Памет за най-усмихнатите лица на казанлъшката фотография

Георги Димов и Драгомир Запрянов. За приятелите и всички, които са успели да се докоснат до тях – Гошо и Драго. 20 години след нелепата катастрофа, която отнема живота и на двамата - Гошо е на 35 години, а Драго - едва на 27, близки, роднини, приятели, колеги, съмишленици от емблематичната някога фотографска група „Казанлък 85” събират фотоси, за да направят изложба в тяхна памет. Наречена е „Това, което остава...”. Стотици лични снимки, фотографии, ленти и диапозитиви показват творческите търсения и възможностите на двамата млади фотографи. Те са изнамерени и предоставени от брата на Георги - фотографът Стефан Димов, и сестрата на Драгомир - художничката Ваня Запрянова. Тяхна е и селекцията на изложбата, подкрепена от Музея на фотографията в Казанлък. Откриването е навръх Успение Богородично – 15 август, в Музея на фотографията и съвременните визуални изкуства, от 18 часа. На вернисажа ще бъде представена и мултимедия за незабравимите Гошо и Драго.

Георги Димов е завършил Техникума по полиграфия и фотография „Юлиус Фучик“ в София, което преди 1989 година е единствено специализирано учебно заведение по фотография у нас. Той е един от петимата основатели на фотографската група „Казанлък 85“ заедно с Желиан Николов, Александър Иванов, Бедрос Азинян и Мариян Димитров. Групата остава в историята на съвременната българска фотография със смелите си художествени опити, които я определят като уникално и ново за времето си явление. Георги Димов е носител на множество награди, има участия в десетки фотографски форуми – конкурси, фестивали, фотоваканции, съвместни експозиции. Един от първите, запечатали уникалните археологически открития на д-р Георги Китов в Долината на тракийските царе от началото на 90-те години на 20-и век. Димов има реализирани и собствени изложби. Той е един от основателите на студиото за видео, фотография и реклама „ВИФОР“ в Казанлък, което до днес е водещо в града на розите и се ръководи от неговия брат Стефан Димов.

Драгомир Запрянов е един от ярките млади таланти на Казанлък, отличаващ се още като ученик в Художествената гимназия „Акад. Дечко Узунов”, където изучава специалността Промишлен дизайн”. паралелно с дизайна изучава и фотография. Драго експериментира, усъвършенства се професионално и продължава да работи неспирно и като студент в Художествената академия в София, която завършва със същата специалност. След дипломирането си става част от екипа на „ВИФОР“. Драгомир Запрянов притежава многопластов артистичен талант. Той рисува, снима, работи умело с новите компютърни програми. Графичен и пространствен дизайнер, художник, илюстратор, Драго е автор на проекти за книжни корици. Впуска се и в експерименти с художествени занаяти. Със забележителна сръчност е изработвал макрамета и е шиел гоблени. Дарбите му не спират дотук – той е част от хора при читалище „Искра“, ръководен от Петя Павлович. Пее и в студентския хор по време на следването си в Академията.

Драгомир Запрянов оставя след себе си много снимки, рисунки, проекти. Има награди от младежки конкурси и национални фотографски форуми, включително награда от конкурса „Фотограф на годината“. Участва в дизайнерски изложби, в публикации в специализирани фотографски издания. За него пише и авторитетното списание „Фото“. "Аз му бях учителка - спомня си Ваня Запрянова. - Като по-малък брат, Драго следваше моите стъпки, развиваше се изключително добре, но за съжаление не можа да се разгърне. Отиде си само на 27 години..."

Чудесна спойка се е получила между Гошо и Драго, както в творчеството и в новите идеи, които са започнали да реализират, така и в човешките взаимоотношения. Години наред са били избирани да правят календарите на емблемата във фотографската техника Kodak. Гошо се е ориентирал и към меценатство, а Драго имал забележителни успехи в рекламния дизайн.

„Това, което остава...” след Гошо и Драго са не само материалните неща – фотоси, скици, проекти. Това, което остана след тях, преди всичко е тяхното лъчезарно излъчване. Това, смея да твърдя, са едни от най-усмихнатите лица на казанлъшката фотография. Такива ги помним всички, които сме имали възможността да ги познаваме. Въпреки че съдбата бе решила твърде млади да напуснат този свят, и двамата оставиха след себе си не само своите нестандартни творчески търсения, но и спомена за очите, топли и искрящи от доброта, за широката сърдечна усмивка, за желанието винаги да се отзоват и помогнат, за едно истинско присъствие на човечност. Прибавени към безспорните им професионални качества.



20 години по-късно. Памет за Георги Димов и Драгомир Запрянов: "Това, което остава...".

И тъй като няма нищо случайно, виртуалната и чисто духовна среща с тях ще се състои навръх Голяма Богородица.


На изложбата в памет на Георги Димов и Драгомир Запрянов присъства и синът на Гошо - Йордан Димов, който живее в Чехия, който за първи път е на изложба на своя баща. Той сподели, че изключително му е приятно в тази атмосфера, в която се показва уважението към неговия баща, връща го към спомени, които едва е успял да запечата като малък. Йордан Димов се занимава с видеопродукция в Чехия - изработване на видео- и рекламни клипове.