Да прекосиш целия град, при това два пъти, само и само, за да си набавиш липсващия брой на любимия вестник, който старателно събираш вече десета година, може да направи само човек, който истински цени писаното слово. И тя е точно такава – 75-годишната бивша арсеналка Венка Здравкова, която колекционира вестник „Трибуна Арсенал“. Свикнала е да си го взема от разпространението в Библиотека „Искра“, но заради пандемията, сградата била затворена през последните месеци и така в нейното „вестникарско течение“ липсвали няколко броя. Упорито и целенасочено жената търсила навсякъде, докато накрая любезни хора й подсказали да дойде при самия извор – в редакцията на вестника. Така тя успя да се снабди с любимото издание на „Трибуна Арсенал“.

Венка Здравкова е електроинженер по професия и е работила в „Арсенал“ 22 години. Пенсионирала се е като технолог в Завод 1 през 1998 година. Докато била на работа, пяла в заводския самодеен хоров колектив с диригент Димитър Касъров, а сега продължава да пее в църковен хор. Продължава връзката си със завода чрез вестника, който си набавя от библиотеката, на която е редовен читател. Влюбва се в книгите и в писаното слово още на 5-годишна възраст, когато вече можела да чете гладко. И до днес предпочита книгите пред телевизията. Винаги търси интересни факти, за да обогати познанията си в различни области на живота. Притежава над 2500 книги художествена и учебна литература, подредени и систематизирани като в градска библиотека.

А споменът за „Арсенал“ - тогава Завод 10, който се е запечатал завинаги в съзнанието на казанлъчанката, е от ранното й детство. Всяка сутрин в 7 часа от фабриката пускали сирени, които огласяли целия град. „Нямаше нужда да гледаме часовниците. Щом свирят сирените – значи е точно 7“, спомня си тя. Сега живее с „Арсенал“ посредством вестника. Споделя всеки брой със свои приятелки, очаквайки да научат новости за предприятието, да прочетат за свои бивши колеги или за други интересни хора и събития.