Автогара Казанлък, добър ден! Автогарата в Казанлък със сигурност е място, където човек и с най-големи нерви, може "да запали от четвърт". Като мечтан чистак нов автобус Евро 5. Особено, ако е човек взискателен, ако е чужденец, ако не е пътувал от сто години, щото се вози само в личната си кола. Всеки път, когато се наканя да пътувам, а това не е рядко, премълчавам този текст, но този път, реших, че – НЕ!
Имам цели два часа до евентуалния рейс, за да го напиша. Евентуален, защото за пореден път не съм сигурна, кога точно, аджеба, тръгва автобусът, който ще ме закара далеч от Казанлък, поне за пет дни.
В продължение на точно два часа звъня на телефоните на Автогара Казанлък 0431 632 00 и на дадения мобилен номер някъде из нета - 0886 880 093. Като всеки нормален човек, искам да съм сигурна в точния час на тръгване. Не че нямам спомени за графика, но искам отново да си го потвърдя, нормално.

Как става това – тежка задача! Следвам следния алгоритъм:
11.43 – звъня на стационарен 0431 632 00 – никой не вдига;
11. 47 – същото положение;
12.32 – дава заето;
12.33 – вече не дава заето, но отново никой не ми вдига;
13.13 - Господи, защо първо не видях фаталния час, естествено, никой не вдига...;

Решавам, че нещо не съм наред, очевидно бъркам номера, но само преди десет дни го ползвах, тогава имах повече време да вися на телефона, докато след десетина опити един сърдит глас ми даде информация, както и друг е ставало – не особено охотно, по-скоро, с досада...Но ми даде инфо,в се пак накрая.
Предприемам ровене в нета. Чичко Гугъл ме праща на някакви таблици, които обаче показват само часовите зони, опитвам да задам дестинация – нещо не се получава...Чичко Гугъл ми дава резервен вариант: линк:“Разписание на автобусите от автогара Казанлък“ – разгеле! – радвам се аз. Обаче, преждевременна радост, линкът препраща към официалния сайт на Общината..., може и да съм неумела в търсенето, но там не намирам инфото, което ми трябва. Пък и защо Общината ще е длъжна да ме информира за часа на тръгването ми? Все пак, това е мой личен въпрос. Трябва сама да се оправя. Продължавам смело – намирам страница, някакъв сайт, в която присъства и нашата Автогара, разгеле, пак надявам се аз, влизам в тая страница и хоп! – инфото ми идва във вид на крива снимка на таблото на разписанието, някой е щракнал набързо, няма оформление, няма специален текстови файл, става ми смешно, но информацията присъства. Решавам да проверя още малко, изскача ми нова снимка – снимка на някакъв окачен някъде си лист, сниман ей така, както си е омазан от всякакви атмосферни и човешки влияния...Тази информация не е по моето направление, но си струва да се види начина, по който някой преминаващ „журналист“, я е „откраднал“за „медията“ си. От казанлъшката автогара, разбира се.
Решавам, че това все пак, е някаква информация, на която може да се разчита, макар да ми става обидно от начина, по който ми е поднесена. Но я намирам потвърдена и в сайта avtogari. Ifo, а информация, потвърдена от два източника, вече е по-сигурна. Рових и по други сайтове, но поне в три от тях, намерих разписания, за които знам, че отдавна не важат. Като курса за София от Шипка, например. Прекрасен курс, но вече го няма. Или - бъркам? От цялото ровене и губене на време, съм изненадана неприятно. Обидно ми е, а и ако чужденец търси информация за разписанията, ако я търси пенсионер, ако е човек болен, ако няма интернет, ако ....?
Обидно ми е от името на всички потенциални информиращи се. Повече, отколкото от тревата по плочките, заносеният мрамор по пода на фоайето на казанлъшката автогара или изобщо – от цялата обстановка там. Предстои категоризация на българските автогари, прочетох в медиите наскоро, дано! Като гражданин на Казанлък, където, все пак, живея, колкото и да не харесвам някои неща тук, като редовен пътник по републиканската транспортна обществена мрежа, към дестинации, където се налага да ходя, като данъкоплатец и като човек, който си плаща билета, ми се ще входно-изходната точка на Града на розите, да има по-европейски вид – и като обслужване, и като визия на гарата и автогарата.
Все пак, преди десетина години, кръстихме този площад с името „Европа“...

Спомням си преди няколко години, как чаках транспорт до Слънчев бряг 4 часа на казанлъшкия площад „Европа“ – двата преминаващи автобуса за Бургас се оказаха микробуси, места нямаше, дочаках влака, но той спря, заради повреда, малко след Тулово...Чакахме заедно с едно семейство български евреи, дошли след години в родината... Възмущаваха се – що така? - Умрях си от срам. Дори ги снимах, обещах им да отразя в медиите. Не го направих, реших, че нещата ще се променят. А и доколкото разбрах, тогава имаше проблем със съсобственост на автогарата. Възможно е и сега да е така, затова нещата да са все същите. Ама, това с евреите, беше 2008-ма, да ви кажа, честно...А голяма промяна от тогава до сега не виждам. Което ме отчайва.
Днес все повече автобуси стават микробуси, не само от точка на тръгване Казанлък, хората намаляват, пътниците бягат – кой в чужбина, кой пътува с кола... Но не всеки може да пътува с кола, нали?, а пък – и защо? И понеже, наистина нямам докрай доверие в мястото, от където тръгват автобусите от Републиканската пътна мрежа в Града на розите, затова всеки път питам по телефона – може я някой рейс да е отменен, я вместо автобус, да ми пуснат бус и да „увисна“ без място, затова питам. От питане глава не боли. А и според всички документи на правовите държави – правото ми да питам е основно човешко право. Както и правото, да изказвам мнение, нали?

P.S. Ако след този текст някой ме свали от автобуса, вдигне ми скандал, отвори прозореца на рейса, за да ми духа на врата или направо ме отстави на пътя, защото съм отишла до тоалетна вместо за 6, за 7 минути – което ми се е случвало с казанлъшки автобус, своевременно ще ви информирам. Споделянето на опит е още по-ценно в ситуация на липса на възможност за достатъчно и любезно, уважително поднесена към клиентите, които правят бизнеса ти, информация. Ако следващия път, когато пътувам, намеря чудеса от красота край секторите за автобуси или прекрасно обслужване, също няма да си го спестя. Напротив, ще споделя с радост. Дори това да е само малката радост, от факта, че някой любезно си е вдигнал телефона на второто повикване още, с едно мило "Автогара Казанлък, добър ден!".