Той е само на 20 години, но вече е победител в един изключително престижен и труден Международен конкурс за пианисти. Навръх Деня на Съединението Емануил Иванов зарадва България с първото място в големия конкурс на името на италианския пианист, диригент и композитор Феручо Бузони. Тази година конкурсът навърши 70 години. Тежко изпитание за младия талант – 420 пианисти са изпратили свои записи, 100 са допуснати до втория кръг, на третия отиват едва 27, а на финала остават трима. Емануил Иванов, който на полуфинала представя творба от Панчо Владигеров в чест на 120-годишнина от рождението на големия български композитор, а за финала избира Концерт за пиано и оркестър № 2 от Камий Сен-Санс, свири блестящо и заслужено печели голямата награда.

Успешният път на 20-годишния пианист започва почти от люлката. Неговите родители нямат музикално образование, но искали синът им да не слуша чалга и затова от съвсем мъничък му пускали класическа музика. Буквално от бебешкото кошче. На 6-7-годишна възраст Емануил започва да свири, но първоначално заниманията му са като хоби. На 10 години свиренето придобива напълно осъзнати измерения. Насочва се към по-сериозни произведения и от интереса към музиката като обща нагласа се ориентира към конкретен инструмент. И тук родителите го напътстват, но без да му се натрапват. Предлагат му да избере пианото, защото в Пазарджик, където живее семейството, има добра музикална школа. Емануил не е завършил музикално училище, но школата в родния град и уроците при проф. Антанас Куртев, прибавени към неговия безспорен талант буквално творят чудеса.

Днес Емануил Иванов е студент втори курс в Кралската консерватория в Бирмингам. „Винаги се старая да съм искрен, да е с истинска любов към музиката, независимо дали ще е концерт, конкурс или просто свиря за себе си. И в това, което правя, да няма показност или странични неща, които да ме разсейват. Старая се да зарадвам хората”, сподели младият талант в Казанлък, където изнесе концерт заедно с други млади български дарования, обединени от фондация „Консонанс”.

„ Ако човек обича музиката и работи наистина усърдно, нещата ще се получат”, казва още той и признава, че засега не си е поставил конкретна цел за по-далечното бъдеще, просто се старае да мисли и да се концентрира за момента. Търси различното, уникалното във всяка музикална пиеса и във всеки автор и изпълнител. Цени различните подходи в музиката, но не може да не спомене най-големите пианисти на 20 век като Рубинщайн, Святослав Рихтер, Клайдерман, които слуша с възхищение.

„За мен музиката е едно чудо. Не винаги си даваме сметка колко всеобхватно изкуство е тя. Музиката е отражение на цялата вселена, всичко се съдържа в нея”, казва талантливият младеж, когото казанлъчани имаха удоволствието да чуят на живо в музей „Чудомир”. И със сигурност ще запомнят това име, което тепърва светът ще свързва с България.