Вторник, към 18 часа на 30-и август 2016, спрян тъмносин автомобил на кръстовището на „Орешака“ към Стадиона блокира движението на метри преди знака „Стоп“. Колата е с включен десен мигач, сякаш всеки момент ще завие надясно. Зад нея се трупат други коли, чинно чакат синьото возило да завие, чакат, ама – не! В колата шофьор няма, стъклата са тъмни и никой отзад няма как да види това. Слизам, виждам, че спряната на кръстовището кола е без водач, връщам се на моя волан и изпреварвам странният автомобил, докато съм в лявото платно, отсреща и отдясно идат други коли, замалко да се ударим. Ядосвам се, но давам напред по пътя си.
Два часа по-късно – 20.05 часа вечерта, скоро иде мрак. Същото кръстовище, идвам от Запад. Млада шофьорка навлиза в моето платно изненадващо рязко, за малко да се ударим: в последния момент, „включвам“, че заобикаля същото возило с още включен десен мигач! – точно като мен преди два часа. Взимам завоя, ядосвам се пак и спирам да снимам безхаберно оставената кола...Наколо няма никой, който да подсказва, че се прави нещо по въпроса, очевидно блокиралата кола, да бъде извадена от пътя. Искам да подам някъде сигнал, тази кола създава опасност от ПТП: не знам, къде, на 112 едва ли ще ми обърнат внимание...Честно, казано, не вярвам това да ги заинтригува. Очевидно, призивът на кмета:“Да обединим усилия“ за предотвратяване на новата напаст на Казанлък: много ПТП, този призив, не е стигнал до водача на спряната кола, нито до съседите наоколо.
Вторник, няколко часа по-рано. Улица „Тимок“, не повече от 35 метра, опитвам да мина с кола към паркинга пред т.нар.“Военен магазин“. Трудно – за 30-тина метра, броя набързо 10 спрени на тротоара коли, 9 от тях са накрачили бордюра, една е изцяло на нещото, което се води тротоар. Има дупки, завивам някак към паркинга. По нещото наречено „паркинг“ зеят дълбоки ями, вече разбирам, защо живеещите наоколо не паркират там, а на тротоара си пред къщи. До скоро са спирали на главната „Батенберг“, но вече е платено...
Сряда, 31-и август. Шофирам към Ясеново. Още на излаза от града след Института по розата, ром пресича главния път пеша към Института, във велоалеята отсреща се движат две каруци с негови събратя. Талиги във велоалеята, два дни по-рано мои гости забелязали и във велоалеята за Енина...Продължавам да си карам, след двеста метра – дъска с пироните нагоре на платното...Намалявам, спазвам ограничението на скоростта. Докато си пълзя така, нагъл шофьор ме изпреварва с неразрешена скорост и ме заобикаля по неразрешената непрекъсната линия. Продължават да ме изпреварват и след това, пак със скорост, по-висока от разрешената до Крънското ханче. Очевидно и за тези нашенци, призивът на кмета, е останал нечут.
Завивам по опасния завой към Хаджи Димитрово, бегъл поглед в страни маркира две паметни плочи на загинали на пътя... В центъра на селото, опасно от дясно, в пътя навлиза кола с прикачено ремарке. На излизане от Хаджи Димитрово в посока към Шейново, се натрисам на изкъртен за нов асфалт, участък от пътя. Знак за ремонт преди Шейново никъде не видях, просто – няма. Пътят е общински, ремонтът, също.
Да шофирам, щеше да става все по-забавно, ако не беше така опасно. Мисля по това, докато внезапно налитам на немаркирана по никакъов начин свежа асфалтова бабуна пред шейновското училище. Рязко спирачки – поредното предизвикателство е преодоляно, давам напред към заветното Ясеново. Да мина по прекия път към разклона, знам, че не става – отдавна улицата е на дупки. Карам си по гладкото, респективно, на разклона за Ясеново намалявам, докато бясно и от дясно ме изпреварва тъмно синьо джипче с регистрационен номер 4331, отнася прахоляка и запрашва към селото.Както се казва в рекламите:
Най-интересното, тепърва предстои!
Точно на средата на отсечката Шейново – Ясеново, попадам на ремонт! Попадам неочаквано! – кърти се настилка, лее се нов асфалт, трима братя роми ми правят знак с ръка – „Давай, давай!“ Не искам да давам, асфалтът е пресен, горещ, не ми се минава по нов асфалт, знаете, защо. Обаче избор нямам, давам. Знакът за ремонт е само на 3-4 метра преди първия камион с асфалт...Насред полето, няма как да намериш друг път, ако изобщо, такъв има. Камари от техника – валяк, камиони и прочие, ме шокира и по-натътък, старият асфалт е изкопан, новият се полага, движението не е спряно, реди се опашка. Колите мачкат пресния асфалт за хиляди общински левове. Шефът на ромския състав на ремонтната бригада, любезно ми обяснява, че знаци, имало за ремонта. Знаците, казвам, г-н Радослав Раев /висок рус мъж със светли очи/, на 3 метра преди валяка ли се поставят??? – човекът ми се представи, прави му чест, но нямам идея, дали разбра, какво го питам. Навръщане виждам, че знакът на ремонт вече е поставен достатъчно далеч в участъка Шейново – Хаджи Димитрово, знак има и откъм селото. Знак за ремонт обаче, преди първия изкоп за нов асфал, в участъка Хаджи Димитрово – Шейново, все още липсва. А там следва да е първото предупреждение...
Положението край "Арсенал", на моменти, също е абсурдно в определини участъци. Снимка от момента на писането на този текст, илюстрира картинката, за която ни сигнализираха работещи във фирмата.
Очевидно, призиви на думи, мисля си, не вършат работа относно дисциплината на пътя. Само санкции – също, безредието и хаосът в главите на нашенците са толкова тотални, колкото това може да бъде само в главата на един тотален невежа. Или – на един луд. Лудите за връзване по местните пътища са много. Простотията – тотална. Само прост човек може да пресича главен път пеша, да вкара талига във велоалеята, да качи колата си на бордюра, да остави повреденото си МПС часове на основно кръстовище без сигнализация. Само прост човек може да сложи знак за ремонт на 3 метра преди самия ремонт, да ти вика:“Давай!“ по пресния асфалт, да спре колата си насред пътя, за да си говори с приятел, също спрял от друга кола. Срещу магазин „Кристи“, примерно... Срещу простотията, аз решение нямам. Нито имам власт, нито сили за това. Всичките ми опити до момента, да преборя простотията, са отишли на халост. Единствената ми възможност, е да спра да шофирам. Почти съм го направила, но като пешеходец, също не ми е лесно. На колело, посмъртно в Казанлък няма да се кача – два велосипеда стоят заключени в гаража. Страх лозе пази. А мен най-много ме е страх само от едно: от все по-наглата Простащина. Тя наистина убива. Справка: 5804 нарушения с актове отчете КАТ на срещата в понеделник, организирана от кмета, от началото на годината до сега. Четири месеца преди края на годината, вече е надхвърлена два пъти цифрата от цялата 2015-та – 2439. И още - 270 са били ПТП през 2015-та, до момента вече за тази година, цифрата е надхвърлена с категоричните 280 броя пътно-транспортни произшествия.
Диана Рамналиева
Xhycpo преди 2 години
Krass преди 8 години
Xhycpo преди 2 години
Krass преди 8 години