Диана Рамналиева

„Силата е в съгласието“ пише на герба на Казанлък. „Силата е в съгласието“ цъфти и между две разперени маслодайни рози, увенчали входа към официалния сайт на местния законодателен орган на властта. Да. „Силата е в съгласието“, в случай, че някой не знае, е девизът на Града на розите и тракийските владетели. Сиреч, онова, което следва да обединява. Огънят, край който се сяда, когато се мъдрят проблемите на деня и общите си въжделенията за бъдещето.
Откакто обаче тоя девиз е приет за девиз, в Казанлък не спират да се водят войни. Прословутата война: Кмет – Съвет от времето на предишния мандат на местната власт тътнеше и в залата на местния парламент, и в медиите, и зад кулисите: еднакво гръмовно. Кмет и председател на Общинския съвет се замерваха с остри слова от сесийната трибуна, с медийни изпълнения и със съдебни дела. Двете власти си говореха, по израза на тогавашния градоначалник Стефан Дамянов – „с главоломна писмена кореспонденция между Кмет и Съвет“. Тая главоломна кореспонденция течеше към съдебните зали със скорост от по сто заседания в година на Административния съд в Стара Загора, където от двете страни на барикадата стояха „на нож“ двете местни казанлъшки власти. Войната струваше пари. Бюджетни. Парите на хората. Пари за такси, пари за адвокати, пари за присъдени загубени дела. И ако някой се е надявал, че войната в Казанлък ще спре с идването през 2011-на новата власт, сега, четири години по-късно, вече е ясно, че този някой, е бил по детски наивен. Да, новият кмет и новият Съвет заработиха в една посока. Но войната се отвори в други фронтове.
Тя излезе от сесийната зала, но достатъчно е да хвърлиш дори бегъл поглед към новините, постнати из нета, за да те лъхне студ и смрад от разливащата се из Казанлък омраза. Войната не спира да се вихри и в съдебните зали по цялата стълбица на системата от долу до горе. Старото статукво дебне новото с договори от предния мандат, новото – опитва да намери справедливостта със сигнали за проверки по тях, които най-често, не стигат до никъде. А щом не стигат до никъде, значи, поне формално, че всичко отпреди е наред…Нищо, че и слепите виждат, че това, далеч не е така…
Заложените в предния мандат мини, затрещяха с пълна сила по арбитражни, административни и върховни съдилища. Осколките натрупаха дългове за милиони. Битката в окопите е битка и в тила. Войната боботи в адвокатските кантори, полицията и прокуратурата.
Студена война. Война на пари и нерви - обществен ресурс и енергия, разпиляна в разрушение. Вместо в градеж. НЕсъгласие, вместо съгласие.
„Пак ви казвам, че ако двама от вас се съгласят на земята да попросят нещо, каквото и да било, ще им бъде дадено от моя Отец на Небесен“, пише Матей в своето Свето Евангелие. Господ винаги стои между всеки две страни, които искат заедно да направят нещо, е скритото послание в глава 19, стих 19 от Матея. Ще рече човек, оня, който е предложил тоя девиз на Казанлък, ще е бил не просто умен, а и сговорчив, Божи човек...
Изборът на казанлъшкото мото преди десетина години дойде след горещи обсъждания на сесия на Общинския съвет. А идейната основа, на която то стъпи, бяха думите от Устава на Ученолюбива дружина „Искра“ от 1873-та година: „Изворът на щастието се състои в съгласието“. Дългият дебат тогава беше с думи на любов. Към Казанлък. Но 10 години по-късно, вселенската любов все още не се е изсипала над Града на розите и тракийските владетели... Но в историческия музей „Искра“, този свещен надпис продължава да стои. Дали някой го чете? Дали се знае за него, щом даже служители на музея не се сещат веднага за мястото, където е изложен? – дали си го спомнят читалищните дейци, или – само го цитират в юбилейните си слова и го припомнят удобно, само когато им е аргумент в някакво писмо, до някаква инстанция, на която се жалват или молят за помощ? …Дали са го виждали днешните съветници?..., учители, ученици, та и журналисти? …
Питам се това и се питам още, дали не изпадам и аз в наивитет, докато стоя пред витрината с надписа, дал идеята за казанлъшкото мото:“Силата е в съгласието“… Денят е 29-и август 2015 - та година, денят, в който преди точно 114 години, Уставът на Ученолюбивата дружина, е вписан като Експонат №1 в инвентарните книжа на Исторически музей „Искра“. Вписал го е лично Петър Топузов, създателят на тази хранилница на местната и национална памет. Поизбелелите букви върху зелената ламарина спомнят ръката на куриера на Левски Петьо Ганин, записал посланието към поколенията по идея на духовния баща на читалищната дейност в Казанлък - Йордан Стателов. Даскалът, който учел децата не само на четмо и писмо, но и на катехизис и реторика. Което значи – наставлявал, поучавал – с Божието слово в сърцето.
Да се поучава, днес е демоде. Хеле – в любов. Но е модерно да се ходи по музеите – когато в днешния ден няма достатъчно извори на самочувствие и надежда, нормално е, да търсим извора на спасението в поуките и посланията на едно по-славно минало. В тоя делничен обаче, 29-и юни, иначе – Петровден и музеен рожден ден, пред витрината с Експонат №1 нямаше никого.
Ученици от срутената наскоро казанлъшка Математическа гимназия тихо гледаха във фоайето на музея исторически филм. Но едно от момчетата, отклони маршрута на мислите си и само тръгна по стъпките на миналите събития, изложени по стени и под стъкла.
И дойде точно там, пред витрината с онзи надпис, дал идеята за “Силата е в съгласието“…Никой не беше му казал, че това е точката на началото, но нещо го бе завело именно пред зелената ламаринена табела. В умните му очи открих един млад, почти небесен пратеник, взрян в смислите на времето, оставило евангелското послание непокътнато…И някак си, повярвах, наистина си повярвах, че не всичко е загубено, щом изпод съборетините материя, които останаха от неговото училище – падналата наполовина наскоро Математическа гимназия, съвсем здрав и непокътнат, си изскача духът. Непокътнат, чист и силен като библейско слово...
Защо тогава, изпод руините на безкрайните местни войни, най-после да не изскочи мирът на щастието, да откриваме пътя си в съгласието? Нали „Съединението прави силата“, а точно това „немигване“ потърсиха и ония 37 преди десетина години и новите 37, които записаха на 31.10.2012 година девизът на Казанлък в златни букви върху червеното сукно в основата на новия му герб?...
Изглежда глупост, да повярва човек, че в Казанлък злостните битки могат да имат скорошен край. Но е доказана истина, че безкрайните войни са глупост. Защото, истина, истина ви казвам:“...ако двама от вас се съгласят на земята да попросят нещо, каквото и да било, ще им бъде дадено от моя Отец на Небесен“.