Лос Анджелис. Пълна стипендия за обучение след конкурс на живо. Цигулката на Даниел Трингов грабва американското жури. За втори път. Първия път – 2002-ра, университетът в Мисисипи. Отново пълна стипендия. След прослушване на запис с негови изпълнения, българинът от Казанлък е призован да учи в САЩ. 25 години по-рано, талантът на Дани блесва най-напред в Музикалната школа на „Арсенал“. Няма как една стабилна музикална кариера да се случи, без да бъде старателно отгледана в семейството. В случая – в едно арсеналско семейство. Мария и Минчо Трингови.
„Дани беше много буйно бебе, налагаше се, дори да го връзваме, за да не се задуши, докато рита влеглото“, смее се и сега Мария. Тя е човекът, разчел първите знаци на яркия музикален талант на Даниел. Тя е човекът, който води петгодишния малчуган при Другаря Кавлаков в арсеналската детска школа по музика. Мама е и човекът, който и сега не оставя без помощ талантливата двойка: Даниел Трингов – цигулка, Сифей Уен – виолончело, събрали, заедно с Адриана Точева и Румяна Гавадинова, щрайховата музикална формация - Струнен Арт Квартет.
Открили се в Щатите, Дани и Сифей вече живеят и работят в България. Не мислят да я напускат. Освен, ако нещата у нас, не се скапят съвсем. Дани вярва, че всичко може да тръгне към по-добро. И помаг това да се случи, разказва госпожа Трингова в една от почивките си в Казанлък, в очакване на големия концерт на Струнен Арт Квартет в предстоящите Чудомирови празници. Събитието е само седмица преди рождения ден на Даниел. На 30-и март.
„Другарко Трингова! Нямате представа, колко е музикален Вашия син!“ – казва Кавлаков на Мария, след прослушването на петгодишния Дани. Майката отива в Музикалната Школа на „Арсенал“ с известно неудобство – отдавна е видяла, как бебето се заслушва във високоговорителя над леглото, всеки ден чува как пее безпогрешно песни, чути по радиото, но детето има и други дарби – разглобява стари часовници, сглобява сложни конструктори, подсказва бъдещи технически умения, рисува...Кавлаков „разходил“ малкия по всички клавиши на пианото. И отсякъл:“ Деца – музикални, има много, но обикновено, все нещо им липсва. При Вашия случай с Даниел, всичко си е на мястото!“ Малкият е на пет години. Още наесен, вече шестгодишен, тръгва на уроци в арсеналската школа. Пътят към голямата кариера е наченат. В едно семейство на инженери. Таткото не е съвсем убеден, че за Дани музиката е най-доброто бъдеще. Самият той, наследник на стар местен род, се развива като отличен специалист в казанлъшката оръжейница. Работи като Началник Бюро, две години е главен конструктор на Завод 5. Но днес Мария не обича да се връща към това – кариеристични сплетни помрачават професионалния път на Трингов-баща. Той се мести в НИТИ. И си отива от живота рано - младият музикант е едва започнал студентството си в Консерваторията. „Дани се пребори с много неща, стана самостоятелен, налагаше се да учи и работи какво ли не, свирил е в голям хотел в София, дори по улиците в чужбина...Но това не го пречупи, напротив – беше амбициран да посрещне всяка трудност, за да успее. Неуспехите не го плашат. Бързо се съвзема и почва отначало“, споделя Мария сега, когато Даниел вече има желаната отлична професионална кариера. Когато, назад в годините, вече са факт: концертирането с Нов симфоничен оркестър, кариерата на първа цигулка в Theatro Lyrico de Europe – оперен оркестър, познат в България, Германия, Франция, Италия, Испания, Португалия. Вече са факт ярките солови изяви на Даниел Трингов, участия с камерни формации, записи на няколко собствени компактдиска с класически произведения за цигулка и пиано, негови аранжименти и транскрипции.
Мария: Човек се ражда с таланта си
„Аз дадох, каквото можах, но за сина Ви е нужно Музикално училище“, казал един слънчев ден директорът на арсеналската школа, другарят Кавлаков. Даниел вече имал златен медал от Републикански фестивал в Стара Загора 1981-ва, спечелил го като най-млад състезател в неговата група, само две години след старта си в Детската музикална школа. Още тогава председателят на журито, именитият цигулар от Консерваторията, Георги Бадев, признава: “Детето е роден цигулар!“ След среща с първата цигулка на Старозагорската опера - Георги Стойчев, препоръчана от Кавлаков, Дани почва уроци и 13-годишен напуска дома, за да стане ученик в окръжния град. Скоростното развитие на таланта му обаче, не позволява да се стои на едно място. Впечатлена от уменията на детето, асистентка на проф. Петър Христосков, настоява Трингов да се премести от старозагорското, в софийското Музикално училище. Нещо повече – помага на семейството това да се случи и така Даниел е вече столицата. 16-годишен. Настойник е леля му, първият му софийски покрив е домът на незабравимия казанлъшки сценичен талант Видин Даскалов. Съпругата му е първа братовчедка на бащата на Дани. С Видин, Трингови са близки до самия край. Даниел продължава да се учи – вече при професор Христосков в Софийското Музикално „Любомир Пипков“. А после и в Консерваторията, при професор Елисавета Казакова. Цигулката не е единственият му урок. Животът напира с всичките си предизвикателства: “Справял се е сам с много неща, за да помага на издръжката си..., странно е, че в Казанлък се говори, че сме стар богатски род и всичко ни е лесно...“, усмихва се Мария.
Странно е и друго – именно тя, а не съпругът и децата, познават родовата кръв добре. Всъщност, Дани и сестра му Райна, която е художничка, се родеят с двата клона на Трингови от Шипка и Шейново: те са Трингови по линия и на двамата дядовци на баща си ... Малко е трудно да се обясни, но това е факт. Името Минчо Трингов носят и двамата дядовци на бащата на Дани и Райна. За познавачите, връзката с именития художник Константин Трингов, се очертава веднага.
Родовите корени имат значение
Семейството на Мария го доказва. Самата тя, също си има своите дарби. Като малка учи цигулка, рисува, качва се на сцената на читалище „Искра“. Мария е едно от децата в първата премиера на музикалната операта на композитора и диригента Иван Широв, с чието семейство, Трингови се сближават през Стиляна, първата съпруга в живота на Даниел. И продължават да бъдат близки.
Райна за малко не успява да влезе в Художествената академия – и в ония години големите връзки са нещото, без което не се става студент там. Нейният талантът е забелязан, очаква се втори опит за кандидатстване, но момичето намира първия си съпруг и остава в Казанлък. През целия си живот обаче, не спира да рисува. Нейната щерка Стела – също. Ученичка в Художествената гимназия, малката се очертава едно активно дете, което не спира да търси изяви във всевъзможни състезания. Не се отказва и от тренировките по айкидо. Трингови се родеят и с Бачковския архимандрит Василий, /Иван Трингов/, дарител на казанлъшкото читалище „Искра“. Мария узнава за това, покрай столичен изследовател на неговото житие. В Казанлък се говори и за далечни връзки на Трингови с фамилиите на акад. Петко Стайнов и Чудомир.
Колкото до Мария и Минчо, те се намерили в казанлъшката гимназия и после заедно продължили по дирите на инженерните науки в Техническия институт в Русе. Даденото от „заточените“ край Дунава по онова соц време, университетски преподаватели с немско и английско образование, за Мария, означава много. Тя признава, че това е основата за нейното, както и на съпруга и, добро професионално развитие в „Арсенал“ и НИТИ. Инженер Мария Трингова е един от научните сътрудници по металорежещи машини, развиващи ноу-хау-то на това производство в Казанлък. Има участия в научно-технически разработки и с публикации в три международни симпозиума. В началото, семейството-инженери, за малко не остава в Русе - като отличници, двамата имат право да избират разпределението си. Тогава възниква жилищният проблем. И „Арсенал“ го решава: на младите инженери е осигурена работа и дом в родния Казанлък. А после - и нещо съвсем неочаквано: първа подкрепа за музикалната дарба на сина Даниел. Днес, той вече е носител на Голямата награда от първото издание на престижния конкурс на името на гениалния български цигулар Васко Абаджиев; вече има дипломи от САЩ, свири с уникална френска цигулка, има активна концертна дейност и собствено звукозаписно студио. Такова Даниел си направил още в Щатите. Сега, в София, се е концентрирал върху мастерирането. Дани си има и своята Сифей – „най-талантливият и обещаващ виолончелист, който сме слушали от години насам“, както говори за нея музикалната критика. Сифей Уен е носител на международни отличия. Нейният опит като концертен изпълнител, оркестров солист и камерен музикант, е свързан международната телевизионна програма „Часът на властта”. Имала е участия в радио и телевизионни предавания. Свирила е на фестивала „Сан Мигел де Аленде” в Мексико и е била солист на оркестрите Foundation Debut и Thornton School of Music. На Сифей, американката от Шан Хай, в България и харесва. Тук открива, заедно с Дани, музикалната си среда, приятелите, възможностите за работа. Освен като изпълнител, Даниел - момчето, което, когато не свири, тайно ходи на кръжок по ракетомоделизъм в ОУ „Кулата“, днес се изявява и като аранжор, композитор и звукоинженер. Двамата със Сифей правят преди две години опит за книгата на Гинес с концерт за най-бързо изсвирване на цигулка на третата част на „Лятно време“ от „Годишните времена“ на Вивалди. Правят го в Казанлък. Изобщо, желанието на Трингов, връзката с родния град, не просто да не се прекъсва, а да се развива, напоследък намира нови, и нови поводи за срещи тук. Изявите на Даниел и Уен се подкрепят и от Общината в Казанлък. След Пловдив, Струнният Арт квартет ще гастролира и в Чудомирови празници на 30-и април, при специалното участие на пианато на гост – солистът Георги Черкин.
Напоследък, Даниел е открил още едно пространство за своето творческо родолюбиво „Аз“, споделя неговата майка.
Трингов работи за подкрепа на българското музикално изкуство – автор е на собствена концепция в тая посока. Цигуларят не крие, че остава разочарован, завръщайки се в България, да открие, как през годините на неговото отсъствие, тук, сякаш се е настанило едно неглижиране в професионалните изяви. Програма на Трингов има идея да подобри качеството на събитията в родния музикален живот. Тази програма не изключва и Казанлък, разкрива Мария. Животът си на майка, която се радва на успехите на сина си, днес тя случва с честите пътувания до София. Но признава, че динамичния ритъм в дните и нощите на музикантите, налага за нея и почивки у дома. Малък, но ценен приятелски кръг, внуците от щерката и общуването през Фейсбук, е другото, което Мария реди в ежедневието си. Социалната мрежа става нейна територия още през 2008-ма, когато гостува на Дани в Щатите. Така Мария контактува с близки от България и Европа – има племеници и внуци по света. С Фейсбук не прекалява – допуска до себе си само верни приятели, с които споделя новините от успехите на децата. Успехи, невъзможни без нейната лична подкрепа. Защото всичко за Даниел Трингов, започва от думите на другаря Кавлаков в Детската музикална школа на „Арсенал“, където Мария го води в средата на 70-те: “Нямате представа, другарко Трингова, колко музикален е вашият син....“
Диана Рамналиева
0 коментара
Все още няма коментари към публикацията. Бъдете първи и споделете Вашето мнение!