Допуска изследователят на делото на Левски в Казанлъшко д-р Косьо Зарев

Тази сутрин, в деня на честването на 179 години от рождението на Апостола на българската свобода Васил Левски, разговарях с д-р Косьо Зарев – единственият историк в Казанлък, който пълно и задълбочено изследва делото на Дякон Левски в Казанлъшкия край. Д-р Зарев има две издадени книги. Първата е „Васил Левски в Казанлъшкия край”,излязла през 1973 година по повод 100 години от обесването на Апостола. Втората му книга е със заглавие „Сподвижници на Васил Левски в Казанлъшкия край”, издадена през 1997 г. по повод 160 години от рождението на Васил Иванов Кунчев. Във втората си книга авторът публикува още по-пълни данни и доказателства за връзката на Васил Левски с отдадени на делото казанлъчани и родолюбци от околните населени места.

Днес д-р Зарев сподели, че е приятно впечатлен от едно изследване на Благой Емануилов,излязло наскоро във вестник „Долина”, със заглавие „Васил Левски слага началото на тайната революционна организация в Казанлък”, в което авторът прави интересно предположение, че Апостолът създава първия таен комитет в Казанлък още през 1869 година. Темата, че за първи път Левски създава тайни комитети в Казанлък, е много интересна, смята Косьо Зарев, който е разговарял с автора на това изследване. Д- Зарев предостави свое изследване за връзките на Васил Левски с духовници от Казанлъшкия край.

Първото запознаване на Васил Левски със свещеник от Казанлък става през мразовитата февруарска вечер на 1869 г., когато облечен като монах Апостолът взема участие в богослужението на Новенската църква “Св.Троица”. После пита свещеник Георги Сеизов за своите стари познати баба Гана и синът и Петьо Ганин. Свещеник Георги Сеизов потвърждава верността им и го води в хана им, който се намира съвсем близо до църквата в Новата махала на Казанлък.
През следващите години и след създаването на Казанлъшкия революционен комитет през 1871 г. Васил Левски се запознава и цени дейността на свещениците Антон Григоров и Стефан Бозов от Калпакчийската църква “Св.Богородица”.

В къщата на свещеник Бозов, намираща се в непосредствена близост до къщата на братя Папазови, се съхранява бунтовна литература, която носи Матей Преображенски - Миткалото, а понякога заседават и казанлъшките съзаклятници. След провала в с. Милево свещеник Стефан Бозов е арестуван и изправен пред съда в Стара Загора. Когато го питат какво означава призивът му да се събира оръжие, той ловко избягва капана и казва, че става въпрос за християнското оръжие – кръста и Евангелието.

Чрез Петьо Ганин Васил Левски се запознава с шипченския свещеник Никола поп Павлов, който поема ръководството на местния революционен комитет. Зограф по професия, той има възможност да обикаля близки и далечни селища и безпрепятствено да върши своята революционна дейност. Свещеник Никола поп Павлов винаги придружава Васил Левски при изпращането му през Балкана или нарежда на свои хора да го посрещат в Казанлък и Габрово.
Верен сподвижник на Апостола в Долно Сахране става свещеник Слави Неделчев
председател на местния революционен комитет. Сред турците е известен с прякора Карапопът – Черният поп, защото ревностно защитава интересите на местните българи. Свещеник Никола Неделчев сам организира леене на куршуми в собствената си одая, събира оръжие и пари и закупува барут от Горно Изворово. Свещеник Слави Неделчев спасява с. Долно Сахране от опожаряване и изравняване със земята през трудната за населението от казанлъшкия край 1875 г.

От дневника на Георги Чорбаджийски, брат на Димитър Чорбаджийски, научаваме че верен сподвижник на Васил Левски в Турия става свещеник Сава Иванов, ученик на прославения казанлъшки учител Йоаким Мичов Райковски. Верни негови съидейници в дейността на местния революционен комитет са Хаджи Христо Чорбаджийски и Христо Георгиев. По идея на свещеник Сава Иванов парични средства за закупуване на оръжие се събират и по време на различните религиозни празници и най-вече чрез куриерите по Сирни заговезни.

По предложение на отец Матей Преображенски – Миткалото през 1866. от Преображенския манастир в Мъглижкия манастир се премества поп Харитон. Той многократно посреща Апостола Васил Левски и неговия съратник в манастира. Като таксидиот той събира средства не само за манастира, но и за дейността на местния революционен комитет. Обут във високи ботуши с два пищова под расото и сабя той е страшилище за местните турци. Затова те го наричат Дели папаз – Лудият поп. Българското население го посреща с радост и надежда, а името поп Харитон става символ на непокорността на българина пред турския поробител.
Връзката на Васил Левски със свещениците от Енина Стефан Маналов и Никола Нонов се осъществява чрез Матей Преображенски – Миткалото. Известно е, че в казанлъшкия край няма друго селище, което да поддържа постоянна връзка с Матей Преображенски, както село Енина. Енинските свещеници предоставят парични средства за закупуване на оръжие от Сливен и Узенджово, барут от Горно Изворово и местните барутчийници.

Последните тайни революционни комитети, които създава Михаил Греков в казанлъшкия край по заповед на Васил Левски, са в селата от източния район – Дъбово и Милево, в началото на месец декември 1872 г. През ноември Апостолът посещава Сливенския революционен комитет и нарежда на своя помощник Михаил Греков да организира комитети в гореспоменатите селища на Казанлъшка околия, както и в селата Конаре и Твърдица от Новозагорска околия. Отново в дейността на тези комитети се включват местните свещеници – в Дъбово свещеник Мина Георгиев, а в Милево – свещениците Кузман Андреев и Ганчо Глушков.

Дейността на комитетите от селата Милево и Дъбово се проявява особено по време на Старозагорското въстание от 1875 г. Братя Жекови загиват в една плевня на Милево в името на свободата, а свещеник Кузман Андреев е арестуван и откаран с къпинов гем в устата на казанлъшкия конак, където го изтезават.
По материали на д-р Косьо Зарев: Юлия Младенова