейджъри от дуалното обучение. Засмян, енергичен, знаещ... Така се запознах с инж. Николай Куцаров, инженер-конструктор „Текущо производство“ в Завод 5. Понякога се прикрепям към него в посещенията му по заводи и цехове – той е съвършеният гид в огромното по своите мащаби предприятие като „Арсенал“.

Като дете все по белите ходех

„Като малък бях слаботелесен. Пращаха ме на лагер на „Паниците“, но ми ставаше лошо от слънцето, - започва отдалеч Николай Куцаров, който, освен обширни познания, има и невероятния дар на увлекателен разказвач. – По това време баща ми Теньо Куцаров учеше задочно висше образование в Пловдив, а майка ми Донка работеше в „Арсенал“, където се и пенсионира. Тогава баща ми даде да чета „Какво да се прави“ на Николай Чернишевски и „Как се каляваше стоманата“ на Николай Островски. Бях повлиян много от тези книги и реших, че трябва да направя нещо по-сериозно със себе си. Записах се в Морския клуб. Но претърпях инцидент с плавници в язовир „Копринка“, едва не се удавих и баща ми ме прибра на бърза ръка“. Само че младият Николай не се отказал лесно от търсенето на силни емоции. От Морския клуб „скочил“ на високото – записал се в Клуба по алпинизъм при Дафина Гъдева. Когато бил във втори курс на Механотехникума, с него се случил друг сериозен инцидент. Заедно с водача на групата увиснали на въжетата на Райските скали. За нещастие, водачът и дошлата на помощ планинска спасителка загинали, а Николай повече от денонощие висял на скалите. Спасили го и това бил краят на неговия алпинизъм. Но не се отказал от приключенията. Станал инструктор по туризъм. А малко по-късно в спортната си биография записал още самбо и парашутни скокове. Паралелно с влечението към високия адреналин, Николай Куцаров се интересувал и от наука. Дядо му Никола, който работел като дърводелец, знаел руски език и направил специална библиотека с томовете на Большая русская энциклопедия. Руският език бил на почит в семейството, а любознателният юноша четял още списанията „Космос“ и „Юный техник“. В Механото учел първо „Топлообработка“, после се прехвърлил „Електротехника“. Залягал над уроците и практиката, много искал да стане учител. Завършил трети по успех в курса си в Механотехникума.

Вместо към София и Пловдив, поел към СССР

В годините назад: Като ученик в Механотехникума и със сина си Теодор

Кандидатствал физика в Пловдив и електроника в София, но семейният съвет решил да отиде да следва в Съветския съюз – точно по това време набирали стипендианти за Тулския политехнически институт. Специалността му била свързана с машини и машиностроене, а го влечала електротехниката. Затова и до днес не забравя доц. Владимир Чернопятов, който го привлякъл към негов проект, свързан с електрическите измервания на неелектрически величини. Шест години учи в Машиностроителния факултет на института в Тула и през 1972 година завършва специалността „Проектиране и производство на автоматично оръжие“. Следват 6 месеца военна служба в Шумен и работа в „Арсенал“. Младият специалист започва да се стяга за аспирантура – наученото в университета трябва да се награжда. Но по това време се усвоява ново изделие и инж. Куцаров е назначен за началник на Конструктивния отдел. Директор на предприятието тогава е екскметът на Казанлък Стефан Дамянов. Работата кипи почти денонощно. Така аспирантурата се отлага за 1976 година. Приемат го в Тула, но пак нещо „спъва“ работата. Тогавашният началник на Военното представителство полк. Марин Драгански му предлага да стане военен представител на Министерството на отбраната с месторабота „Арсенал“.

И вместо за Тула, тръгва към Военната академия в София

Младият инженер Куцаров е пред поредната дилема, но заради семейството си, което е в Казанлък, остава в България. Завършва Военна академия „Г.С. Раковски“ в София – точно тогава там се открива курс за ръководни кадри в отбранителната промишленост. Завършва Академията с отличие: „Лично другарят Тодор Живков ми връчи дипломата, - връща се назад в годините Николай Куцаров. - Предлагаха ми да остана в София, но не можех да оставя Казанлък“. Налага се обаче да работи в Сопот, защото в „Арсенал“ към момента няма свободно място за военен представител. Остава там 6 години, после се явява на конкурс и е назначен за началник на Военното представителство в Завод 1. През 1990 година е директор на същия завод, площадка Казанлък. Годините бързо се нижат, идва време за пенсониране... В момента инж. Николай Куцаров е конструктор по текущото производство в Завод 5 и един от уважаваните ветерани в „Арсенал“.

„Още като млад специалист си поставих задачата да науча техническите характеристики

Спомени: С колеги на различни събития

на всички изделия от специалното производство, - обяснява специалистът с над 40 години стаж в предприятието. - Работехме много и усърдно по разработката и усвояването на различни нови изделия, на оборудване за изпитвания на стрелково въоръжение“. В CV-то му на конструктор има изделия, които са патентовани от „Арсенал“. Днес инж. Куцаров отново е част от екип по нова разработка. Категоричен е: „Изискванията по отношение на специалното производство са изключително високи. За всяка нова разработка е необходимо огромно проучване. Много е важно да се следят новостите, да си в крак със световните тенденции“.

Всеки ден трябва да се научава нещо ново

Това е една от максимите, които арсеналецът следва неотклонно. Било за самия себе си, било за младите хора, с които работи от години. В периода 1998-2005 година е хоноруван преподавател по „Технология на специалното производство“ в Технически университет - София, филиал Пловдив, а от 2014 година е ангажиран с учениците от ПГ „Иван Хаджиенов“ по линия на дуалното образование и практическото им обучение в „Арсенал“. „В началото четяхме лекции по техническите предмети, после започнахме да прилагаме по-задълбочени програми за обучение на учениците. В „Арсенал“ се провеждат и изпити по теория и практика на възпитаниците на Механото по специалностите „Мехатроника“ и „Машини и системи с ЦПУ“, които са преминали практиката си в завода“, обяснява Куцаров. По думите му, от 2 години явяването на държавен изпит за диплом за професионално образование не е задължително, но прави впечатление големият брой желаещи да придобият такава диплома. Приносът на Николай Куцаров в професионалното обучение бе забелязан и неслучайно тази година ръководството на Механотехникума го удостои със званието „Почетен Хаджиеновец“. По време на Празника на розата дългогодишният конструктор в „Арсенал“ получи още едно отличие. Той бе награден с юбилеен медал по случай 75-годишнината на Технически университет - София, за съдействие при организацията на дейността на Техническия колеж в Казанлък.

Инж. Куцаров е ангажиран и със Студентската програма на „Арсенал“

Срещи: С колеги оръжейници от "Арсенал" АД

Умее да увлича младите хора, да ги убеждава, че трябва да учат, да се развиват. 43 са арсеналските студенти в ТУ-София, филиал Пловдив, които завършват висше образование. От тях 27 вече защитиха дипломните си работи. Над 160 са студентите от предприятието в Техническия колеж в Казанлък, като випуските 2017 и 2018 г ., сред които 45 арсеналци, вече завършиха. „Техническият колеж е изключително добро решение за нашия регион, - убеден е инж. Николай Куцаров. - Преподаването е силно адаптирано към нуждите на машиностроителната промишленост в Казанлък. Всяка година повече от половината колежани са от „Арсенал“. Не е лесно да се учи и работи. Но човек не трябва да се отпуска нито за миг, трябва да гони все по-високи цели“.

Работа в екип и човешки взаимоотношения

Работа в екип, поддържане на нормални човешки взаимоотношения, търпение и разум – това са принципи, които арсеналецът следва в дългия си професионален път. И в живота си извън портала спазва редица правила. Физически упражнения всяка сутрин, балансиран хранителен режим, много движение. И най-важното – общуване с хората, искрено, по човешки.