След този ден до Великден християните престават да ядат месо

На 11-ти февруари на 2018 година отбелязваме Месни Заговезни. Месни Заговезни е православен църковен празник, който се чества в неделя, 8 седмици преди Великден. Името му произлиза от това, че се заговява с месни ястия. Денят се нарича още Неделя Месопустна, защото е последният ден преди постите, когато се яде месо. Празникът е с плаваща дата. Денят винаги съвпада с неделята, осем седмици преди Великден и е първият празник, свързан с настъпващата пролет.

По традиция малко преди вечеря на Месни Заговезни, младите посещават кръстника и родителите на булката. Носят им дарове варена кокошка, обреден хляб и вино, днес най-често торта.

Заговява се с месо, затова празничната трапеза, около която се събира цялото семейство, е само от месни ястия. Традиционни гозби за този ден са варена кокошка, свинско с кисело зеле, свинско с булгур или нахут, сарми с месо, баница с животинска мазнина (мас, краве масло), баница с месо.

Седмицата след Месни Заговезни се нарича Сирница. През нея до следващата неделя, когато е Сирни Заговезни, може да се ядат сирене, извара, мляко, масло - всякакви млечни продукти и яйца.

През цялата седмица до Сирни заговезни се устройват веселби и игри, защото след това те са строго забранени. В храмовете се четат откъси от Светото писание, които говорят за Страшния съд. Така Църквата припомня за трагичните последици от греха и призовава всички към служба на ближния и към добродетелност.

По християнски обичай през дните от месни до Сирни Заговезни по-младите посещават домовете на по-възрастните - родители, кръстници, роднини, близки и тия, от които се чувстват задължени да поискат прошка по случай неделя на опрощението.

Тези дни са своеобразна подготовка на организма за най-дългите пости през годината. Постите съществуват в почти всички древни култури, като форма на прочистване от злото, като изпитание на човека вкопчил се в материалното, като надмощие над желанията и страстите. Едно себеосъзнаване за постоянния ни копнеж, за мястото ни в духовното ни развитие.

Безспорно обаче, в прехода на природата между зима и пролет, в постите се крие и настройване и почивка на организма ни, водещо до изчистване от токсините.