Опитите да бъде направена фотография (от гръцки - светлопис) датират още от времето, когато е творил Леонардо да Винчи. Първата успешна фотографска снимка е направена още през 1826 г. – дело на френския изобретател Жозеф Нисефор Ниепс. Световният ден на фотографията, обаче, се отбелязва в чест на друг французин с най-голям принос за това изкуство – Луи Дагер. Той прави практически открития за обработването и проявяването на снимки.

На 19 август 1839 г. Дагер осъществява първото официално представяне на фотографски процес пред Френската академия на науките и изящните изкуства. С това датата 19 август става Световен ден на фотографията. Френското правителство проявява интерес, закупува патента и го прави публично достояние. Така фотографията навлиза на пазара и през 1901 г. е представен първият фотоапарат „Кодак Брауни“. 24 години по-късно се появява и апарат „Лайка“. Той е с черно-бял 35мм филм, какъвто се използва и до днес.

Според информацията, първата българска снимка е съхранена от 1842-1843 г. Неин автор е фотографът Атанас Йованович. В България художествената фотография е призната официално за изкуство през 1957 г. и от тогава се разрешава практикуването й. През 1959 г. се открива обучението по фотография в Техникум по графика, сега – Национална професионална гимназия по полиграфия и фотография. От 1993 г. фотографията се изучава като отделна специалност в катедра „Филмово и телевизионно операторство и фотография“ на НАТФИЗ.

На 5 юни 2015 година в Казанлък е открит първият и единствен засега в България Музей на фотографията и съвременните визуални изкуства. И това е напълно закономерно - в Казанлък фотографията е с традиции още от времето на нейното навлизане по българските земи, преди Освобождението през 1878 г. Счита се, че първата снимка е на отец Хрисант Рашов, игумен в Мъглижкия манастир, от края на 60-те години на 19-и век. Остават в историята на казанлъшката фотография имената на Георги Пенков, Петър Арнаудов, Генчо Стайнов, Георги Георгиев, Петър Хлебаров, както и на редица майстори на светлописа след тях и до днес.

Буквално ден след официалното откриване на Музея започват дарения за неговия фонд. Към момента над 200 са записаните дарители от близо и далеч.


Уникална викторианска дагеротипия от 1860 година. Снимката е оригинална и е направена по първия практически осъществим фотографски метод, наречен дагеротипия. Тя е дарение на Музея в Казанлък

Сред даренията личи многообразие от фотографска техника, консумативи и материали, стотици архивни снимки, книги и документи. В дългата редица от уникални експонати, влизат единственият фотоапарат, произвеждан в България през 50-те години „Еделвайс“; фотоапарат от 1880 г., донесен от казанлъчани във Франция; монография на Стоян Ст. Георгиев от 1904 г., оригинали на френския вестник „Илюстрасион“ със снимки на Генчо Стайнов; портрети на казанлъшките розопроизводители от началото на 20 век; дагеротипия от 1860 г.; ферототипия от около 1900 г.; колекция на майстора Димитър Карастоянов; албуми с уникални кадри от строителството на Бузлуджа; архиви на наши и чужди автори. Тук е и един експонат от национално значение – обектив от първата телевизионна камера в България. Сред ценностите са фотоапаратите на поета Никола Вапцаров, на художника Теню Пиндарев, на първата жена фотограф в Казанлък Донка Георгиева.

Освен с фонда от ценни експонати, фотомузеят е горд с десетките временни изложби на фотографи от Казанлък, България и света, с пътуващите изложби, с богатата палитра от културни събития.

На снимката: Стереоскопична фотокамера, произведена в периода 1909-1912 година в Англия, бе дарена в началото на 2018 година на Музея на фотографията от Петя Големанова и Спас Димитров. Тогава тя стана първият експонат в музейния фонд от този вид