И без машини могат да минат изборите на 26 март


Визитка:

Наталия Киселова е доктор по право и преподавател по Конституционно право в Юридическия факултет на СУ „Св. Кл. Охридски“. От 2012 до 2016 г. е съветник на Президента Росен Плевнелиев по правни въпроси и по-късно – секретар по правни въпроси до 22 януари 2017 г. Сред задълженията ѝ през тези пет години е да подпомага държавния глава при упражняване на правомощието му да насрочва парламентарни, местни и частични избори.

Родена е в Казанлък. Възпитаничка е на ХГ "Свети св. Кирил и Методий", от поколението на най- успешно реализиралите се випускници.

С Наталия Киселова разговаряме в кратката й отчасти делова пауза, няколко дни след като се "смени караула" в Президентството, между два изпита и лекция в Университета, в разгара на дебата за машинното гласуване и неговото влияние върху прозрачността и честността на предстоящите избори.



Госпожо Киселова, с много въпроси и напрежение ще се роди и тази предизборна кампания, която на практика започна с втория тур на президентските избори. Кое е най- важното, според Вас, което не бива да убягва на хората в нея? Какво трябва да знаят те за нея?


След Решението на Върховният административен съд /ВАС/ за въвеждане на машинно гласуване във всички изборни секции призовавам гражданите, които ще участват в изборите и ще гласуват машинно, да се информират предварително за начина на гласуване. Защото резултатите от машинното гласуване ще се зачитат. Казано с други думи - гласуването ще е алтернативно (вместо) гласуването с хартиени бюлетини.


Сбърка ли ВАС като направи задължително машинното гласуване във всички изборни секции - над 12 хиляди ? И кой от какво се застрахова в случая с това? Проф. М. Константинов каза, че машинното гласуване е за неграмотни народи.. Ние такъв ли сме? Що за параноя е това?



Вашите въпроси са няколко. Изборният кодекс въвежда машинното гласуване в изборните секции през 2014 г. Планирано беше, че през 2018 г.одина, (когато трябваше да са редовните избори) да е осигурена възможност за използване на машините от всички български гражданите. Дали е сбъркал ВАС – съдебните решения се изпълняват. Друг е въпросът, че преходната норма в Изборния кодекс, според мен е неясна. Аз лично съм против машинното гласуване, защото то не придоби голяма популярност при експерименталното провеждане на предишните три избора. Гласуваха между 10 и 15 % от гражданите, участвали в гласуването. Също така, според мен,машинното гласуване беше алтернативно на електронното дистанционно гласуване. Редно беше след националния референдум за електронното гласуване Народното събрание да беше отменило машинното. Така през 2018 г. ако нищо се промени в уредбата, ще имаме три начина за гласуване: с хартиени бюлетини и с машини в изборните помещения и електронно, през мрежата. Такива възможности едновременно, никъде по света няма. Има с хартиени бюлетини и електронно. Или само с машини. Последиците за държавния бюджет ще са – поне двойно увеличаване на разходите. Неразумно постъпиха народните представители, но всичко е сторено и сега ще имаме двойно подсигуряване.


Капаните на тези избори, според вас ?

Не може да се говори чак за капани. Гражданите да проследят разяснителната кампания за гласуване с преференции. А кандидатите за депутати да обърнат внимание, че февруари има 28 дни. Сроковете са по-кратки. И още нещо: ако ЦИК не успее да се справи с машините за гласуване все пак, то все пак невъзможността сама по себе си, според мен, няма да е основание за касиране на парламентарните избори.


И тези парламентарни избори, за 44-то НС ще са по предходния Изборен Кодекс и пак по пропорционалната система. Кое обаче ще ги направи различни, според вас?


Изборите ще се проведат в оспорвана борба, с нови политически субекти. Това ще бъде комбинирано със задължително участие на гражданите в изборите при възможност за гласуване с машини. Много тежка и обемна работа за членовете на секционните комисии при смяна на часовниците на 25 срещу 26 март.



Ще бъде ли „прочетен“, според вас т.н. Референдум на Слави от ноември миналата година и как ще се отрази желанието на хората за мажоритарни избори, в този случай, при стар Изборен Кодекс?


Националният референдум от миналата година по три важни за политическа система въпроси, към настоящия момент не е задължителен за Народното събрание. Има оспорване пред ВАС на окончателните резултати. Т. нар. сценаристи, които оспорват резултатите казват, че имало бюлетини в кутията без пликове. Да ама подписите на гражданите в избирателния списък не съответстват на намерените в кутията хартии. Ами ако някой е тъпкал бюлетини в кутията? За мен разминаванията са резултат от грешки и от напрегната работа на секционните комисии след първия тур на президентските избори, (множество дейности за отчитане на резултати). Редно е ВАС да отхвърли искането за обжалване на резултатите.
Отделен въпрос е как трябва да се претвори волята на народа от Народното събрание, но пак повтарям – референдумът към настоящия момент не е задължителен!


Възможен ли е Парламент, законово конституционен, работещ и реален, по очертанията на народната воля, изразена в резултатите и въпросите от Референдума?


Промяната на избирателната система трябва да стане след по-спокойна дискусия. Трябва да се отговори на един предварителен въпрос: какво искат гражданите? По-широко представителство чрез пропорционална избирателна система или две –три партии в Народното събрание, при прилагане на мажоритарната. Аз поддържам прилагането на пропорционална, с възможност за преференция. Задължителното гласуване е въведено на изборите, така че остава да се въведе евентуално на референдуми. Неучастието е изключване от избирателния списък. Това пък ще създаде проблем след още едни избори за Народно събрание. Тогава пък ще се чудим как да включим изпадналите от списъците. За 1 лев субсидия също има полярни мнения. Контролът върху харченето на държавната субсидия не е строг и това създава усещането за разхищение. Но ако няма държавна субсидия ще има частна, а който плаща, той поръчва уви и музиката.


Възможно ли е прекрояване на избирателните райони, без да се нарушава принципа на равнопоставеност и справедливост?

Освен въпросът колко партии влизат в Народното събрание, друг голям проблем е и районирането на страната. Поне едно преброяване на населението и активна гражданска регистрация (за изчистване на избирателните списъци), трябва да предшестват районирането на 240 района евентуално. Това изисква доста усилия от страна на МВР, Министерството на регионалното развитие и благоустройството и от местната администрация. Не става от днес за утре.



Лобизъм повече или наистина потребност е желанието за прекрояване на Изборния Кодекс и в частта начин на избиране на депутати и субсидии?

Не е лобизъм, популизъм е точната дума.


Бяхте част от обкръжението на едни от най-важните жени във властта. Принципно по-добре ли се справят жените във властта?

Да, имах удоволствието да работя с жени на високи позиции. Това е безспорно постижение на българската демокрация. Само преди 45 години за пръв път жена пледира като адвокат пред Върховния съд. Днес имаме много българки на прилични позиции. Само равнопоставеното участие в политиката, науката, икономиката и други сфери на нашия живот спомага за реализация на принципа на равенство. Но не полът, а личните качества трябва да са в основата на оценката за конкретен човек.


Лошо законодателство или лошо прилагане на законодателството, са в основата си непрекъснатите ремонти и поправки на фундаментални български закони ?


И двете. Законодателството в определени сфери се влошава заради интереси, които стоят в основата на промените: избори, данъци, такси, обществени поръчки, държавна и общинска собственост, пътища и други. Но като цяло нашето законодателство е на прилично ниво. Правоприлагането е проблем – с корист, в личен или частен интерес. Трябва да бъде отчитана и способността на експертите, които го прилагат. Както неграмотни учители не могат да ограмотяват, така и некомпетентни експерти не могат да прилагат коректно буквата и духа на закона. Предстоят избори и нека да си пожелаем един по-качествен и отговорен 44-ти парламент!