Два чинара, на повече от половин век бях отрязани днес преди обед на бул. „Никола Петков“ в Казанлък от служители на общинското звено по озеленяване. Според работниците, дърветата се налагало да бъдат отрязани заради това, че имали сухи клони и преди ден падането на такива за малко да предизвика инцидент.

Близо десетина работници се бориха с двата чинара, повече от час, в непосредствена близост до зала “Инфра“, където днес се проведе и първото след лятната ваканция заседание на Общинския съвет в града. Сечта обаче остана незабелязана от масата съветници, малцина проявиха любопитство, да видят гилотинирането на чинарите.
Бензинова резачка, въже и няколко работника помогнаха за падането на високите повече от 15 метра дървета, посадени в края на 50-те години.
Бележка, без съответните атрибути, подпис, печат на наредилия сечта, мирно стоеше през две дървета, преди отсечените и умоляваше гражданите да не паркират автомобили, поради предстояща сеч, но в предходните два дни.

За днешния, 29-ти не се съобщава в нея.




Снимките ясно показват за какво става дума.



Повалените днес големи дървета са поредните, които тази година „падат в жертва“ по различни причини.



Защо обаче подобни дървета, нямат „втори живот“ и не се превръщат в елементи на градската арт среда, след като част от тях “застрашават сигурността на гражданите“, според местните озеленители, а се предприемат хард мерки, е въпрос, който за пореден път остава без отговор.
И за какво, освен за „поправка на пейки“ отива подобна здрава дървесина?


Справка в Уикипедия показва,че чинаpът е едно от най- старите и студоустойчиви дървета на планетата. Величественото дърво живее над 500 години, като най- старият чинар в България е на 600 години в Гоцееделчевското дело Гърмен.

За чинара или платан, както е другото му име, по българските земи се говори още в писанията на кръстоносците. Има и легенда за хилядолетен чинар, на който хан Аспарух, основателят на българската държава си е връзвал коня. Дървото се намира в квартал „Аспарухово“ край Варна.
Има и библейска притча за чинара, как високото дърво помогнало на дребен мъж да види Исус Христос.
Вековните чинари в България са сред защитените дървета.
Нетрадиционният вид на кората на чинара се счита, че е протопит на десена на камуфлажните униформи.
Семена на чинар са били и на Луната, с мисията на „Аполо14“ в началото на 80-те години на миналия век. След връщането им на земята са послужили за фиданки, разпеределени равномерно и посадени в Ботаническата градина „Каролина“ в Ашви, до Парка на независимостта във Филаделфия.
Исторически Америка брои дървото чинара за национален страж, след като по време на Войната за независимостта огромен стар платан служи за заслон преди епичните битки при Брендиуайн.


Сн: Аспаруховият чинар



В Париж и Букурещ има и улици със „стени“ от чинари.


Чинарът е сравнително евтин вид и се поддава идеално на кастрене и моделиране. Така освен екологичен ефект, дава и наслада за окото.
Дървесината на чинара е твърда и здрава. В миналато от нея индианците правят най- бързите канута.
В наши дни дървесината от чинар намира широко приложение и е много търсена за изработка на музикални инструменти/ основно цигулки/, мебели, бъчви, фурнири. А заради бързия растеж на дървото от 30-сет години се пробва и бизнес с биомаса за горива.
Дървото чинар е най- силно между 50- и 250 си рожден ден.
Отрязаните днес в Казанлък два чинара са на малко над 50 години.


Според ландшафтни специалисти, в сравнение със съизмеримите по скоростно извисяване тополи, чинарите имат достойнството да не образуват сухи клони- рисков фактор за градски условия.