Е, удари мандалото!
За нашия каубойски филм. Този, дето го играем на български през има няма- 3-4 години. Че понякога и по –често. Филм, от който на умните обикновено им се повръща, /някои дори си хващат шапката и дим да ги няма/, на честните им додява, на лапачите и келепирджиите им идва тамън, на сеирджите - понякога множко, а на свестните .

Те имат два пътя: или отиват за гъби, или се хвърлят в борбата. Защото ги търсят със свещ и като ги намерят, не ги пускат. / Това последното като кметската надпревара в село Дунавци. Там се търсеха избиратели за подписки, за да се издигат доволен брой кандидати за кмет. На село, в което от години няма училище, примерно.. /
Схванахте, нали? Дойде време пак да се делим. Олайвайки се. Но само за кратко. С надеждата това джавкане да не струва приятелства, връзки, отношения. После. / Човешката ни реалност обаче е друга. Показва, че винаги струва. В подобни олайвания изгарят най- свестните приятелства и грейват най- разкошните предателства. / И за това има пример наблизо- в едно малко симпатично ново градче. Без канализация./ .
Изкуството тук е да си достатъчно дипломатичен, хитър, да нямаш за известно време болки в гърба, за да не позволиш в името на някаква си там власт, било в Съвета, или дай боже бодряшко селско кметуване, да ти „прегори“ добрият контакт. Така е прагматично. И хиените така правят. Умните също. Още повече това важи за онези, дето са решили да кметуват на градска основа. Прилична бройка са. Няма само вратар футболният отбор. Което симпатично прави леко рисков мача, понеже винаги може да „излеви“ играещият вратар.
И пак ще ни е скучно, макар, че за сеир у нас са нужни и само двама.


Та по повод политическата ведра забава, която се задава, близо месец тук ви питахме простичко : Какъв да бъде кметът на Казанлък?
Без задна мисъл.
Изредихме цели 16 потенциални възможности. И всичките реални.
„Без значение, просто полезен“, „амбициозен“, „честен“, „компетентен“, „независим“, „решителен“, „социален“, „работлив“, „от моята партия“, „красив“, „компетентен“, „богат“, „познат“, „дипоматичен“, „човек на бизнеса“, „добър човек“.
В общии линии, очакванията ни като реакции, се сбъднаха. Но има и някои прекрасни изненади.

Като това, че помъдряваме, олевявайки умно и прагматично.


След стореното в последните години тук, е логично, че най- много са тези, за които няма значение какъв точно и от коя партийна боя или корпоративен кръг е кметът, стига да е полезен и да върши работа. В този смисъл разните там малки медийни храчки или групови олайвания, наистина не хващат кусур. И си е само излишно изтекло време и усилия. И е слабост, ако ти пука от това.
Логично в този случай е да предпочитат и искат хората вършещият работа и полезен кмет, да е и амбициозен. И честен. Това с честността не е най- хит и леко изостава в класацията от „кметски качества“. Което си е новина и следва да се отчете от политическите щабове и агитки. Казано иначе: не работи онова на плаката с втренчения умен поглед, гледащ кротко.

И значи : народът няма илюзии и е свалил очилата си в пимбя. Приема и знае, че вършиш ли работа, честността не е първото условие. Това може и да е зле откъм морална естетика, но пък е добре откъм прагматизъм. Наша е, българска, приказката за мечката, пръстта и меда. Стига да не цопнеш целия в буркана! И да ти личи.
Може да е само до клечката. Щото не сме наивен народ и знаем, че ангелите са на едно друго място. Пък и никой не отива сам в казана.
В хорските кметски предпочитания има и друга новинка: че да си независим, вече не е новина, нито модерна мода, която автоматично те прави кмет. Нито пък, ако си компетентен и решителен. Все качества, на които сериозните иначе хора и кандидати залагат. Е, да, ама народът иска резултат: Видим. Често и чевръст. Без значение как точно е постигнат. Кусурите обиктовено връзва след това. Като си измие два пъти очите.

Тук пък влизаме в другата приказка: онази за Андрешко и за това, че най- успешни в живота и в политиката, поне у нас, са среднистите. / Високите топки ги „изрита“ историята./ Тези, дето нито са отличници, нито са най- лоши. Тройкаджиите и четворкаджиите. Това е положението и е принципно оптимистична вест, защото е утешително и означава, че у нас все още всичко е възможно и магаретата с добър чул, стават за тази работа.


Има обаче и няколко по- малко оптимистични тенденции в мини проучването ни. На местна почва. Те обаче са щрихи към едни други национални симптоми, които умните хора в социологическите и политологични центрове и щабове улавят като .. трепещ бъдещ тренд. Това да си от „моята партия“, от „моята черга“, да си „добричък“, „социален“ и „работлив“, не върши работа, за да те харесат хората за кмет. И не е никак, ама никак достатъчно условие за да те харесат за кмет. Не става само и ако си просто красив.. или красива.От времето на Хубавото Наде в политиката, това излезе от мода.

Нямаш много шансове и ако се правиш на компетентен и много знаещ. Никой не обича по-умните от него, още повече, ако се канят да го управляват. / Тук историческото озъртане и разгръщане на снимките е препоръчително/.

Съветът е: просто слушай, кимай и пиши. И след година някъде, свърши.


Без значение как и с какви пари, просто го направи. И не разчитай, че ако сега развържеш кесия, само защото си богат или имаш заможни другари, които хвърлят пара по теб, народът тук ще те хареса. Пък дори и да живееш на моята улица, която не е видяла асфалт от времето на моето раждане. И знаеш къде точно се носи кърпичката на сакото или как се целува ръка на дама.
Цъ! Не става, ако сте рачили да кметувате.
И понеже политическият карнавал настава, а сърцата ни никак, ама хич дори не туптят, и не очакваме нищо повече от „гора да зашуми и вятър да повее“, категорично по-добре е да не правят излишни движения мераклиите за каквото и постче в местната власт да са си нарочили, а да карат тихо, ако може и по-кротко, но със сигурност резултатно. /Защото хората охитряха./
Простичко казано: полезна видимост. Като мъгла, която е на път да се вдигне и ей- го там.. полето.
Казано иначе: търсим си правилните диоптри очила. В следващите 30 дни.
А тези, дето ще ни продават стъкълцата за тях да не забравят, че клиент се лъже веднъж в магазин и може да ти се върже. Вторият път – задължително си го отнасяш.

Така че кротко!

Wanted!
Без значение – просто полезен!


И нищо лично...