3 лева- 37 стотинки - българският Първи май

3 лева 37 стотинки е минималното заплащане на час труд в България днес.

То е и най- ниската в Европа.

Това показват данните на НСИ.

5,30 евро,е минималното заплащане на час труд в Европа, по данни на Световната организация по труда в днешния ден на международната работническа солидарност- Първи май.

Въпреки недоволството от ниското заплащане у нас, което ев пъти под минимума в Европа, и фактът, че страната ни е в дъното по цена на труда в Европа, първи май е празник за българите, а не ден за протест.

Празникът у нас се посреща със смесени чувства като официален почивен ден, в който повечето хора предпочитат излети сред природата, работа на село, почивка в чужбина, или просто да поспят.

Мнозина все още го свързват и с мащабните манифестации у нас от преди 1989 година.

Не липсва и носталгия по миналото.

Единствените, които от години са упорити на този ден и го превръщат както в ден за социален протест и недоволство, така и в голям политически митинг е БСП.

Синдикатите традиционно избират почитта за празника под формата на концерт, като в няколко града у нас днес, сред които и Стара Загора, КНСБ организира открити приемни по въпроси на синдикализма и трудовото законодателство.

За първи път празникът на труда в България се отбелязва официално преди 74 години.

Първият опит за честване на Първи май в България е от Типографското дружество през 1890 г. Обявен е за официален празник през 1939 г.

Чества се обаче от десетилетия преди това.

Началото се поставя на 1 май 1886 г. в САЩ, когато профсъюзите провеждат мащабна национална стачка, в която вземат участие над 300 000 работници от цялата страна с искане за въвеждане на официален 8-часов работен ден.

През 1889 г. учредителният Конгрес на Втория интернационал, проведен в Париж, призовава за международни демонстрации в знак на солидарност към протестите в Чикаго.

През 1904 г. Международната конференция на социалистите в Амстердам призовава „всички социалдемократически партии и профсъюзи от всички страни да демонстрират енергично на Първи май за официалното признаване на 8-часовия работен ден, за световен мир“.

Тъй като най-ефективният начин за демонстрации е стачката, конгресът решава, че е „задължително за всички пролетарски организации от всички страни да спрат да работят на 1 май, навсякъде, където е възможно без негативни последици за работниците“.