„Остава“ е популярна българска рок /брит поп/ група - уникална формация с разпознаваем собствен стил. Редица нейни хитове, като „Поля от слънчогледи“, „Шоколад“, „Понеделник“, „Океан“, са оцелели в битката с времето. Публиката ги обича и ги пее заедно с музикантите по време на участията и концертите им. Така бе и в Казанлък - в Нощта на музеите и галериите. В откровена среща с местните си фенове основателят на групата, Георги Георгиев, родом от Казанлък, и фронтменът Свилен Ноев разпалиха сърцата на многолюдната публика, за която един час определено не беше достатъчен. Музиката на „Остава“ е авторска, предимно на Свилен и Жоро. Групата е създадена през 1991 г. в Габрово, като студентска. После Жоро води момчетата в Казанлък – да репетират и творят. Тук се присъединява и Свилен. Другите двама в състава са Боян Петков – баскитара, и Драгомир Димитров – барабани.

Вече три десетилетия „Остава“ са част от музикалния живот на България. Още миналата година започват изявите по повод годишнината - много и различни събития, включително големи концерти в Зала 1 на НДК и Античния театър в Пловдив. Турнето им продължава и това лято. Малко преди участието си в Казанлък, Жоро и Свилен споделиха за читателите на „Трибуна Арсенал“ в искрен и топъл разговор на кафе. Срещнахме се в центъра на града на розите - градът, в който е създаден и първият им албум „Пинг понг“, в края на 90-те. Преди година бе представен последният им албум „Кислород“. Песните им звучат по телевизии и радиа, групата свири и по клубове, прави турнета в чужбина, създава театрална и филмова музика. На практика, музиката на „Остава“ се слуша вече цели 30 години.

- В Казанлък сте веднага след концерт в София. Успяхте ли да поемете въздух и изобщо, толкова години в тази динамика, как се живее в такъв ритъм?

Жоро: Това си ни е животът! Някога е така динамично, друг път – не чак толкова. Истината е, че тази година сме доста ангажирани, което само може да ни радва! Имаме участия в различни събития, както и самостоятелни концерти, които организираме сами. Поставяме си за цел изяви, където има условия за професионална работа - добър звук, отлични места, с публика от хора, които се интересуват. Така е и в случая с Нощта на музеите в Казанлък, за което благодарим на Художествената галерия и музей „Искра“ за поканата!
- „Отпушиха“ се нещата след пандемията?
Свилен: Да. Тази година има и много световни летни концерти, което е много готино. Това, обаче в известен смисъл ме дразни – аз искам да има само концерти на „Остава“! /Смеят се!/.

- Е, няма ли да ги има?
Свилен: Ще ги има. Предстои лятно турне на открити сцени и се подготвяме полека-лека. Радвам се, че светът става алчен, както преди, за такива събития. Има и много световни концерти в София и Пловдив.
Жоро: Хубаво е, че ги има - разнообразна музика, различни артисти. Промоутърите пробват с различни ивенти, предлагат разнообразие и дано да имат публика! А иначе - и аз, като Свилен, искам концерти само на „Остава“!
Свилен: Шегуваме се, разбира се!

- Вие също сте световни артисти, имате зад гърба си редица изяви в чужбина...
Свилен: Ние ходихме с Жоро съвсем скоро в Брюксел...
Жоро: Да. За един месец имаме три концерта в Германия и Австрия.
Свилен: А през ноември сме в Лондон. Да, не много често, но свирим и в чужбина.

- Какво се промени при вас и у публиката след пандемията?
Свилен: Тази тема е много интересна... След ковида хората, според мен, разбраха, че могат да си стоят вкъщи, да си лежат на дивана и без да ходят на места, където ще срещнат изкуството.
Жоро: И аз така мисля. Могат да живеят и без това.
Свилен: Могат и така, могат и иначе... С изкуство е по-хубаво, но без изкуство пак става. /С Жоро довършват изречението заедно/. И ние така, бавно-бавно, се връщаме към нашия ритъм. Защото преди пандемията, както се казва, „бяхме дръпнали доста“ – продавахме концертите си предварително. Сега това отнема доста повече време.
Жоро: Но това е световна тенденция. Не само за нас, персонално, нещата стоят така. Тази емоционална връщанка към публиката става доста бавно, мъчително понякога.

- Връща ли ви днешната ситуация към онази, във вашето начало, когато репетирахте в Казанлък?
Жоро: Е, как?! Тук бяха репетициите ни, в Младежкия дом, след Габрово, където първо групата се събра. И тук започнахме, когато дойде и Свилен, след студентския етап. Тук, както се казва, сглобихме окончателния вариант на бандата. По-голямата част от първия ни албум „Пинг понг“ е създадена тук, както и всички демо записи. После със Свилен рискувахме – преместихме се в София. Намерихме първия си издател „Рива саунд“, записахме албума и го издадохме. Но песните бяха измислени и изрепетирани в Казанлък. Свирехме на култовото тогава заведение „Яхната“ под Тюлбето. Събираха се много готини млади хора – най-вече от Художествената гимназия, цялото това поп-гръндж поколение, рок-енд-рол - свободата, всичко това примесено с някакво по-модерно мислене и звучене... Краят на 90-те беше много готино време! А и време, свързано с все още много социални надежди, които после се опровергаха в поне едно поколение.

- За 30 години вие прокарахте мост в изкуството между Габрово и Казанлък, който се прехвърли към София и Европа, а тунелът под Шипка все още не е готов... Още ли така объркан е целият свят, както се пее в един от големите ви хитове?
/Смеят се и двамата бурно/
Свилен: За нас е по-добре светът да е объркан, защото и ние сме объркани - и така музиката ни се получава страхотно. 90-те години бяха много добри за изкуството, но ние по това време бяхме големи мизерници, както се казва. Когато се преместихме в София със Жорето, бяхме едни нещастни хора, не съм виждал такива. Всички край нас бяха: „Тате носи, мама меси“, един отива в Амстердам да учи, на друг тате му купил BMW за 300 хиляди, а ние отидохме „нула на нула“.

- Значи, постигнали сте българската мечта?
Свилен: Да! Мечтата да правим музика!
Жоро: Да, адски силно го желаехме и това спаси нещата. Издържахме, благодарение на надеждата и желанието, най-силното желание - да правиш нещо, да създаваш. То е най-големият двигател… Обезценяването на това усещане до какви резултати очакваме да доведе?!

- Виждате ли същия хъс сега у младите български музиканти?
Жоро: Различно е времето, но да, има хора, които работят така.
- Разпознавате ли собствената си музикална кръвна група в някои от младите формации и изпълнители?
Свилен: Надявам се! Такава музика като на „Остава“… Ние нямаме това, което се нарича течение в музиката, някой да върви след нас.

- Още по-добре! Това означава, че сте уникални!
Свилен: Може би щеше да е хубаво да има групи, които да искат да са като „Остава“, но повечето просто следват някакви схеми, които да ги водят към успеха.
- Сякаш технологията замества таланта… Къде остават въображението, вдъхновението?
Жоро: Не са приоритет, така да го кажа. Докато при нас, мисля, че и до ден днешен залагаме на това. Ако се изкефим - ако мога да употребя тази дума, на една първоначална идея, моя или на Свилен, която още е много груба и дори още не е споделена с цялата банда... Идва моментът, в който искаме да я покажем и да я пробваме, но винаги разчитаме на първото усещане. Ако прекалено много анализираме, не съм сигурен, че това ще помогне да правим по-добри песни. Макар вече да свирим много по-добре и да имаме много повече музикални знания, ако нямаме хубава идея, от която да тръгне всичко… Какво от това?! Песента няма да стане по-добра, колкото и голям музикант да си...

- Така добре се допълвате двамата и дори сега, взаимно си довършвате изреченията. Години приятелство и творческо партниране - как се поддържа този баланс? Карате ли се изобщо?
Свилен: Научили сме се през годините да не си пречим, да се пестим… Знаем си минусите, а и всеки има его. Кадърен артист, мисля, че не може без его. На сцената не става без его, в живота може. Ако някой иска да е такъв артист - без его, може би трябва да бъде някакъв будист и да отива в планината… Защото артистът е съпътстван от всичко, включително депресии. И както казва големият Боно: „Не ми завиждайте, аз имам нужда всяка вечер да пея пред 80 хиляди човека, които да ме обожават!“. Артистите имат нужда от такава невероятна любов, ние – също.

- Като стана дума за любов, за 20 години открихте ли нещо друго, по-сладко от шоколад?
Свилен: Не знам... Може би най-хубавото нещо са децата! Да гледаш как растат!
Жоро: Да, в личен план - децата, със сигурност. Колкото до предишния въпрос, за мен балансът между нас със Свилен е и някакво лично постижение. Показателно е, че още сме заедно и това не е на всяка цена. Не е като някой да ти опре пистолет: „Ще бъдеш в „Остава“!“ Намирали сме вариант да се запазим емоционално, знаем плюсовете и минусите си. Брутално различни сме като хора, но явно с музиката се намираме взаимно и си изкарваме добре. Преодолели сме адски много трудности - финансови и емоционални, всякакви, без да остане нещо гадно между нас след това.

- Продължавате да дишате един и същ въздух. Какво провокира заглавието на последния ви албум „Кислород“ - жаждата за чист въздух или задухът, който изпитваме напоследък?
Свилен: Както вече е казано: най-важното нещо, от което имаш нужда, е да дишаш и да издишаш. Ако си мъртъв, за какво да мислиш?! Тоест „Кислород“ е метафора. И още нещо - през годините научихме нещо много важно, че това, което правим, е професия. Да си професионален музикант е зверско бачкане. Дори на едно интервю да отидеш, дисциплината и цялото ти поведение е важно. Трябва да бъдеш възпитан човек и в магазина, и навсякъде… Целият ти живот се превръща в едно - работа. Това е много приятно, но и много отговорно.

- Притеснява ли ви публичността?
Свилен: Не, нашите фенове са много готини, позитивни хора… Те не ни създават проблеми. Има стандартни хейтъри, които не ни харесват и понеже са тесногръди, не могат да разберат, че всеки човек е различен и това, че някому „Остава“ не харесва, не значи, че „Остава“ не са готини хора.

- Не значи, че „Остава“ не остава?
Жоро: Нашата публика вече е две поколения - благодарение на дългите години, в които се задържахме ,и албумите, които имаме. И днешните тийнейджъри пеят песните ни - значи, нещо ги докосва, припознават се в текстовете ни и това е супер-комплимент за бандата. Това са млади хора, които могат да ни бъдат деца.
Свилен: Младите дават такава енергия! Те искат повече динамична музика, искат да я изживеят… А ние имаме песни за младата публика. Винаги казвам, че след като навърши 15, на човек нещо му става. Иска да слуша първо „Нирвана“ и след това - „Остава“... Много хора не ми вярват, но после казват, че им се е случило. /Смеят се!/. Особено първият ни албум! Той има такава пост-тийнейджърска енергия, лека агресия даже… И днешните млади хора го припознават.

- Това ли най-хубавото преживяване, покрай всичко, което правите, да видиш, че нещо си оставил?
И двамата: Абсолютно, да!

- Това ли си пожелавате и в следващите 30 години?
Жоро: Вече не ги броим годините, колкото - толкова. Правим краткосрочни планове, но е хубаво, че имаме планове. Правим нови видеа и действаме по лятното ни турне: Русе, Пловдив, Бургас, Варна... Ще свирим на прекрасни места навън. Ако има време, ще правим и друго.
Свилен: Това, че миналата година се напънахме да поработим яко е много добре. Получи се натрупване и сега, може би, заради големите ни събития по повод 30 години „Остава“, има голям интерес към нашата работа. Няколко радиа пускат постоянно „Остава“. Нещо, за което само сме си мечтали навремето. Макар телевизиите да показват предимно разни неумни формати, радиата наистина търсят добрата музика. Чака ни едно хубаво лято, дано сме здрави всички!

Диана Рамналиева, автор във в. "Трибуна Арсенал"