На 19 юли ще почетем по традиция паметта на Хаджи Димитър и неговите четници, които загиват в подножието на връх Бузлуджа. Тази година се навършват 157 години от техния подвиг. По този повод директорът на ИМ „Искра“ д-р Момчил Маринов показа част от експонатите, свързани със събитието, като разказа и интересни факти за приносът на казанлъчани за общонационалните чествания на старопланинския връх.
„Слабо известно е, че след Освобождението, Казанлък е средоточието, където започват общонародните поклонения към подвига на Хаджи Димитър. Още от 1883 г. от Ученолюбивото дружество „Искра“ (което е и в основата на създаването на казанлъшката библиотека, музей и галерия) тръгва традицията за поклонението пред Хаджи Димитър“, уточни директорът на казанлъшкия исторически музей д-р Маринов.
Той припомни, че една от първите реликви в местния музей, който е основан през 1902 г., е знамето, с което през 1885 г., казанлъчани изкачват пътеката до историческия връх. То е било носено от майката на Хаджи Димитър в навечерието на Съединението, един друг голям исторически акт, за който тази година ще отбележим неговия 140-годишнен юбилей. Сред експонатите на музея са включени и вещите на най-младия участник в четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа. Това е шипканлията Христо Патрев. Сред тях неговата пушката, барутника му и заповедта за смъртната му присъда. Христо като непълнолетен е с променена присъда, на доживотна, но бяга от затвора. Загива като участник в Априлското въстание. Голямо е тържеството по повод 30-годишнината от битката на Бузлуджа. Тогава с царски указ връх Бузлуджа е преименуван на връх Хаджи Димитър. Уви, новото име не придобива популярност и до днес.
В битката на Бузлуджа участват 26 четници, от най-доброто бойно българско формирование по време на Възраждането, като организация и тактика – според данните от турските архиви по онова време. От 128-те бойци от четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа, включваща българи от цялата тогавашна етническа територия, населена с българи (от Бесарабия, до Македония), загиват в бой около 90 %. Останалите, повечето от които с тежки рани, са пленени и осъдени на смърт, но с подвига си показват пътя на следващите поборници за национално освобождение, и са пример за безкористност и родолюбие за поколенията.