Ултрамаратонецът Ради Милев: С физическа подготовка всеки може да достигне своя „Еверест“

- За мен е по-добре и по-правилно да си говорим на ти, не само защото се познаваме отдавна, но така събеседниците се чувстват по-близки и откровени. По времето, когато бях учител, учениците обикновено се обръщаха към мен по име, но се радвах и на уважение от тяхна страна. Зад учтивата форма на обръщение не винаги стои уважение.

- Ще си позволя да направя някои уточнения: все още съм на 76 години – още не съм навършил 77. Световен шампион на ултрамаратон не е равностойно на Световен шампион в леката атлетика. И трето, 6-дневното бягане е най-дългото бягане, за което IAU регистрира рекорди и може би е най-тежката дисциплина в IAU (Международна асоциация на ултрамаратонците). Но има много по-тежки ултрамаратони – например, бягането от Атина до Спарта, т.нар. Спартатлон. Въпреки високите изисквания за допускане, Спартатлона завършват по-малко от половината стартирали. В една от годините дори завършиха едва 12% от стартиралите. Радвам се, че съм го завършвал 2 пъти – на 55 и на 60 години.

Да, на Световното на 6 дни станах първи в групата и постижението ми е най-доброто за 2024 г., но не съм доволен от резултата, защото отидох за рекорд. Рекордът е отпреди 29 години и е един от най-старите. Когато тръгвах, бях сигурен, че рекордът ще стане български, дори часове преди финала. Не стана. Болките в коляното и кръста бяха много силни, аз не употребявам болкоуспокояващи. Прецених, че нямаше опасност за здравето ми или да получа трайни увреждания. „Стисках зъби“ и въртях обиколка след обиколка. Поради силната болка, на някои обиколки (обиколката е под 1 км!) съм спирал по 2-3 пъти. Беше останала само една цел – да бъда първи в групата, и бях длъжен да вложа воля и сили да я постигна. Постигнах я. Всеки труд се възнаграждава.

Преди 10 години, след операция на ахилеса, лекарят ми каза, че повече няма да мога да бягам. Три години след операцията направих световни рекорди на 48 часа и на 6 дни. През 2022-ра ми оперираха коляното. Менискусът беше откъснат от костта. При операцията един от инструментите се счупи в костта ми. Лекарят каза: „Дотук с бегаческата кариера“. Радвам се, че не излезе прав. Тази година планирам да направя световен рекорд на 6 дни, най-вероятно след операция на другото коляно.

- Предизвиках се сам. Четох за състезания на 100 км и прецених, че мога да участвам. На други състезания не можех да участвам – не съм практикувал никакъв спорт. Не съм спортист. Като ученик в техникума бях освободен от часовете по физкултура. Имах ставен ревматизъм, беше засегнато и сърцето. Бягах за здраве. Първото ми участие беше на 100 км, а следващото – маратон. Нямах бегова подготовка и скорост и разчитах основно на издръжливост и обща физическа подготовка. Започнах да участвам в състезания след 35-годишна възраст. Първото ми участие на обиколки, по затворен контур, беше в Ню Йорк през 2009 г. Бях на 60 години. Станах трети в общото класиране на 10 дни с изминати над 1000 км. Постижението ми в това бягане все още е най-доброто в групата.

- Участвам в ултрабягания, в които е необходима издръжливост и подготовката ми е такава – за издръжливост – физическа и психическа. Бягането е малка част от тренировката ми. Основното е клякане, коремни преси, изкачване по стълби. Изпълнявам ги с голяма продължителност. Веднъж във фитнеса колега ме попита още колко имам на уреда за коремна преса. Отговорих още 2 серии. Ще те изчакам. Добре, но моите серии са по 1000 повторения. Колко? 1000 повторения? Да! Остана да гледа, но се убеди, че скоро няма да освободя уреда и отиде на друг уред. Много често не броя повторенията. Идва колега и ме пита колко повторения имаш още. Отговарям – още 10 минути. Ми аз вече 10 минути те гледам все на този уред. Трудно мога да убедя останалите, че моята тренировка е коренно различна от тяхната, защото и целите ми са различни. Те тренират за мускули (за морето), аз тренирам за издръжливост. Демонстрирал съм я неведнъж. Изкачване на стълби по 24 часа, хиляди коремни преси и хиляди клекове. Монотонността отегчава, но тя е допълнително натоварване в бяганията, в които участвам, тъй като те се провеждат на трасета по затворен контур с дължина около 1 км, а не рядко и на много по-малко от 1 км.

Считам, че голяма част от издръжливостта си дължа и на работата ми на село. Работя по 10-12 часа почти без прекъсване. Всичко е ръчно – обръщам, копая, плевя. Първите години бягах до село, работех 7-8 часа и се връщах с бягане – 50 км отиване и връщане. След време замених бягането с колело. Сега пътувам с автобус. Но… докато пътувам, правя упражнения… Нямам кола, нямам и книжка за кола.

- Категорично „най-сладката“ и най-трудно извоюваната победа е последната – на Световното на 6 дни в Унгария през септември. Станах първи със скъсан менискус. Болката беше много силна, но въпреки това най-доброто постижение в света за 2024 г. в групата 75 – 80 години е българско.

За себе си считам, че 7-те най-добри резултата в света на 48 часа е най-значимото, което съм постигнал. Обещах го на Боян Петров при представянето на книгата му „Първите 7“ в Казанлък.

На всички бягания на и над 48 часа, на които съм участвал (участвам основно на 48 ч., 72 ч., 6 дни, 10 дни) съм бил първи във възрастовата си група с изключение на едно 6-дневно бягане, на което имах много голям проблем със стомаха и се класирах втори.

Бих казал, че не съм имал никакви проблеми за тези класирания. Това се потвърждава от факта, че най-добрите 7 постижения в света на 48 часа в групата 70–75 г. са мои вече няколко години. Те са от 7 участия в 6 държави и на никое от тях не съм бягал до края. Преустановявал съм бягането си часове преди финала, след като направя планираните километри. Сега съжалявам, че не ги направих в 7 държави и всичките 7 да бъдат над 300 км. За сравнение – няма бегач, дори бегачи от една държава, които да имат общо 7 най-добри постижения в никоя от 9-те дисциплини на ултрамаратон, за които IAU регистрира рекорди (48 часа е втората най-дълга дисциплина след 6 дни).

- На Ради храната – „каквото сготви жената“. Преди години бях веган. Сега ям всичко. Основно зеленчуци, които си произвеждаме сами на село. Екологично чисти са – не торим, не пръскаме с препарати. Консумирам много сладка – от касис, смокини, моркови, вишни. Много по-важно е не какво ядем, а колко и в какво го превръщаме. Трябва да ядем толкова, колкото ще изразходим, а не колкото ни се иска. Излишните калории, дори от най-екологичната и вкусна храна, ще се натрупат като мазнини в тялото, които след това трудно се изчистват.

По време на състезания храната ми е натурална. Калориите са от домашни сладка, шипков мармалад. Консумирам много кисели краставички. Не приемам промишлени храни и напитки, добавки, лекарства. Трудно е за вярване, но колеги, които са били с мен, могат да го потвърдят.

- О, всеки е уникален и ни превъзхожда с нещо. Възхищавам се на постиженията на много хора в спорта, науката, изкуствата. Има уникални природни забележителности. Трябва да ценим, както вродения талант, така и всичко, постигнато с труд. Трябва да ценим красивото. На село имаме много цветя. Възхищавам се на природата, на невероятното многообразие от цветове и форми.

- Когато имаме цели, е въпрос на организация да си осигурим време за изпълнението им. Интересното е, че повече съм известен с бяганията, отколкото с инженерната си дейност. Бях добър като инженер, имах изобретения, десетки научни публикации. Работех много на работа и вкъщи – служебно. Ултрабяганията за мен са хоби, с което се разтоварвам и имам време да преосмисля много неща. Аз не тренирам по програма, нямам задължителни часове и километри, които да изпълня. Бягам, когато мога и когато е необходимо. Не бягам много, въпреки че има месеци, в които съм бягал по повече от 1000 км. На първо място винаги е било семейството ми, след него работата, а след тях бягането. Не съм ги противопоставял.

- Съвременните постижения не трябва да се отричат или забраняват. Те трябва да се използват в нашето ежедневие, но разумно. Не препоръчвам високото спортно майсторство, то е за професионалисти. Препоръчвам физическа активност, която да помага всеки да достигне своя „Еверест“ – най-високото ниво в областта, в която е най-добър. Отделянето на време за „тренировки“ е въпрос на организация. Спортуването е полезно и необходимо, за да се реализираме в основната си работа, а не като самоцел.

Клякане, коремни преси, лицеви опори, изкачване по стълби са активности, за които не се изисква специална екипировка, могат да се правят, без дори да напускаме жилището си. Дори и най-лошите метеорологични условия не могат да попречат да ги правим. Да отделим няколко минути за физическа активност, е въпрос на желание, мотивация и организация. Колкото „по-начинаещи“ сме, толкова по-малко време ни трябва за „тренировка“, защото физическите ни възможности са малки. Оправданието с липса на време е неоснователно. За 100 клека са необходими 3-4 минутки. Дори можем да ги правим, докато гледаме телевизия… За колата, кучето, котето си намираме време – десетки минути, дори часове, а за себе си нямаме 3-4 минути...

Физическата тренировка е необходима дори за шахматистите. Спомням си отговора на Веселин Топалов на въпроса колко тренира – „6 часа шах и 2 часа спорт“. Радвам се, че талантливият казанлъшки шахматист Цветан Стоянов, който вече е студент, участва, заедно със своята майка Милена Стоянова, в планински бягания. Радвам се, че бяганията в Казанлък придобиват все по-голяма популярност и бегачите стават все повече.