17 септември: Добродетелите, които почитаме с празник

В края на I-ви век в Рим живяла благочестивахристиянка – София. Името ѝ означава „премъдрост“.Трите си дъщери тя кръстила на християнските добродетели– Вяра, Надежда и Любов, и ги учела на почит към Божия син. Те открито изповядвали вярата си, затова по времето на гоненията на християнитебили подложени на нечувани изтезания. Но показали изумителна твърдост и не се поддали на изкушенията, че ще живеят в богатство, ако се откажат от Христа. Заради непреклонността им император Адриан наредил да бъдат обезглавени пред очите на майка им. Вяра – на 12 години, Надежда – на 10 и Любов – на 9, загинали в страшни мъчения. След като три дни ги оплаквала и се молела, София също починала.Мощите на Светите мъченици София, Вяра, Надежда и Любов почиват в Елзас, Франция. Паметта им се почита на 17 септември. Отдава се почит и на главните християнски добродетели, които крепят хората.

ВЯРАТА. Измежду светите добродетели вярата стои най-отгоре, от нея произтичат останалите. Тя е най-точната мярка за човека. Според Чехов: „Човек е това, в което вярва“.
Какво е вяра? Това е признаването на нещо за истинно, независимо дали е фактически и логически обосновано,убеденост, увереност в някого или нещо. Думата идва от праиндоевропейското „истинен, правдив“. Богословът Александър Мен обяснява: „Всеки човек, независимо дали приема Бог или го отрича, в душата си е привлечен от нещо прекрасно и съвършено, което дава смисъл на живота му. Както е свойствено за хората да дишат, мислят и чувстват, така за тях е свойствено и да вярват“.
В християнствотовярата е безусловното приемане на една предполагаема истина –Бог, който за вярващия реално съществува. Точно определение дава апостол Павел: „Вяра е живата представа на онова, за което се надяваме, и разкриване на онова, що се не вижда“. „Всичко е възможно за този, който вярва“, Марко 9:23. Августин Блажени: „А наградата за вярата е възможността да видим това, в което вярваме“.Върховен символ на вярата в християнската традиция е кръстът.
Във философията вярата има различни интерпретации. Материалистите, например, обясняват религиозната вяра с безсилието на хората да се справят с природната и социалната среда. Британският философ Бертран Ръсел пише: „Вярата може да бъде определена като твърдо убеждение в нещо при липса на доказателства. Когато има доказателства, никой не говори за вяра. Не говорим за вяра, когато става дума, че две по две е четири или че Земята е кръгла“.
Нива на вярата. Те са основани на трите сили на душата – умът, чувствата и волята.
Вярата като осъзната увереност. На това първо ниво човек признава някаква истина, от която вътрешният му свят не се изменя много. За него Бог е само един от обектите във вселената – съществува планетата Марс, съществува и Бог. И толкова.
Вярата като доверие. На второто ниво човек не просто се съгласява със съществуването на Бог, а чувства присъствието му в живота си, понякога се и моли. Но не винаги му е верен, оправдавайки се с околния греховен свят.
Вярата като вярност. На това най-високо ниво човек не само признава Бог с ума си, а и съгласува своята воля с волята Божия. Тази вяра е спасителна. Именно такава вяра очаква Бог от хората.
На кого и в какво вярваме?Един свещеник казва: „Религия означава връзка на човека с Бог. Атеистът не може да бъде убеден, затова – просто не разговаряй с него“. Атеистът не вярва в никакви висши сили, а във всичко, което зависи от самия човек. Един казва: „Ако искам, ще отида да се напия и не ми е нужен Исус, за да ми направи вино от вода, нито нравоученията му, че да се пие е лошо“, а друг: „Почва да ме тресе, като гледам вярващите да падат на колене пред иконите. А когато на 9 май пишат „Благодарим на бог за победата“, направо побеснявам“. Преподавател в православен университет казва: „Вярата е широко понятие. Съществува нерелигиозна вяра. Религиозната вяра е по-тясно понятие. Вярата напълва живота със смисъл и отговаря на въпроси, като защо човек живее и към какво се стреми“.
Как се изразява вярата? Отговора дава преп. Йоан Дамаскин: „Истинската вяра се показва чрез дела“. Без дела тя е мъртва и не може да спаси човека.

НАДЕЖДАТА.
За това, как се е появила надеждата, разказва древногръцкият мит за Пандора. От любопитство тя отворила кутията с най-различни дарове от боговете – била пълна със зло, страсти, пороци и болести, които се пръснали по земята. Пандора веднага затворила кутията, но малко се забавила и там останала единствено Надеждата – за да облекчи страданията на хората и да им даде вяра в спасението…
Какво е надежда? Това е очакването на нещо хубаво и добро, увереността в нещо радостно и приятно. Тя е всичко онова, което със сърце и душа искаме за себе си, за близките си и за всички хора. Не случайно много болници и клиники, детски домове и хосписи, кораби и др. носят името Надежда. Етимологията на думата идва от старобългарското деждѫ – поставям. Най-разпространеният символ на надеждата, залегнал още в древното мореплаване, е котвата.

Надеждата етясно свързана с вярата. Достоевски пише: „Да живееш без надежда, означава да спреш да живееш“. Не случайно е казано, че надеждата умира последна и че, докато е жив, човек се надява.
В религиятанадеждата е упование в безграничността на божествената благодат.
В психологията надеждата се различава от позитивното мислене,постигащо се чрез преодоляване на песимизма.
Във философията. „На какво да се надявам?“ – този, според Кант, е един от трите най-важни въпроса във философията. Другите два са: „Какво мога да знам?“ и „Какво трябва да правя?“. Ницше разглежда надеждата като „неумишлена лъжа“.Марксизмът обвързва надеждата със социалната хармония.В „Принцип на надеждата“ Ернст Блог пише: „Надеждата е онзи светъл лъч, който осветява пътя на човека напред“.

ЛЮБОВТА. Тя съпътства хората от зората на човешката история. Тя вълнува, мотивира и придава смисъл на живота. "Любовта е всичко, което имаме – единственият начин да си помогнем един на друг", е казал Еврипидоще през 5 в. пр.н.е.В името на любовта, вкл. към Бог, човекът е склонен да прави жертви, дори без рационални причини. Най-характерният символ на любовта е сърцето.

Какво е любовта? Това е дълбоко чувство на силна привързаност към друг човек, потребността да му бъде всеотдаен, често – без да изисква нищо в замяна. Любовта има широк диапазон от значения: майчина любов, съпружеска любов, любов към родината, любов към знанието и т.н. Съществуват и понятия като платонична любов, виртуална любов, невъзможна любов и др.
Сложността на това противоречиво, но очарователно индивидуално чувство прави дефинирането му неимоверно трудно. За някои то е вдъхновение, за други – изтощаване, за трети – то е просто пълно разтваряне в друг човек. Едно от най-реалистичните определения принадлежи на Махатма Ганди: "Там, където има любов, има живот".
В психологията.ПсихоаналитикътЕрихФромпише в книгата си «Изкуството да обичаш»: „Любовта не е само чувство, защото чувствата рано или късно умират, по своята същност тя е действена“.Водещи експерти разделятлюбовта на три етапа:желание, привличане и обвързване. Желанието е приемането на другия човек, установяване на доверие и чувства. От него се развива привличането, а от него –романтичното желание за обвързване. Първите два етапа продължават от половин до три години. Обвързването, базирано най-често на брак и деца, продължава много години, дори десетилетия.
В религията любовта е силата, върху която се държи целият свят. Исус заповядва да обичаме дори враговетеси. В „Първо послание до коринтяните“ Св. ап. Павел дава универсално определение: „Любовта е дълготърпелива, пълна с благост, любовта не завижда, любовта се не превъзнася, не се гордее, не безчинствува, не дири своето, не се сърди, зло не мисли“. В края той казва: „А сега остават тия трите: вяра, надежда, любов. Но по-голяма от тях е любовта“.

И – МЪДРОСТТА. Млада жена разказва, че като дете изпитвала страхопочитание от думата мъдрост. Представяла си старец с бяла брада, който знае отговорите на всички въпроси. Разочаровала се, когато чула да казват за прабаба ѝ, че е мъдър човек. Тя била обикновена селска полуграмотна, но трудолюбива и добра жена. Животът ѝ бил низ от страдания, но тя ги приела и с любов давала всичко от себе си за близките си. Казвала, че мъките са от бога и че трудът и широкото сърце са я спасявали. Тези истини младата жена открила след години в беседите на Учителя. Иразбрала с какво прабаба ѝ заслужила тихата почит на всички.
Какво е мъдростта? Тя е висша добродетел – съчетание от жизнен опит, разум и интуиция. Превъзходната степен на понятието е премъдрост.
Мъдреците.В древността мъдростта била синоним на „многознание“ и „многоопитност“. Думата философия означава „любов към мъдростта“. Първите философи – Талес, Сократ, Платон и др. са известни като мъдреци. Мъдреците влияят на хората с мисълта си, дават отговори-образци, които служат за правила в живота.
В християнството божията мъдрост стои над светската. „Да бъде благословено името Божие, защото мъдростта и силата са Негови“, Даниил 2:20-20. Смята се, че да влезе човек в Царството Божие, зависи от неговата мъдрост.
Знание и мъдрост.Каква е разликата? Може ли човек от четене да стане мъдър? А от учене и дипломи? Не, той може да бъде умен, но не и мъдър. Знанието е натрупване на информация чрез образование и опит. Мъдростта е в прилагането на тези знания, за да се променя животът към по-добро.
Един съвременен поглед. Младият старозагорец Теодор Николов, учил математика и информатика, но избрал да живее в Рила, пише в книгата си "Откровения на Истината":
- Мъдрецът живее в пълна свобода. Чрез простота той притежава всичко.
- Мъдрецът няма печалба за вземане. Той няма и заплата за губене.
- Когато поглежда нагоре, не е със завист. Когато поглежда надолу, не е с високомерие.
- Мъдрецът знае, че мъдростта не произлиза от знанието. Тя произлиза от умението да използваш знанието.
- Мъдрец не е този, който е натрупал много преживявания, а онзи, който е научил нещо от тях.
- Мъдрец не е този, чиито коси са побелели, а онзи, който е разбрал причините за това.
- Мъдрец е човекът, който знае как да помогне, когато може, и как да не пречи, когато не може.

Мария Рашкова