За 85 годишният бай Марин от квартала под ж.п гарата в Казанлък Доброто изглежда така: 8 чифта очи, които те гледат с любов, 8 къдрави опашки, и 8 пухкави сърца, които те очакват с надежда и признателност.
Той и неговите 8 шарени котки са едно семейство, сгушено „на теферич“ пред малко жълто блокче. Накачени по скута и раменете му са сюреалистична картина, която може да улови всеки сърцат поглед.

В студ и жега, в дъжд и сняг, бай Марин и неговите котки и котараци са на своеобразен караул пред блока, посрещат и изпращат. С любопитство разглеждат минувачите и по очите познават кой кой е. Може и да те заговорят, ако усетят тъга в теб или да те последват с очакващо навирени опашки. Ако си от добрите и ларж за храна.

За бай Марин и неговата съпруга 8-те пухкавели са смисъл и щастие в иначе прозаичният им делник на пенсионери.

Често даже водят люти спорове за парите за храната им. 8 гърла не е лесно, макар и котешки, казва бай Марин, но признава, че като види благодарността в очите им и любвеобвилното мъркане, всичко остава на заден план.
За разлика от много свои връстници той не се оплаква, че не му стигат парите от пенсия до пенсия.
Не защото са много, а защото е въпрос на приоритети: месечно опашатковците му струват 60 лева, за него остават по- малко от 400, но ги дава. Убеден, че доброто няма цена. И че не струват 60 лева онази топла радостна влага в 8 чифта очи, нито радостта от навирените 8 пухкави опашки.

„Дават много повече, отколкото давам аз“, категоричен е бай Марин.
Пухкавите опашки махат доволно вместо потвърждение.