Металографска лаборатория, механична лаборатория, магнитно-прахов контрол, рентгенова лаборатория, ултразвуков контрол… или, общо казано – Централна физична лаборатория.
Зали с много и различна апаратура, хора, работещи по тях. Това са 16 души, които осъществяват контрол на материалите, от които се изработват детайли и компоненти за различни изделия от богатата гама, произвеждани в „Арсенал“, от входа до готовата продукция.

„След извършване на контрол се издава документ за годност на материала в съответствие със стандарти, методики, технологичните карти и норми, изготвени от специалистите на физична лаборатория“, това ми обяснява съвсем накратко Янка Гърчева, един от най-дългогодишните специалисти в лабораторията.
Решаваме най-напред да се потопим в дебрите на историята – богатата и пълна с толкова много факти, имена и събития история на предприятието, част от която е и физичната лаборатория.

Преди повече от 60 години химичната и физичната лаборатория са били обединени

и са съществували в структурата на завода като Физико-химична лаборатория. По-късно те се разделят и се обособява звено, наречено Физико-механична лаборатория, ръководена тогава от инж. Биляров. След него ръководната функция за няколко години поема инж. Прангов. По това време в лабораторията вече работи и физикът Кирил Маринов. През 1971 г. той сформира група от няколко души, които, след преминаване на курс на обучение, получават правоспособност да работят като дефектоскописти с рентгенов апарат. Това са Недко Добрев, Райно Мартинов, Веселин Златев, Русен Нанев, Жельо Петров. Те са първите специалисти, тогава млади, амбициозни, които започват от нищото. Буквално казано. Защото рентгеновият апарат е бил разположен на открито, на циментена площадка, само под един навес. Специалистите се разполагат на разстояние от апарата и с един кабел осъществяват заснемането на детайла, който трябва да бъде окачествен – рентгенов контрол на отливки и изковки. Едновременно с работата на открито, самите специалисти вземат решение и разрешение от ръководството на фабриката и започват да строят отделни помещения като кабини за рентгена и за дефектоскописта. Тези оловни кабини са използвани до 1985 г. и те още стоят, разположени между двете сгради, в които са поместени подлабораториите на ЦФЛ. Днес предназначението им вече е друго – използват се за складове, защото с годините навлиза нова и по-модерна техника за изпитване на материалите. Рентгеновият апарат сега е в отделна сграда и в обособено помещение с изнесен пулт за управление и автоматизиран контрол на детайлите.

Физикът Кирил Маринов започва усвояването на методи по безразрушителен контрол на черни и цветни метали, като създава методика за внедряване на контрол: рентгенов, магнитно-прахов, ултразвуков, капилярен, вихрово-токов. Упоритата му и всеотдайна работа в областта на физическия контрол на материалите не остава незабелязан и през 1975 г. става ръководител на физичната лаборатория.
Всички, работили с него, са единодушни –

Кирил Маринов е човек, отдал себе си и знанията си като физик цялостно,

без резерви, обучил мнозина специалисти и оставил дълбока следа в областта на контрола и изпитванията без разрушаване на материалите. Освен това, той е автор на 30 публикации, монография и учебни пособия. Бил е преподавател в областта на магнитните и капилярни методи във ВУЦ „Квалима“. Основател, експерт и почетен член на Националното научно-техническо дружество по дефектоскопия. Екзаминатор в Сертификационния център за персонала по контрол без разрушаване. Дирята, оставена от него, наистина е изключително дълбока и неповторима. „Ние все още работим по създадената от него методология“, споделя Янка Гърчева. Тя е в лабораторията от 1982 г., а от 1987 г. получава правоспособност да работи като дефектоскопист. Имала е щастието да работи с Маринов и днес, десет години след неговата кончина, не крие възхищението си от човека, който я е изградил като специалист. Пък и не само нея. Показва ми една стара архивна снимка от 80-те години на част от тогавашния състав на лабораторията. „Някои от тях вече ги няма, други са пенсионери“, в думите на Гърчева се долавя съжаление и носталгия по отминалите години.

Колективът на Физична лаборатория през 80-те години на миналия век. Кирил Маринов е правият вдясно, с бялата манта

И продължава: „Тогава колективът ни беше около 40 души. Работата беше много, но бяхме мотивирани, амбициозни. Кирил Маринов ни направи такива – жадни за работа и постигане на резултати. Още повече, че работата във физичната лаборатория изисква специална подготовки и специално придобита правоспособност и квалификация за работа на някои от апаратите, като рентгеновия, например. Много специалисти в областта на механичните изследвания обучи и старши лаборант, а по-късно и инспектор по качеството Велчо Велев. Заедно с нас тогава работиха физиците Румяна Минева, Стойко Димитров, Дечка Вълкова, Иван Праматаров и др. На тях дължим стотици технологични карти, методики и норми за контрол, с които работим и днес. А с колегата дефектоскопист Петко Драгнев сме работили на рентгена повече от 20 години. Близо 15 години след Кирил Маринов ЦФЛ се ръководи от физика Смилена Иванова. И тя също беше ръководител с опит и широки познания“. Много спомени от онези години има Янка Гърчева. Иска й се да разкаже много и за всеки… Спомени, макар и от не толкова далечното минало.
Любопитното е, че в „Арсенал“, като част от ЦФЛ, е имало Радиометрична лаборатория – единствена в района, с която са извършвани радиационни замервания на външна среда и хранителни продукти по времето на Чернобилската авария.
Днес Централната физична лаборатория е част от Направление „Качество“ с ръководител инж. Неделчо Йорданов.

Работата е разпределена в две звена – разрушителен и безразрушителен контрол

В металографската и механичната лаборатории се извършва разрушителен контрол на материалите. Физикът Светла Гаджева и инспекторът по качеството Татяна Господинова поясняват спецификата на работата. „Тук се извършва входящ контрол на материалите. Основно се изпитват качества като якост на опън, граница на провлачване, относително издължение и свиване, якост на удар, твърдост по различни методи“. Те си имат отскоро и ново попълнение – Александър Дамянов и Мартин Духтев.

За металографската лаборатория, където се извършва макро- и микроструктурен анализ на черни и цветни метали, разказва Марияна Стоева, която е в лабораторията от 1984 г. И тя е от старите и изпитани специалисти. „При нас се определят зависимостта между условията на получаване на определен детайл, структурата, свойствата, термичната обработка и поведението му в експлоатационни условия. Контролират се също лети, заварени и пластично деформирани метални изделия. Благодарение на новата апаратура и на специален софтуер, свързан с металографския микроскоп, картината може да бъде предавана в реално време на голям екран, може да се извършва и заснемане на определени части от структурата“, завършва тя с гордост. Заедно с нея работи и Нора Епитропова, която завършва магистратура в Техническия университет в Пловдив.
Безразрушителният контрол е съвкупност от методи, средства и апаратура за откриване на несъвършенства, разбирайте – недопустими дефекти – при производството на детайли и изделия, без те да бъдат разрушавани. Най-използваните методи за контрол са магнитно-праховият, рентгеновият, капилярният и ултразвуковият. Персоналът работи съгласно изискванията на Наредбата за радиационна защита и Закона за използване на атомната енергия. В магнитно-праховия и капилярен контрол работят всички, а рентгеновият контрол е поверен на Янка Гърчева, Силвия Вачева, която е от 5 години в отдела и е завършила „Ядрена енергетика“ в Технически университет - София, и Иван Михов – с 15-годишен стаж в ЦФЛ като дефектоскопист.
От 2016 г., след преструктурирането, в състава на ЦФЛ е включена

Лабораторията за изпитване и изследване на металорежещи машини

(ЛИИММ). Тя също си има своя история, която започва през 1963 г., когато започва усвояването на радиално-пробивната машина. Тогава, при изграждането на новите корпуси на Завода за металорежещи машини (Завод 5), се обособява специално помещение за лабораторни изпитвания на машини, възли и детайли за тях. По-късно влиза в структурата на Базата за развитие и внедряване на металорежещи машини, прераснала в следващия етап в Институт по металорежещи машини. Работи се с измервателна апаратура за установяване на всички характеристики на машините. Тогава лабораторията се преобразува в Секция за изпитване и изследване на металорежещи машини с няколко лаборатории: за линейни и ъглови измервания, електролаборатория, хидролаборатория, шум и вибрации, за изпитване на електромагнитни съединители и надеждност на машините. „През 1978 г. лабораторията е упълномощена да извършва държавни изпитвания на металорежещи машини със заповед на Комитета по качество. Този статут се поддържа до 2000-та година. Във връзка с подготовката на страната за влизане в Европейския съюз между 2003 и 2007 г. лабораторията получава акредитация за извършване на изпитвания на металорежещи машини, съгласно европейските директиви за безопасност“, това разказва физикът Петко Гочев, настоящ ръководител на Централната физична лаборатория. Той обяснява, че сега

дейността е насочена към измервания, които са приоритетни за „Арсенал“, към настоящите нужди на производството.

Специалистите от лабораторията извършват изпитвания не само в обособените зали, но и на територията на цялото предприятие
Всички те се чувстват удовлетворени от работата си, защото при възникване на проблеми по време на производствения процес в дружеството, често са решавани именно с тяхната компетентна помощ. Работата е отговорна и изисква непрекъснато усъвършенстване – за да бъдат пълноценни и полезни. Защото всяко звено в „Арсенал“ си има своето конкретно място и значение. И те го осъзнават.