Безсъници по казанлъшки настигнали лидера на ПЕС и бивш министър – председател на Републиката Сергей Дмитриевич Станишев последния път, когато традиционно отседнал в едноименния хотел в Казанлък, в най- големия и просторен апартамент, намиращ се на 4 –тия етаж в сградата.
Апартаментъ е т.н президентски, а хотелът е единственият в града, който и по онова време, и сега разполага с такъв.


„Апартаментският президент“ е популярният лапсус и любима закачка с думата от страна на персонала, лепнат от редовния допреди две- три години посетител на хотела- легендарният любител на млади красавици и модни конкурси, бохемът от Търновско Димитър Василев Маринов,известен като Митьо Пищова. Той бил сред най- ревностните фенове и клиенти на просторния апартамент от 120 квадрата, на 4 етаж на хотела, с прекрасна гледка към центъра на Казанлък.



Президентският апартамент е нарочен за такъв още при строежа на хотела, в далечната 1980 година. Хотелът е казанлъшката гордост за домакинството на Световното първенство по парашутизъм, същата година на летището край Минералните бани в Овощник. Тогава на мястото на казанлъшкия Безистен грейва едноименният градски хотел, който е своеобразна "перла в Долината на розите“ за онова време.
Италианец е архитектът на хотела, а във фоайето му своя картина – стенопис на града дарява и академик Дечко Узунов. Мнозина казанлъчани още помнят как бай Дечко давал наставления на студентите си в Академията при изографисването на красивата розоберачка

Идеята за хотела била да е забележителен, а президентският апартамент с всички екстри за отмора и комфорт, работа и почивка, защита и охрана на ВИП персоните в социалистическа България.

Луксозният за времето си като обзавеждане и стил апартмен се намира на 4-я етаж, точно под сегашна казанлъшка дискотека. Вратата, от която се влиза в малко, застлано със син мокет луксозно оборудвано помещение- тип Приемна, по нищо не се отличава от останалите. С изключение на номера – надпис: А41 и стратегическото място.
Точно срещу централната част на фоайето, в близост до асансьор и стълбище, с добра видимост от всички посоки.
Самата Приемна на ВИП апартамента разполага с тоалетна и няколко масивни дървени фотьойла – тип стол. И предразполага за комфорт на чакащите срещи с Персоната.

Приемната към апартамента води към просторен хол, от който се открива прекрасна гледка към казанлъшкия площад „Севтополис“. Холът е оборудван с тежки кожени мебели- холова гарнитура от телешки бокс, скъпа и масивна, ръчно изработена дървена маса и красиви тапицирани столове, в цвят екрю. Мебелировката е в стил резиденция „Бояна“, решена основно в кафяво и млечнобели тонове.

Прави чест на новите стопани на хотела, че въпреки ремонтите в него, не са пипнали и похабили внушаващите порядките и представите за лукс и величие от друго време мебели в просторния апартамент. Не са пипнати и тапетите по стените, нито плочките в баните и санитарните помещения- меко кафяво с бели изрисувани рози по тях., приятно съчетани с останалата хигиенна скъпа санитария. В апартамента са подменени пердетата, макар и решени по подобие на оригиналните, но в по-леки и ефирни материи. Тежките синьо-бели драперии са заменени от по-финни такива.



Сред любопитните подробности е фактът, че единствено в банята на президентския апартамент, освен всички екстри, има и биде. Никоя друга хотелска стая на комплекса не разполага с такава вещ.
От просторния и голям хол се влиза в във ВИП покоите: огромно легло, просторна гледка, голяма тераса, приглушени картини по стените. Последните не са от времето на 80-те, първите изчезнали някъде и никой не знае съдбата им. Новите са дело на казанлъшкия художник Димитриус Пападакис, един малко по-различен от познатия негов стил.
Тежък и голям гардероб –дрешник, с врати- огледала „ пълнят“ допълнителното помещение към спалнята на апартамента. От дрешника се влиза банята, лишена от крещящ лукс, но с всичко нужно и удобно човек да се чувства комфортно, спокойно, без да му липсва нещо.



Като всеки ВИП апартамент за хора от „голямото Добро утро“ и този в хотел „ Казанлък“ за разполага с малка оборудвана кухня, до която се стига през плъзгаща врата, със специална заключалка, която да осигурява при желание дискретност и в същото време да не позволява никой да безпокои важните персони.
Друга врата от кухнята на големия апартамент води и към т.н. апартамент за охраната или друг важен спомагателен персонал. Апартаментът разполага със спалня, тоалетна и коридор, има и самостоятелен вход и по нищо не се различава от вратите на останалите обикновени апартаменти в хотела.
Малцина са били посветените в онова време за разкоша и тайните, скрити зад тези две врати в казанлъшкия хотел.



36 години от откриването на хотела, в президентския апартамент все така лъха на разкош, лукс и стил, макар и от друго време.
Изминалато време е оставило отпечатък в тайните, които президентският апартамент пази, тъй като при поредицата промени на стопани и собственост, регистратурните книги са изчезнали и няма опазена далечна памет за нощувалите в градените покои за Тато. А електронната памет- регистратура на нощувките в хотела е сравнително отскоро – от преди 8 години.

Някогашни рецепционистки обаче си спомнят, че в президентския апартамент обичали да отсядат при своите воаяжи и гастроли в родния град казанлъшките артистични величия за онова време- кралят на Оперетата Видин Даскалов, Стефан Гецов, както и актьорът Георги Парцалев и други.
Примата на българската естрада Лили Иванова също нощувала в хотела, но не в този апартамент. Противоречиви са данните и за певеца Емил Димитров, актрисата Стоянка Мутафова, оперният ас Николай Гяуров, българският капитан Петко Войвода- актьорът Васил Михайлов.



Със сигурност обаче този, който най- често е нощувал в президентския апартамен е бившият български премиер, бивш лидер на социалистите и настоящ председател на Партията на европейските социалисти Сергей Станишев. Това било предпочитаното му място за нощувка от него преди всяка Бузлуджа. Конкурент в предпочитанията на ВИП апартамента за нощувки на Станишев бил друг ВИП, от малко по-различна и спорна ВИП- орбита- Митьо Пищова. Той също предпочитал просторния апартамент с голяма гледка по време на своите визити за модни сценки в Казанлък.
Той не спеше, по цяла нощ празнуваше, спомнят си от рецепцията на хотела, които се заливали от смях и с неговите въображаеми „джакузита“ ,които му се привиждали в банята на хотела и за които се похвалил дори в местната Прес гилдия. Именно при една подобна визита в града на розите, Димитър Маринов с неволен лапсус, лепнал култовото "апартаментският президент“.
Покойният патриарх на Българската православна църква Максим и настоящият Пловдивски митрополит Николай, също са записали имената си сред нощувалите в президентския апартамент на хотел „Казанлък“.
В качеството си на просветен министър, от времето на учителската седянка, в създаваните за соц.величията ВИП покои на хотела отседнал и юристът и омаен китарист Даниел Вълчев. През юни 2006 година в апартамента нощувал и Човекът Парламент и Почетен гражданин на Казанлък, първият омбудсман на Република България Гиньо Ганев. Той нощувал там, в навечерието на празника на Казанлък и връчването му на високото почетно отличие.

Известни варнески бизнес-политици, забъркали се в национално значими скандали, никому неизвестни начинаещи бизнесмени и заможни солидни господа, както и съвсем обиковени и непознати никому личности, са нощували в президентския апартамент, срещу 180 лева на нощ.
За някои от тях нощувката в специалния апартамент е била емоционално преживяване, подарък, лукс, или просто кеф, който можеш да си платиш. някои дори не са подозирали къде спят, просто искали най- доброто.

От половин година обаче просторната атракция не се дава за нощувки. Въпреки интереса и запитванията за нея.
Причината: шумът, който от петък до неделя се вихри над ВИП апартамента, идващ от нощното заведение на покрива на хотела, което се явява точно над апартамента. Заведение, което работи необезпокоявано на практика до сутринта.
Дискомфортът е принудил стопаните на хотела да преустановят отдаванетона ВИП апартамента.
Хората недоволстват, идват сутрин и си искат парите за нощувките, и с право, жалват се от управата на хотела. И недоумяват как правилата и забраните за шум и работно време нощем, важат за едни и не важат за други. Нещо повече: дори се покровителстват.

Така една потенциална казанлъшка атракция и хотелска възможност остава неоползотворена и невъзможна, заради провинциални нрави и порядки.
В добавка със закритото голямо пано-дарение на академик Дечко Узунов, неоползотворените възможности се удвояват.

А тайните, които пази „апартаментският президент“ или президентският апартамент и неговите обитатели в годините, си остават приятна дъвка за големите клюки в малкия град.
И професионален магнит за любители на скришни истории от миналото .
А нощувката в градените покои за бившите Първи и техните отрочета, невъзможен блян поне за момента, за търсачите на нафталинен адреналин.