Актрисата Деси Бакърджиева: Имам огромен сантимент към Казанлък

Десислава Бакърджиева е българска актриса с десетки роли натеатралната сцена у нас, носител на Наградата на публиката на два международни фестивала за ролята на Дорис в „Любов за четирима“ на Щефан Фьогел с трупата на Търговищкия театър. Многобройни са нейните изяви в киното, включително чуждестранни проекти, зад които стоят имена като тези на продуцента Люк Бесон и режисьорите Ксавие Жоне и Джоел Калмет.
Пътят към сцената тръгва от детската школа на проф. Венцислав Кисьов и Бончо Урумов. После Бакърджиева завършва актьорско майсторство при проф. Енчо Халачев в НАТФИЗ, който я учи да не забравя откъде е тръгнала, да знае, че актьорският труд е не само физически, а и духовен труд, и че Човекът на изкуството трябва да е наясно със себе си, с това, което прави и без да се самонаблюдава, да търси истинското живеене на сцената и пред камерата.
Актрисата завършва и кинорежисура при проф. Дочо Боджаков. През 2016 г. излиза пред публиката със собствен късометражен филм „Суинг“. Огромната популярност идва през телевизията със сериалите „Стъклен дом“, „Фамилията“ и „Откраднат живот“, където нейната д-р Хинова се превръща в любим за зрителите персонаж. Но телевизията я влече още в зората на кариерата ѝ, когато тя трупа огромен опит като водещ в различни тв-формати. Професионалните интереси на Бакърджиева се реализират и в гранични за киното и театъра области. Доктор по теория на научната информация, години наред тя преподава като хоноруван асистент в УНИБИТ. Има множество научни статии с ракурс към филмовата индустрия,новата информационна среда, дигитализацията. През 2019 г. издава „Медийна конвергенция: продуцентство и сценаристика“.
Възпитаник на руската и немската софийски гимназии, Десислава Бакърджиева владее отлично три чужди езика, но далеч не крие респекта си към качественото българско слово. Както и към българското, изобщо. Неслучайно родовите ѝ корени водят към светлия образ на една необикновена жена – Тодора Бакърджиева от Казанлък, куриер на БРЦК, близък сподвижник на Ботев и Левски. И пра-прабаба на Деси.

- Здравейте, г-жо Бакърджиева, откривам Ви в прекрасно настроение –заради успешната 2022-ра ли е това или защото веднага стана дума за Казанлък?
- Има много неща, с които Казанлък може да се гордее. Харесвам този град и имам огромен сантимент към него. Както казват старите хора, “всеки камък в Казанлък има вековна история“. Например, в двора на ХГ „Св. Св. Кирил и Методий"се намира първият в България паметник на славянските първоучители. Прочутата казанлъшка роза и розовото масло пък са известни навсякъде и се използват от най-добрите световни марки в парфюмерията и козметиката. Любопитен факт е, че и моята пра-прабаба Тодорка е родом от Казанлък. Както казва Чудомир, Казанлъшката долина крие в своите недра още много, много непроучени археологически и исторически паметници.Чудомир има личен принос в попълването на фактите от биографията на Тодора Бакърджиева –проучва документи, среща се с нейни съвременници. Той публикува изследване за Тодора Бакърджиева във в. „Искра”, 1965 г., където, след като описва факти от живота ѝ, открити в свидетелствата на нейните съвременници Стоян Заимов, Никола Обретенов и Захари Стоянов, лично призовава музеят в Казанлък и историците да проучат по-обстойно делотоѝ, защото: „Делото на Тодора Меразчиевае голямо, бих казал, велико”. Точно тя е изпратена от името на Комитета да разузнае всичко за залавянето на Левски, била е в Копривщица, за да предаде важно писмо на Каблешков; устройва последната среща на Ботев с майка му, придружава я по пътя към дома на баба Тонка и обратно в Калофер и при всичките проверки от страна на турците казва, че води болна жена при хикимина.

Тодора Бакърджиева

Завършила местното Девическо училище, Тодора напуска Казанлък съссемейството си, преследвано от турската власт. Вече е сгодена за Петко Бакърджиев, който идва по-късно в Гюргево, женят се и заедно с баща ѝ ВълчоМеразчиев, зетят движи там тухларница, която се превръща в средище на българските хъшове. Двамата мъже се отдават на каузата на Освобождението. Техен работник се записва в четата на Ботев, а Тодора, знаеща няколко езика, елегантна и образована дама от уважавана фамилия, минава често и безпрепятствено Дунава с тайни писма на БРЦК, скрити в прическата на дългите ѝ до петите коси.

- Различна жена в една още патриархална България, но с какво привлича и днес? Откривате ли у нея нещо само Ваше, нещо, заради което казваме: “Кръвта вода не става!“?
- Тодора Бакърджиева /Меразчиева/ наистина е била изключително смела жена, таен агент, куриер в тайната комитетска поща на Левски. Любен Каравелов я нарича „Казанлъшката фея“, Чудомир –„Казанлъшката роза с дългата коса“, а Захари Стоянов разказва как е прекарала през Дунава в полите си сабята на Васил Левски и в косата си кървавото писмо. Тя е пръв слушател на стиховете на Ботев, единствен изпращач на четата му, предала послание към съпругата Венета. Много са интересните истории. За тях говорят всички, писали за това време. Никола Обретенов разказва за срещата си с Левски през юни 1872 г. в Гюргево, където получава Устава на комитета, квитанционни кочани и други книжа, заедно със сабята и пушката му, за да ги препрати в Търново. Багажът е много и той вика на помощ няколко жени, сред които и Тодора Меразчиева. В Записките си Захари Стоянов също отбелязва участието в пренасянето на оръжията, „запретените книги“ и вестниците от баба Тонка, дъщеря ѝ Петрана, съпругата на Каравелов Наталия и Тодора Бакърджиева. Стоян Заимов в „Миналото“ я нарича „една изключително смела българка, оставила значима следа, не само на революционната сцена, но и в летописа на българския театър – Тодора Бакърджиева“.

Тодора Бакърджиева с театралната си трупа в София

Аз не мога да кажа по какво приличам на баба, но близките ми са споделяли, че силата на духа и любовта към театъра съм наследила от нея. Искрено се надявам да е така! Не мога да приема напълно феминизма. Жената е истинска и оценена, само когато има Мъж до себе си. Според мен, всяка жена предпочита да е силна и да изглежда добре! Не познавам дама, която да не предпочита да полага грижи за себе си, но физическата сила е присъща за мъжете. Силата на духа е това, което окрилява и вдъхновява един истински мъж. Относно специалната сила, която се търси у българската жена, за мен, е съвкупност от много положителни качества, които неволята я е принудила да развие и усъвършенства. За външния вид, според мен, е важен индивидуализмът. Не одобрявам идолопоклонничеството. Всеки трябва да намери себе си, да избере своя стил, да се уважава. Това провокира и другите хора около него да го харесват и уважават. Една жена не може да не обръща внимание на външния си вид, да не дава „хляб на душата си“. В днешно време всяка жена има своите малки тайни относно поддържането на външния си вид, относно трудностите, които е преодоляла, и решенията, които е взела самостоятелно...

Къщата с паметната плоча на Тодора Бакърджиева в Казанлък вече е съборена

- Вашият ентусиазъм в запазване на паметта за Тодора Бакърджиева е пословичен. Кое еличното Ви откритие в това дирене като връзки с други именити фамилии?
- Още Чудомир говори за Иван Кравков от Варна, част от фамилията Меразчиеви, преселила се там. Така идва връзката с актрисата от Народния театър Катерина Златарева и големия български композитор Добри Христов. Интересна е линията към Петко Киряков - Капитан Петко Войвода. В своя дом във Варна през 1891 г. той става кум на венчавката на Тодора Бакърджиева с втория ѝ съпруг, актьорът Васил Кирков. Венчавките са две, женят се още актьорът Георги Златарев и сестрината дъщеря на Тодора, Екатерина Христова. Любовта между Тодора и Васил тръгва покрай театър „Основа“. А Петко Киряков е съпруг на Рада Кравкова, сестра на известния казанлъшки книжовник и общественик Иван Кравков, мъж на сестрата на Тодора – Пенка, майката на Екатерина Златарева. Интересна е съдбата и на сина на Тодора, Светослав Бакърджиев, баща на моя дядо Димитър. Светослав е офицер с високо доверие в двора на цар Фердинанд, който праща князете Борис и Кирил да учат военно дело в полка на моя прадядо. Възпитаник на ген. Кирил Ботев, Светослав се завръща от трите войни за българския национален идеал в началото на 20-и век с всички възможни ордени за храброст. Последните си дни през март 1934 г. Тодора Бакърджиева прекарва в прекрасната му къща на бул. “Евлоги Георгиев“, дело на прочутия арх. Лазар Парашкевов. Къщата, за жалост, вече не съществува, но остава надписът на гроба ѝ: “Съратница на Ботев и Левски, тя умря щастлива, че видя България свободна“.

- Тодора Бакърджиева е безспорен символ на делото на Освобождението и най-яркият образ на революционер от Казанлък. Но с какво остава в историята на българския театър?
- Когато родоначалникът на българския театър Добри Войников е директор на българското училище в Гюргево, Тодора играе в „Десислава“. Тя е първата жена на родната театрална сцена с „Райна княгиня”, поставена в Русе между 1872 и 1974 година. Но това е само началото. След Освобождението в София тя е част от театър „Основа” на казанлъчанина Антон Попов, който заедно с Васил Кирков през 1888 г. купува място в центъра на София, където вдигат дървена барака за представления. Днес това е мястото на Народния театър, в който прерастват трупите, в които тя играе –„Столичната драматична трупа” и „Сълза и смях”.

- А когато Любовта „Театър“ разпали и Вашето сърце, знаехте ли вече всичко това?
- За роднинската връзка на баба ми с театъра и нейните дела, за съжаление, разбрах, когато бях студентка от прекрасната проф. Надежда Тихова, преподавател по история на българския театър в НАТФИЗ. Тя намери някакви черти в мен при запознанството ни, които ѝ напомняли за пра-прабаба ми и започна да ме разпитва за роднините ми. Така, след обстойно проучване и години събиране на материали, които бяха трудно достъпни, сега мога да споделя с Вас нейната история. Отговорността ми е огромна, независимо, че никога не съм приемала да лежа на имена на такива велики хора. Винаги съм смятала, че моята история е това, което създам и постигна самата аз. Обичам си професията! Не разграничавам любовта си към театъра или киното. За мен те са взаимно свързани и имат важна роля в живота на твореца, защото чрез живата публика в театъра се учиш да бъдеш по-добър, по-истински при изграждането на образа си, а чрез киното и телевизията преоткриваш вярата и наивността си. Въпреки че когато отивам на работа, по-скоро отивам да живея друг живот, да влизам в нова роля, да изследвам характери. Защото тази професия е тясно свързана с психологията и философията. За мен един актьор трябва да има хигиена на поведение, независимо дали е на сцената или на снимачната площадка. Когато казвам хигиеничен актьор, имам предвид да не закъсняваш, да си коректен, да не си скандалджия, да не си прекалено претенциозен… Гледай си твоите неща! Бъди доволен на това, което са ти дали като роля! Работи със сърце!… Има неща, които са ти неприятни, недостижими, нетипични. Опитай се да преодолееш това! Човек трябва да съумява да застава над тези неща. Никой не е казал, че е лесно да си актьор, това са непрекъснати жертви. Няма невъзможни неща, но има такива, които се случват поради нежелание или Съдба. Нехигиенично, недопустимо е да отидеш на репетиция пиян или дрогиран.Защото отиваш, не само да правиш изкуство, но и да свършиш една работа, за която толкова хора са ти гласували доверие и зависят от теб…

- И какво Ви вдъхновявапо този нелек път?
- Семейството ми е моето вдъхновение да продължавам да се боря, да играя и да вярвам в собствените си възможности, децата и приятелите, които са все по-малко…Това е най-голямото ми щастие, че те са до мен и ме подкрепят. Те са моята муза и любов. Те подсилват вярата да обичам работата си и да се стремя към развитие. Любовта е най-градивната сила, стига да знаеш как да я използваш, защото тя може и да те унищожи. Не е нужно, когато обичаш, да очакваш същото от другия, важното е ти какво му даваш и да го виждаш щастлив, това ме кара да се чувствам пълноценна и щастлива. Същото важи и в изкуството. Може би съм прекалено самокритична, но винаги съм смятала, че имам още много да уча, за да постигна желаното ниво, а вдъхновението ми дава сили да продължа напред! Усмивката помага да преодолееш всяка трудност. Трудности много, но не винаги съумявам да се справя с всичко. Вярвам в доброто у хората и в светлото бъдеще, което можем да си изградим, но често се сблъсквам с негативизъм. Много съм самокритична и, всъщност, трудно се доверявам, това не харесвам в себе си. Доверие имам само към близките си и малкото приятели. Усмивката ни прави по-добри и по-продуктивни. Честното и директно, в смисъл дипломатично отношение, може само да ни помогне. Не винаги нахалството е градивно и полезно. Не е много положително такова поведение. Това понякога ме разочарова и натъжава. Лъжата и предателството могат да ме наранят. Научила съм се да прощавам. Емоционална съм, старая се да бъда добър човек. В последно време плача, когато гледам хубав филм или чета интересна книга. Иска ми се да има повече положителни и усмихнати хора, да има повече ред и равноправие и знам, че голяма част от това зависи от нас.