Голяма Богородица - празник на милосърдието

Храмов празник отбелязва църквата "Успение Богородично" в Казанлък

На 15 август (28 август, по стар стил) по българска традиция се празнува Голяма Богородица или Успение Богородично, Успение на Пресвета Богородица. Отбелязва се краят и на Богородичните пости, като се разрешава яденето на риба. На този ден освен имениците, празнуват и жените, които се молят на светицата да благослови семействата им и да дава здраве на децата им. Прави се и курбан с молба за майчинство.

В църковните писания, стигнали до наши дни, се разказва историята за смъртта на Богородица на 64-годишна възраст. Молейки се един ден в Елеонската гора, пред нея се явил Архангел Гавраиил, който й носел райско (палмово) клонче и вестта за нейното въведение в Божието царство, което ще се състои след 3 дни. С голяма радост приела Божията майка тази вест, че най-после нейното желание да се възвеси в небесното царство и бъде заедно със своя син, ще се изпълни. В деня на нейното успение по нейна молба се явили всички апостоли с изключение на един, Тома. Той дошъл след нейната смърт. Тя помолила никой да не скърби за нея, защото тя е щастлива и готова да поеме по отредения й път. На самия ден на нейната смърт се явил и Исус Христос заедно с ангелите и светците, за да я отведе със себе си.

Тялото на Света Богородица било отнесено и погребано в пещерата, намираща се до селото Гетсимания. На 3-тия ден след смъртта й отворили входа на пещерата, за да се прости и апостол Тома с нея, но пещерата била празна - Светата майка била възкръснала.

И до днес християните по цял свят отправят молитви към Богородица като към Майката Застъпница на човешкия род.

Народната традиция повелява днес на масата да има варено жито, царевица, пшеница, пита, каша от пиле, грозде, диня, мед.

На Голяма Богородица имен ден празнуват Мария, Мара, Марена, Мариан, Марияна, Борис, Богдан, Богдана, Боян, Бояна, Богомил, Богомила, Богомир, Богомира, Богослав, Богослава, Божан, Божена, Божин, Божина, Божил, Божила, Божидар, Божидара.

Храмов празник днес отбелязва църквата "Успение Богородично" в Казанлък. Построена е през 1834 г., като богатите жители на Калпакчийската махала дарявали пари, а бедните участвали с труд. Градежа ръководел прочутият майстор от Одрин Санди Костов.

Прекрасният, богато орнаментиран иконостас на храма е от 1890 година. Той е един от най-красивите на Балканския полуостров, изработен от дебърския резбар Васил Аврамов. Най-старите икони са дело на тревненски и дебърски майстори, а останалите – на родения в Одеса художник от Миланската кралска академия М. Бургсер. Църквата е с три престола, посветени на Света Богородица, Свети Атанасий Александрийски и Свети архангел Михаил.

През 1836 г със съдействието на известния духовник и просветител Неофит Рилски е открито училище в специално построена към църквата сграда, което е сред първите модерни училища в България.
Този храм приютява и първото казанлъшко читалище, основано в края на 1860 г. И до днес храм "Успение Богородично" е един от най-красивите духовни места в Казанлък и околията.