Всеки един е ял и меда, и жилото на любовта
Визитка:

Добре дошли в сърцето ми!“.
Така тази чаровница кани на последния си спектакъл с откровението „Моите неизпратени писма“.
Зелен куфар на бели точки, куклата Пепеляшка и няколко сгушени писма, написани от Сърцето. До куп обичани сърца. За гарнитура и разкош десетки песни, пълни с изпреживяно. Невероятните нейни песни.
Тя има изключително вълнуващ, запомнящ се чаровен дрезгав глас. И красиви песни. Изпреживени, изживени, извълнувани.
.
Хората я харесват заради нейната непринуденост, естественост и прямота, от която струи топлина и обич. Пее за морето, но признава, че по си обича есента.
Гори. И на сцената, и в живота, защото е самостоятелна „бойна единица“. И се опрява сама. Познава и меда, и жилото на любовта. И на професията но е „благодарна на хората, защото те са я направили певица и известна“.
Една от нас е.
И не си оставя магарето в калта.
Има си същите човешки работи и тягости като всички.
Няма концерт без бис. Тук в Казанлък, на последния, я извадиха на три.
Изпя душата и сърцето си. Което дели между две сценични любови, болен баща, пораснала вече дъщеря и кученце.
То е компанията й в самотните вечери на пъзел.
Не се „префантосва“. И това е нейната запазена марка. В живота, и на сцената.
Тя е такава, каквато е.
Тони Димитрова.
Момичето, което празнува на 10 януари.
В паузата между два казанлъшки концерта уважи читателите на в. „Трибуна Арсенал“. Специално. С поканата тези, които не са успели да чуят и видят „ Моите неизпратени писма“ и Разградската филхармония през октомври, да го направят на 7-ми ноември.
В читалище „Искра-1860“ в Казанлък.


Коя любов е по- силна за Тони Димитрова: към музиката или към театъра? Или е любов раздвоена?


Коя е голямата ми любов не знам, но театърът със сигурност е най- дълго чаканата ми любов. Толкова много обичам театъра. Много хора ми се чудят, защото това не е лесна работа. Не ми е лесно като игра, защото всеки път е като за първи път, макар вече да играя в пето представление. Но при пеенето вече имам своята рутина, своите вълнения, които овладявам, вече го мога, вече толкова години пея, докато в театъра всеки път ми е за първи път и много се вълнувам дали ще бъда убедителна. При пеенето или пееш вярно, или фалшиво, няма средно положение. Докато в театъра, ако пееш вярно, но говориш фалшиво, няма да се получи. Затова е много специално. Няколко пъти питах Борис Чакринов, режисьорът, казвам му: „ей- сега остава да ме назначиш в театъра и спирам с пеенето.“ Той ме гледа с ей- такива очи. Казвала съм го, но няма да го направя. И всеки път като ми се обадят за нова песен, си мисля, че това е комплимент към мен. Аз никога не съм имала самочувствие за всьо и вся. Майка ми имаше един такъв израз: и винаги съм имала своите си съмнения дали го мога. Но всеки път го правя с любов и си мисля,че малко го мога.

За какво мечтаеше Тони Димитрова, докато беше малка?

Да стана артистка. Но първо минах през мечтата си да бъда учител по история, много се занимавах с история, после не знам защо реших, че трябва да стана професор по философия, звучеше така по –помпозно и после ми минаха всички мераци. В мига, в който отидох в един театрален кръжок и за моя радост ме взе артистът Стоян Памуков. Той е човекът, който ме влюби в театъра. После пораснах и в едно от „Писмата си“ казвам, че съм сбъднала мечтите, които въобще не съм мечтала. После мечтаех да обиколя света: сега съм обиколила над 50 държави, всички континенти, без Южна Америка. Бях до нея, но не отидох на континента.. Иначе, нямам високи мечти, защото съм здраво стъпила на земята и всъщност нямам мечти, а желания. Такива празни мечти, нямам. Нека сме реалисти. Аз имам желания. Ако може да ми е малко по- леко, дълго време да съм с дъщеря си, да се разбираме, да се обичаме, тя да си хване пътя, който ще й е хубав. Това са ми желанията. И ако може да си вървят нещата, да сме живи и здрави. Нямам никакви други кой знае какви пазарлъци ...

Казват, че човек интуитивно усеща какъв е бил в минал живот. Вие за вашия?


Не, никога не съм се занимавала с това. Някога, преди години някой каза нещо. Аз не се бъркам там, където са необясними нещата и съм си дала дума. Имам една преживяна история, когато работех по ресторантите. Показали ми бяха номер с едни вилици, които се развиват в едни салфетки. После сама у дома опитах да направя същото. Първото нещо, което помня след това бе, че се събудих с усещането, че леглото ми се тресе, а мен ме душат. Бях сама в къщи, беше много зловещо. Заповядала съм си това да си го изтрия от ума. Беше някаква пълна идиотщина. И си казах: никога, ама никога повече по никакъв повод няма да диря нещо, което не ми е работата. Затова и не си задавам този въпрос каква съм била. Интересувам се каква съм сега и каква ще бъда. Другото .. не е важно.


Как искате да прекарвате дните си оттук нататък?

Аз ги прекарвам по един и същи начин: пътувам, пея. Когато се затворя сама в къщи с кученцето, понеже вече имам студентка, нареждам пъзели. Гледам телевизия, мълча си или чета. Не им е скучно. Намирам си какво да правя. Не съм човек, който ще седне и ще мисли. Деен човек съм и така смятам да я карам.

Вие сте от „политическата“ зодия Козирог.. .

А, вярно ли? Не знаех .

....Козирозите имат политически заложби Големи, при това. Никога ли не ви е изкушавала политиката?

Имам един срам в живота си. Ако общински съветник може да се каже политик, значи съм била за мъничко. Преди години имаше човек в Бургас, който после го осъдиха. Беше „търчи- лъжи“ и ни примами нас, с Ева и Гого – да участваме в един клуб. И докато му казахме „Да“, а аз тогава бях човек с много идеали, и се оказахме кандидатирани за общински съветници. Преди да ни овъртоли в лъжи и да направи много зулуми и да влезе в затвора. Въобще животът ме сблъска с много такива хора. С лъжци, които разпознавам впоследствие. Бях три сесии съветник, после ме смени Гого. Тогава се извиних на всички мои приятели, че съм ги излъгала, тъй като припявайки на една лъжа, и аз се превръщам в лъжкиня. Имаше след това други избори, в които бе намесен и президента Първанов. Съвсем случайно намирам на улицата една листовка пак с моя образ, аз Гого и президентът Първанов. Взел ни лицата и направил листовка. Тогава и Президентството се намеси. Обадих му се и го питам какво прави, а той ми казва, че нещо ми се привижда, а аз държа листовката в ръцете си. Тогава разбрах, че този човек е патологичен лъжец. В живота си съм се срещала с няколко патологични лъжци и за жалост не съм ги разпознавала навреме. И този бе един от тях. Това беше най- големият ми срам в живота.

.. много пъстър опит ..

.....Да.. В интерес на истината са ми предлагали няколко пъти. И винаги съм отказвала.

Изпяхте „балкански синдром“ във времето на най- голямата наша надежда от годините на прехода. От изминалото време обаче май се въртим в кръг. Защо не ни се получават нещата, българските, заради този „балкански синдром“ ли?

Ние сами си се въртим в този кръг. Всеки път недоволстваме и както недоволстваме, така сме се и примирили. Повечето от нас са се примирили и не ходят да гласуват дори. Аз никога няма да се примиря, затова и водя битки, с разни случки, хора. Аз си отвръщам. Не се примирявам. И никога няма да чуете, че аз няма да отида да гласувам, защото нищо няма да променя. И ако само това поправим ! Ами ако поправим отношението ни към хората, изобщо. Ние сме майстори да оплюваме и омазваме хората. Да не искаме да ни е чисто, да не спазваме правилата, въобще майстори сме на тези неща. Наш е този израз, че правилата са за това да бъдат нарушавани. Благодарение на нарушаването на правилата, на законите сме на този хал. Не обвинявам политиците, защото ако един е мошеник, краде, има и такива сред политиците, разбира се, ние си мълчим ли, мълчим. Не гласуваме ли, не гласуваме.! Кой да ни помогне като на нас ни е безразлична съдбата ни. Защото това мълчание, това бездействие се равнява за мен на безразличие.

Имат ли конкретни герои песните ви и по-специално „За тебе хората говорят“.?

О, не тя не е за мъж даже тази песен, понеже текстът е писан от мъж Иван Ненков. Когато я направи, аз въобще не подозирах и нямах прототипи. Всъщност в моите песни няма прототипи, това са песни за неща, които съм преживяла. Сега си намирам, имам един много сериозен прототип в живота ми, най- новата песен на Слави като чух- „Затова“. Всъщност той обясни неща в тази песен, аз познавам за мен човекът, във всеки живот има такъв човек. И във вашия, който ви е наранил душата и ви е срутил. Аз преживях това наскоро и знам за себе си кой е човекът, за който Слави пее в песента си. Той може да пее за някой друг, но за себе си аз знам кой е човекът от „Затова“. В моите песни аз често съм главна героиня, защото ги чувствам. Иначе не бих изпяла тази песен. Но не са писани специално за мои преживявания. Някога песента „Малка водка“ е писана специално за мен. Имаше време, когато пиех такава водка. Обади ми се Стефан Маринов, авторът, и ме попита: „ти още ли пиеш малка водка с портокалов сок?“ Аз повече от 10 години не съм близвала водка но .. тогава една песен ми беше написал Течо. Все едни такива човешки песни. Всеки един е ял и меда, и жилото на любовта.

А как се събирате, когато една любов ви опустоши?

Трудно.

Няма рецепта?

Не, не мога да кажа. Не знам. Дъщеря ми на едно листче на една ваза на терасата е написала: „Няма да е все така!“. Кога го е написала не знам, но го поглеждам. И човек трябва да се хване за работа и да се извлече. Моят най- любим филм е „Изкуплението Шоушенг и там има една сцена с Морган Фрийман и неговият герой- тръгна да се беси. Излезе от затвора и няма нищо, няма живот извън затвора ,понеже е живял там 40 години и нищо извън затвора за него няма. И тръгна да се беси. Тогава той се отказа. Поантата от тази случка е че трябва да се хване за живота, не за смъртта. И аз така- хванах се за надеждата. Защото е най- лесно да се примириш и да си кажеш: разпердушинен съм, душата ми нещо хубаво повече няма да ми се случи. Нищо подобно! Продължаваш, преживяваш го и .. дала съм си време да си преживя нещата и ще ги преживява, със сигурност.

В едно интервю наскоро казвате, че не сте се научили да сте актриса в живота.

Не съм .. много ми личи, когато съм ядосана, когато съм наранена, лицето ми се променя, когато съм разочарована. Личи ми много. Не го умея това в живота. На сцената мога да го направя това, тогава е готино. Но това не съм аз. Аз съм когато някой ми удари един шамар, не физически, по -болят нефизическите шамари, но тогава не мога да го преглътна. Трудно преглъщам. Затова се и възмущавам от чуждите постъпки, защото си казвам, че аз така никога няма да направя. Но ние сме различни хора, различно мислим, различно действаме.

А как се опазихте толкова години от звезделеенето?


За някои от тези, които са се самозабравили, аз съм една простачка, защото не се звезделея. .И съм някаква провинциална простакела. Защото съм много директен човек. Прас-прас! Имам много думи в речника си- много чета, и няма да падна по-долу от доста речовити хора. Директна съм, не играя, не се префантосвам, затова тези, които се звезделеят казват – „пфу таз пък простачка“. Аз винаги скъсявам дистанцията. Дори държа да ми говорят на ти, понеже съм една от вас, като вас. Но има понякога хора, които си позволяват някои неща повече. Позволяват си да ми влизат в личното пространство. И тогава леко се отдръпвам. Мен скъпа хората ме направиха, не радиата, не медиите, никога не съм била с позиции там. И ако ме пускат, пускат. И хората започнаха да си предават песните ми. Те ме направиха. Хората ми дадоха хляба. И аз да се правя на по-голяма от хляба ли? Никога! Аз съм човек и си имам своите и грижи и битовизми, и своите си мълчания имам. И ако ти ми навлизаш „с бутонките“, защото съм ти подала ръка, нищо друго не ми остава, освен да се затворя в черупката. Има такива хора, за които съм затворила вратата, защото не разбират от дума. Нещо станах по-рязка и така трябва. Когато човек не разбира .. и натиска..

Как си почивате?

В къщи, с мълчание. От години ходя да плувам, сега с многото работа не съм стъпила три месеца в басейна, репетирах цяло лято, после концертите започнаха, имам участия, пътувания, но скоро ще мога.

А желанието за Мадаскар?

Мадагаскар го замисляма за догодина .. Мечтаех да отида в Австралия и Нова Зеландия, отидох. Даже два пъти в Австралия. И когато кацнах, самолетът като кръжеше над Нова Зеландия се разплаках..от вълнение. Та аз съм на края на света. Яко! Нямам обаче съмишленици за този Мадагаскар. Хората искат да им говориш за Доминикана, за СПА, а аз обичам дивотиите, екзотиката. Там, където хората не ходят често.

Освен че ви чака много работа, какво друго си пожелава Тони Димитрова тази есен?


Аз отдавна я чаках есента. Може да съм морски човек, но въобще не обичам лятото. Жега ми е, потно ми е, лепкаво такова .. А през есента аз разцъфвам. Обичам сутрин хладът да ми боцка по лицето.Лятото не е моето. Тази година не съм стъпила въобще на плаж.

сн: С дъщеря й Магдалена

Ако имате възможност да уловите Господ за шлифера или, какво?

Ще му благодаря. Ще му благодаря, защото само когато я окъсаме, тогава се сещаме за него. Не искам да го товаря със себе си.Достатъчно съм оправна, оправям се. И му благодаря, че през всичките тези години ме е подкрепял, че ми е дал много, защото срамота е да се оплаквам. Някои неща можеха да бъдат и по -леки. Някои разочарования също можеха да са по – леки. Но така е решил. Но пък колко обич ми е дал настрани! Срещам толкова много хубави хора и не мога да съм недоволна. Затова му благодаря.