Д-р Зоненко:   Казанлък е втората ми Родина


Сергей Иванович Зоненко.

Руски учен от украински произход.

Доктор на физико-математическите науки. Известен специалист по кумулативни боеприпаси. В научните среди е познат с това, че решава проблема с нестабилността на експлозивите. Създава нова технология за стабилизация кумулацията на експлозивната енергия. Възпитаник на МГУ – Московски държавен университет. Това казва бързият прочит по име в Уикипедия. Приложена основна снимка, черно-бяла: младеж с буйна коса и дръзновен поглед с тебешир в ръка пред академична черна дъска, изпълнена открай до край с формули. Не, кадърът от 1983 г., в който се разпознава младият перспективен математик, не е от МГУ. Той е от... Софийския университет „Климент Охридски“. Докторантът, посетил тогава България за пръв път, веднага харесва страната ни. Но си няма идея, че някога ще се установи у нас. Защитената от него дисертация „Безопасност на ядрените реактори“ с нищо не подсказва такова развитие на нещата.

Всъщност в тази област младият учен стига само до там. Изборът на професионална реализация за него е друг: математик и механик по професия, д-р Зоненко се ориентира към разработката на нови боеприси. Световно известна водеща руска фирма за разработка и производство на най-съвременни боеприпаси е неговото последно работно място в Москва.
Учен от Руската академия на науките, вече известен специалист, Сергей преди осем години продава апартамент, кола и вила, напуска страната и потегля към България. С цялото семейство. Всъщност пътят към България минава през Литва. Родовите корени на съпругата му Олга сочат натам. Полученото литовско гражданство улеснява пребиваването. Но нещата някак не се получават по най-добрия начин. И фамилията избира друга страна от ЕС: България...
Учен от такъв ранг би могъл да работи на много места, в много страни. Опитът в иновациите в областта на боеприпасите у нас дава няколко възможности. Най-добрата от тях за семейство Зоненко категорично е „Арсенал“. Д-р Сергей Зоненко е ръководител на направление „Кумулативни боеприпаси“. Олга Зоненко работи като конструктор. Идват в Казанлък от Бургас, където дъщерята остава да живее. Там е и сега, вече има семейство. Внучка и внук, роден в Бургас, вече радват Сергей и Олга. След три години в българско училище момчето на фамилията успешно завършва в България. Сега 22-годишен, младият мъж се занимава с програмиране. Прави кариера на тенисист в Милано. Заради тениса живее в Италия. Но и той е влюбен в Бургас: „Всички много харесваме Бургас!“.

сн: С. Зоненко през 1983 година


А Казанлък? – „Казанлък е втората ни Родина...!“
В Направление „Кумулативни боеприпаси“ д-р Зоненко разполага с малък, но доказано ефективен екип. Трима от неговите сътрудници са млади хора под 30 години. Стипендианти на „Арсенал“, те завършват инженерство и вече работят здраво за бъдещето на фирмата и своето лично кариерно развитие като специалисти. Сергей не крие задоволството си от това: да се работи с млади хора, да ги въвеждаш в нещата, да им покажеш верния път, за него е истинска радост. Когато поема направлението, изпълнителният директор Николай Ибушев му казва: “Събери млади хора, работете, запази ги за „Арсенал!“. И това се случва. С две думи:


Очень хорошо!



С повече думи: „Всички тези млади хора са вече много добри специалисти. А за работата с „опитната опора“ на екипа, Анастасия Недялкова, мога да кажа, че тя знае всичко! - тя е паметта на екипа, незаменим човек!“.

Първоначално руският специалист работи съвместно със свои арсеналски колеги. Неговото направление, по необходимост, се ражда после, в хода на разработките, които ръководството му възлага. За работата си с арсеналските мениджъри и специалисти д-р Зоненко е щастлив да каже: “Тук е достатъчно, че мога да правя гранати!“. В това негово можене никой не се съмнява. Ракети, гранати... това, все пак е неговата лична професионална област. Разработките на д-р Зоненко носят академичен почерк: те са негови, а не заимствани отнякъде. За тях той използва „само“ знанията на ума си и формулите на математиката и механиката. За механиката говори с любов. Но знае, че за повечето хора това е непонятна територия. Изтъква, че дори видни математици като Лагранж, са механици: „Математиката е развита като наука от механици. Не е ли абсурд?!“... Д-р Зоненко обяснява: „Математиката е просто средството, с което механиците се изразяват: “Още Архимед е бил механик!“. И при Сергей е така: „Механиката не е приложна математика. Тя е отделна наука!“. Решенията на задачите, дадени от „Арсенал“, по същество са иновативни решения. Екипът на Зоненко прави разработки за изделия, които вече успешно се реализират на пазара, за тях има действащи договори, които се изпълняват. Това го радва.


При работата си у нас, в „Арсенал“, ученият е впечатлен от естествените отношения между мениджърите на фирмата и хората „надолу“ в системата, с които те работят. Уважение и липса на суетност, това е, от което след работата си в Русия д-р Сергей Зоненко тук е определено приятно изненадан. Удивен е от хората. Радостен е и да открие у българите огромна толерантност: приемат го такъв, какъвто е, според професионалните качества и без предразсъдъци от рода на: „Този пък какво прави тук!?...“. В Русия не е точно така, българите са по-толерантни, казва той. Като цяло, той намира у нас едно топло общество, крайностите сякаш тук са по-малки. Хората, с които работи, приемат дори факта, че д-р Зоненко говори изключително на руски! Не прави опити с българския, защото е убеден, че няма да говори съвсем правилно. А и всички го разбират. Той също вече разбира български. Шегува се, че с колегата Мирослав Стоянов си говорят на перфектен руски, без младият инженер някога да е учил този език, както го учеха всички навремето. По-възрастните арсеналци имат голяма носталгия по руското, забелязва Сергей. Обичат не само езика, но и всичко руско. Странно му е, че представите на тези хора са на моменти повече романтични, отколкото свързани с днешната действителност. Старите арсеналски майстори, с които се е срещал по цеховете, помнят не само чертежите от едно време, помнят личните си срещи с руски специалисти и наученото от тях си остава единственото меродавно и до днес.
В Русия Сергей Зоненко няма намерение да се връща. Работата, която му дава всичко, от което има нужда като професионалист, е в „Арсенал“. Пътешествията, които му носят лични емоции, са в други посоки. „Имам две хобита, - усмихва се той, - пътешествията и „Реал“ – Мадрид!“. Не пропуска мачове на кралския отбор. Ако ги няма по телевизията, намира ги в интернет. Не пропуска и всеки шанс за екскурзия в Европа. Заради сина си, пък и не само, семейството обикаля цяла Италия. Обичат Италия, омагьосани са от красотата и изкуството на тази страна. Пътували дори Казанлък – Бари за концерт на любимия си певец от младостта Паоло Конте.
Но животът си остава в Казанлък, в квартала край Розариума. И „Арсенал“. Сергей Зоненко се шегува:



На „Арсенал“ с мен му провървя...!



Изобщо, чувството му за хумор е нещо, което няма как да не се забележи още при първата среща. То е деликатно, елегантно, с някакъв академичен маниер, закачливо, ненатрапчиво. Цялото излъчване на Сергей е точно такова – академичната закваска му личи. И му отива, макар да казва за себе си, че науката за него сега е само хоби. По време на активната си научна кариера в Русия има редица сериозни публикации. Издател е на периодичното списание „Успехи механики“. Там, както и навсякъде другаде, където той е работил, част от екипа е и Олга Зоненко. Като истински професионалист от издателската сфера, за срещата с „Трибуна Арсенал“ Сергей Иванович пристига подготвен: разпечатка с нужната лична информация, брой от „Успехи механики“ /Колко много формули...!/ и дори флаш-памет със снимки за публикацията! На снимката от 1983-а математикът държи много. Той си знае защо. Заради връзката с България? Заради младежкия порив в погледа? Заради науката?...
Може би заради всичко, взето заедно. Може би заради онзи скрит в нея знак, формулата, която д-р Сергей Зоненко цял живот решава. Чието решение в крайна сметка го спира тук: в неговия втори дом - „Арсенал“ и неговата втора родина - Казанлък.


Диана Рамналиева, автор във в. "Трибуна Арсенал"


* Текстът е от новия 225 брой на изданието=