Опасни ламаринени листове с десетсантиметрови стърчащи пирони и подпухнала част от фасада, зеят и дебнат минувачите по тротоара край съборената миналата събота къща на поборничката Тодора Бакърджиева.
Къщата, известна сред казанлъчани като „Синята къщичка“ бе бутната за часове. От липсата й останаха изненадани и отговорни общински фактори.
Въпреки старанието на стопаните – стари или нови на вече съборената къща да приключат с нея възможно най- бързо, безопасно и дори циметнирайки повредения плочник, като направят мястото безопасно, сега стърчащите и опасни ламарини с подпухнали части и останки от фасада, зеят застрашаващо.
Това обаче очевидно е невидимо за голяма част от хората, както и за тези, които трябва да виждат тези неща.
Седмица след като къщата бе съборена, в дъното край храстите в немилост дреме каменна чешма, а паметната плоча, която бе поставена на фасадата на къщата, не е в музея, където би следвало да бъде.
И тъй като като пътят към ада, винаги е постлан с добри намерения, седмица след бутането на Синята къща, вече се чуват и гласове ,че тя на практика не била къщата, където е родена родолюбката, както и че има сериозни пропуски в изучаването на имота и историята, свързана с него.
Все въпроси, които подтикват към коректност и изясняване на историческата истина, както и към внимание и грижа от страна на стопаните, които трябва да действат чевръсто, за да не отрежат нечии невинни глави стърчащите ламарини, с ей- такива ръждиви пирони по тях.
И защото в градеца К. всичко се приема „за лично“, и в този случай, като всички други, в които става дума за обществено значими неща, е Нищо лично.
Просто факти.
Wdqbjf преди 1 година
Wdqbjf преди 1 година