Розотърговецът Димитър Папазов кметува една година

Димитър Папазов е вторият кмет на Казанлък в Следосвобожденска България. След Добри Кехайов, Димитро Папазоглу, както още е известен, поема градската управа от 26 февруари 1879 до 9 февруари 1880 година. В годините 1880-1883 е депутат в Областното събрание на Източна Румелия.

На практика, Димитър Папазов, когото в архивите наричат още Папазоглу, слага началото на действително общинско самоуправление в Казанлък. Градският съвет се избира от населението, а не от махленските кметове и старейшини. Той е представител на народнолибералната партия. Като кмет взема решение за откриване на градска аптека и градска болница. Аптеката започва да функционира само месец, след като заема поста градоначалник - на 29 март 1879 г.

По негово време се нивелира градският казанлъшки площад, насипват се и се постилат с калдъръм редица улици. За покриване на част от тези извънредни разходи се взема решение да се въведе допълнителен налог във всички махали.

Въвежда е ред в строителството - никой не може да строи или ремонтира здание без изричното разрешение на съвета. На 11 юли 1879 г. се избират училищни настоятели, които да работят в тясна координация с градския съвет, да контролират дейността на училищата, да назначават учители и да лобират за издръжката и на турските и еврейски училища.

На 6 февруари 1880 г. се провеждат първите общински избори, съгласно които градът е разделен на девет отдела, избран е Градски съвет от девет члена с представители от всеки избирателен район.

Димитър Папазов е роден на 15.01.1828 г. в Казанлък. Фамилията му Папазоглу в буквален превод означава „Син на попа”. През 1854 година заедно с брат си Ботьо поемат от баща им Дончо създадената през 1820 г. фирма за търговия и производство на розово масло в Казанлък. През 1858-а основават първата българска търговска къща за износ на розово масло “Дончо Папазоглу и синове”, която чрез канторите си доставя в Цариград, Париж, Лондон, Дрезден, Виена, Ню Йорк и др. Имат розоварни в Казанлък и Карлово. Търгуват също с вносни памучни и вълнени платове и земеделска продукция. Подпомагат националноосвободителната борба с пари. През 1883-84 г. се разделят и продължават дейността си в 2 фирми – “Димитър Д. Папазов” и “Ботьо Папазов и съдружие”.

Димитър Папазов е привърженик на Народната партия. През 1882 г. емигрира във Франция. След завръщането си през 1889 г. отново поема работата в своята фирма, ръководена през време на престоя му във Франция от Ботьо Папазов. Участва в основаването на АД “Розова долина”. Завещава сума, с която след смъртта му е построена болница в Казанлък.

През 1892 г. Александър Папазов, родственик на братя Папазови, основава в Пловдив първата българска парфюмерийна фабрика, впоследствие„Ален Мак”.

Фамилията Папазоглу

Като влиятелна и обществено-активна фамилия братята Папазоглу не остават равнодушни към борбата за национално освобождение. Въпреки сериозните си търговски интереси в империята, а може би тъкмо поради тях, те поддържат широка мрежа от контакти сред всички обществени групи. През 70-те години влизат във връзка с БЦРК. Левски дошъл в Казанлък още при първата си обиколка на страната, в първите дни на февруари 1869 година. Това твърди в своите изследвания за делото на Апостола в Казанлъшкия край и краеведът Благой Емануилов. Тук Левски се представил за търговец на розово масло и посредством учителя Филип Велев вероятно е имал първия контакт с казанлъшките розотърговци Папазови. Стоян Заимов твърди, че истинската мисия на Левски се знаела само от по-малкия брат Ботю, докато големият брат Димитро имал впечатление при беседата си с непознатия гост, че разговаря с делови човек “от неговата черга”... Дейността продължила в града, особено по събиране на средства за делото. Петьо Ганин, синът на ханджийката баба Гана и познат на Апостола, отнесъл на Левски в Карлово при втората му обиколка 38 златни лири. Събирането на средствата в Казанлък продължава и през следващите месеци, като Димитро Папазоглу е най-крупният дарител с 30 лири, след него е Костадин х. Койоолу с 20 и още неколцина по-заможни хора с по 10 лири. През май 1870 г., Васил Левски, придружен от Миткалото посещава Казанлък за втори път и гостува на братята Папазови. Казанлъшкият революционен комитет бил основан по всяка вероятност през пролетта на следващата година. За председател бил избран Филип Велев, а за членове Димитър Душанов, Ботю Папазов, свещеник Стефан Бозов и др.

Според други сведения, посещението на Левски и Миткалото при братя Папазоглу датира от по-рано, защото в едно писмо на Добри Кехайов до Христо Стамболски от 24 май 1868, той го уведомява, че “някои си двама калугери дошли в Казанлък и кондисали у бабина Ганин хан. Синът на последната Петко ги завел в дома на братя Ботя и Димитро Папазоглуви. Там те се изказали, че били от букурещкия революционен комитет (дякон Васил и таксидиотинът Преображенски), пратени да организират подкомитети във всеки град, да увещават народа за въстание и да събират пари за делото, ту доброволно, ту насила. Братята им дали 25 лири турски…”

След кървавото потушаване на Априлското въстание башибозушките главатари Манаф Мустафа и Саадък събират казанлъшките първенци в конака и започват да ги увещават да изпратят от името на населението адрес до султана, в който да кажат че са доволни от положението си и от нищо не се оплакват. Това турците искат по причина на започналите разследвания и анкети от страна на европейските държави. Чест прави на казанлъчани, че устояват на натиска. Иконом поп Стефан и Христо Папазоглу искат отсрочка, като казват, че тая работа трябва добре да се обмисли и обсъди, след което заявяват, че населението “като гледа изпомежду си своите джелати и чувствува силно пресните още кланета на братята си, съвестно му е да направи това...”

При влизането на руските войски в Казанлък по време на Руско-турската освободителна война цялото женско дружество се събира в дома на неговата председателка Неда Папазоглу, майка на Димитър и Ботьо. На тържеството отива и учителят Димитър Душанов който пише: “Здрависвах събраните там весели госпожи и госпожици с новото положение и нашите храбри освободители”. В Казанлък генерал Гурко устройва щаба си в къщата на Димитро Папазоглу – “всепризнатият вече първенец на града”.

След Освобождението на България Казанлък остава в границите на Източна Румелия. Димитро Папазоглу се включва активно в политическия живот, като деец на консервативната Народна партия.

През 1879 г. става кмет на Казанлък, а през 1880 е избран за депутат в Областното събрание на Източна Румелия. Той е активен деятел на Съединението. Той е член на българската дипломатическа мисия, която посещава европейските столици за да лобира за Съединението.

Димитър Папазоглу участва и в комитета за изграждането на храм-паметника в село, сега град, Шипка. Инициативата е на руски благородници, участвали в шипченските боеве. Към комитета за набиране на средства е сформирано и българско отделение с председател руския консул в Пловдив Ал. Церетелев.

Димитър Папазов умира на 17 декември 1902 година, на 74-годишна възраст. Надгробният му паметник се намира в двора на Куленската църква, както и на неговия брат Ботьо и техни родственици от фамилията Папазоглу.

Използван е източник: Станимеръ: Казанлъшките розотърговци Папазоглу