За последиците от дребните тарикатлъци

Докато Прокуратурата търси кой, как, кога и защо не контролира и знае ли за бременосттите на рекордната откъм продажби на свои бебета казанлъшка циганка в Гърция, под носа ни всъщност се случват други интересни неща. С уговорката- законни. Важна уговорка.
Друг е въпросът, що за закон е това, който ти позволява срещу 4 лева и едната дума насреща, да станеш баща на дете, родено официално без такъв и без брак. Тук не визирам онези съвестни татковци на рожби, които просто имат разни съображения по отношение на брака и неговите ангажименти и припознават биологичните си деца, тъй като и през ум не им е минавала да изоставят майката или тях.

Това е друга тема.

В случая става дума обаче за друго. И за подводните камъни около онази масова истерия, налегнала държавата ни още от есента, след като станаха ясни влезлите в сила през лятото промени в Закона за семейните помощи за деца.
Казано иначе:
по-трудна процедура за отпускане на помощи на деца, родени и неприпознати от бащите си. В случая не става дума дали те са биологични, тъй като нито в Социалното, нито в Гражданското искат ДНК факти за това.

Оказва се, че процедурата по припознаването на дете и даване на бащинство, е проста. Нужно е само да заведеш някой имотен, ентусиазиран застаряващ примерно англичанин, зле поназнайващ или въобще незнайващ и дума български, или албанец, или турчин, или който и да е там, който да заяви, че тези деца са негови или това дете е негово. Съответно мургава мама да потвърди това, да се попълни една декларация, на стойност цели 4 лева и готово. За толкова пари си почти татко. Документален.

Следва 3 месечна процедура, в която някоя от двете страни може да оспори примерно това действие. Ако обаче оспорването не се случи, се издава нов акт за раждане на детето, с новите имена и тогава щастливите родители /тук може да има и кавички/, могат да правят каквото си искат. Или да поемат с детето нанякъде, и там някъде да се случи „сделката“ или просто мургавата мама да получи едни пари и тати да поеме с детето. Ако не се разберат и майката или някоя от родителските страни оспори бащинството или се откаже от него, в рамките на законовите 3 месеца, то не се издава нов акт с новите имена на детето и така да се провали бъдещото бащинство и се откаже от припознаването. Мине ли този срок, подобен спор отива в съда. И за всичко това до тук - 4 лева.

Няколко примера от близките дни по въпроса:
Хубава и кръшна циганка с две деца и кандидат-татко англичанин. Който твърди, че двете са негови, а може и да са. Преди известно време. Плащат се 8-те лева, попълват се декларациите и готово. С уговорката, че най- вероятно мама не е получила исканото или обещаното, и в рамките на 3 –те месеца, оспорила бащинството.
Ами ако не беше?

Друг случай: не знаещи и дума български, понеже са родени, отгледани в Турция млади родители, с двойно гражданство, заради позволението на законите ни, превръщат и невръстното си бебе в български гражданин. Лошо няма. За да има отворени европейски посоки и добро бъдеще. При това почти без пари, без да се чакат онези дълги и тромави процедури във Външно.
Трети пример:
Напорист чужденец от съседна балканска страна, без право на безпрепятствено безвизово пътуване из Европа си взема нашенска зряла мома за булка. И фамилията. За да е лесен пътят му към Европа и облекчена цялата документална процедура.

И четвърто: Но не е пример, а вече масова практика:

Доскоро масово самотни майки – ромки, вече скоропостижно и чевръсто се сдобиват със съпрузи и биологични бащи на децата си, слизайки директно етаж по надолу от Социалното в Гражданското, за да попълват декларации. За бащинство. Припознавайки се в тази роля за толкова отрочета, за колкото към момента са наличните им джобни пари. Другите ще почакат. /Пък и какво му плащаш? 4 лева!/ Защото без тази заветна бащинска декларация, пътят към държавните лесни пари, с които гледат децата си, става с поне две идеи по-сложен.

А кой гражданин обича сложните процедури, още повече, ако писмото и четмото са му мираж?

И да си дойдем на думата:
Не че не бива, не че трябва органите на реда и закона да ровят и търсят виновни. За такива продажби на кило деца. Най- вероятно и на прИмоции.
Напротив.
Но онова, което все по-очебийно и очевадно се налага е спешно да се запушат сериозните и никак не безобидни течове в законотворчеството ни, от законотворците ни.

Течове, които всъщност са голямата бомба, от която има опасност да се взривим.
Иначе нищо лично:
Семейството е било, спорно е, и бива да остане ценност.
Но ако цената е тази, то какво е тогава?

Ако не дребен тарикатлък, с мащабни последици.