Задушница. Време за мъртвите.
За почит, покой,памет, цвете.
За размисъл. За нас, живите.
И за голямото ядене, мачкане, тъпкане, джиткане с раздрънкани колелета, скачане по гробове, пълнене на торби и фалшиво протегната ръка за милостиня, с изключително лицемерно
„ Бог да прости, ма како.“
И за голямото викане до небесата пред и отвъд гробищните порти. И талази, талази от мургави българи. Които освен, че овикват, премачкват и умирисват гробищния парк, не се свенят да опънат големите торби и софри пред гробищната поляна. Там, където още не са съвсем изгнили костите на наши предци.
Зловещо, отвратително, неприятно, но факт. И последната, днешна Задушница го показа.
Не съм расистка, но в такива дни и моменти, избива дълбоко заключен гняв, много различен от модерното днешно европейско цивилизовано и хуманистично мислене.
И мъчно се удържа този "нецивилизован" гняв, пред напора на букално смазващата те маса от мургави българи, цели фамилии, които с пълни чували храна и рояк деца крачат бодро от гроб на гроб, скачат смело от гроб в гроб, мачкат прясно оставени или посети цветя на свещените ни места за последна среща с тръгналите си от живота наши близки и приятели. И нагло хвърлят боклука си върху прясно засипана могила или плюят в краката ти, като събереш кураж да ги смъмриш. И ти стига буцата до гърлото, при вида на това, че мургава ръка се пресяга и захапва смело току-що оставена запалена цигара от теб, за твоята 5 минутка с без време отлетял си от живота приятел.
И още по-мъчно стискаш юмрук, докато свещеник чете последните земни фрази на сбогуване с твой близък, при вида на цяла ромска къща, която го чака да спре, за да нападне нагло с ръце и торби опечалените близки.
За тази мургава маса народ няма свети неща. И няма да ги има. Докато по гробищните ни алеи не се напълни с полиция. Или жандармерия, която да озаптява тръгналите като на купон със шведска маса тълпи от мургави сънародници.
И тук точно, днес точно тези, които са призвани да се грижат за реда в общината, за спокойствието на гражданите, за нормалното протичане на всичко, свързано с нашия общ обществен живот, са скъсани на изпита.
Съзнавам прекрасно, че не е възможно на всяка алея и до всеки гроб да се постави полицай, нито пък е нужно. Но е задължително, Община, Полиция и всички други органи и организации, фирми, в чийто правомощия е това, да направят така, че близките, дошлите за памет, спомен, почит в гробищния парк, да имат човешката възможност да го направят. По най- нормалния начин. Човешки и уважителен. Такъв, какъвто е възможен на много други места в страната. С оградени гробищни паркове, с достатъчно и достатъчно респектираща охрана и ред в тях. Нещо, което за казанлъшкия гробищен парк поне на етапа е ... мираж. Мечта.
Защото, съгласете се, човешко оскверняващо, обидно неприлично е, последният ни дом за душите и телата, да е като вмирисан цигански катун. Нито пък местата за вечен покой на скъпите ни близки да са като писта за всевъзможни събирани край „Кармен“ или „Казмера“ брички.
Грубичко е, но е факт.
И понеже до следващата Черешова Задушница има повече от достатъчно време, искрено се надявам: или Жандармерия да ни пощади, или тези, от които зависи осигуряването на възможност за достойна почит и памет, да сторят това, което трябва. Дори ако се налага да напълнят гробището с полиция.
Заради уважението ни към мъртвите и милостта към живите.
Нищо лично:
Ohxrzf преди 2 години
Dimitar Tarlev преди 8 години
Georgi Georgiev преди 8 години
Ивайло Динев преди 8 години
Койчо Петков преди 8 години
Кирил преди 8 години
Бай Иван преди 8 години
Ohxrzf преди 2 години
Dimitar Tarlev преди 8 години
Georgi Georgiev преди 8 години
Ивайло Динев преди 8 години
Койчо Петков преди 8 години
Кирил преди 8 години
Бай Иван преди 8 години