Рени от "Оркестъра": Най- хубавото предстои!

Визитка:

Има глас, който те обръща. Не можеш да останеш равнодушен. Той е една от визитните й картички.
От онези жени е, които могат да бъдат наречени и фатални, именно защото имат нелек живот, но с някаква привидна лекота и финес и леко хлапашко намигане, преминават през живота.
Който обича по странен, свой си начин такива като нея, като не им спестява трудностите.
Имала ги е. И то понякога накуп.
В кръвта й ври албански корен. Кръстена е на две баби- българка и албанка, с едно и също име- Катерина.
Наследила е силната си интуиция, която „много й помага в живота“ от майка си, леля Данчи- най- добрата столична врачка, от времето на соца.
Като типична Дева е домашарка. В комбинация с невероятно купонджийство. Последното, защото обича живота и всичките му проекции.
Неподравена е. Истинска, няма и следа от „звезделеене“, в което се дави в голяма степен гилдията й.
Вярва в новия ден, не се обръща назад и намира щастието си в малките радости.
„Мелят брашно“ под един покрив с още една Дева - синът й Александър Кадиев- актьор и водещ на сутрешен блок в BTV.
Родена е в началото на септември и скоро имаше красив юбилей.
Независимо, че има 35 филма зад гърба си и десетки роли в киното, тя си остава Рени от „Оркестър без име“, която „ще ви изпея една песен, в която се говори за любов, раздяла и още нещо.“
Догодина ще станат 40 години от първата й лента. Освен емблематичната „Оркестър без име“, я помним и от „Чуй петела“, „За къде пътувате?“ „Равновесие“, „Масово чудо“, „Забранено за възрастни“, „Само ти сърце“, „Рокада“, „Нокаут или всичко, което тя написа“, „Забранено за жени“, „Зона В-2“, „Ненужен антракт“, „Хотел България“, „Мярка за неотклонение“, „Три Марии и Иван“ и други.
Усмихната, позитивна, чаровна, непринудена, земна, истинска, откровена, невероятна майсторка на козунаци, с чаровно топло излъчване, която вярва в енергията на храната.
Може да изиграе всичко .. и винаги с едно леко намигане.
С което преминава освен по сцената, и в живота.
Запомнящата се Катерина Евро.
Гост в новия брой на в. „ Трибуна Арсенал“




Катя, за Катя :

Не обичам тичането, само разходки. И съм абсолютно убедена, че фигурата е въпрос на дух. Какво правя за лицето си? Чувала съм, че на лицето и корема не се прави масаж, разтягала се кожата. За съжаление пуша. Много. Не ми се иска да го правя, но за съжаление го правя. На човек много неща не му се иска да прави, но … Ям доста нередовно, когато се сетя. Салатата ми е и козметиката.

Не мисля, че имам мъжки черти. Според мен, аз съм типичната жена. Може би единствено това, че съм свободолюбива и независима. Въпреки че цял живот съм била зависима от съпруга си, защото ангажиментите като актриса не са печелене на пари. Но съм се опълчвала, така да се каже. Аз съм зодия Дева и обичам всички женски неща, ония, които много жени приемат като неприятно задължение - обичам да готвя, да слагам маса, да меся козунаци, да правя баници - да ги точа.

Още от първия миг, в който се почувствах жена, започнах да си мечтая да имам дете. Знам, че ако не се бяха стекли така нещата, ако нямахме проблеми с жилище и пари, щях да имам повече деца. Мисля, че съм родена да бъда майка, да имам деца.

Повечето ми приятели са мъже. И съм се убедила, че мъжкото приятелство е по-трайно и не е коварно. Въпреки че някой ми каза, че приятелството с мъж е подсъзнателно влечение към него, че го харесваш като мъж, че това е привличането с противоположния пол. Не знам дали е вярно това.

Моята рецепта за красота е: вечер ям само салата, задължително с ракийка. В добра компания. Ленива съм. Единственото, което ме поддържа, е, че не стоя на едно място. Все съм нагоре-надолу из къщата, все по двора. Аз нямам дори време да чета освен вечер, и то понякога. Не сядам.

Единственият ми вид спорт са дългите разходки с кучетата по коритото на Искъра. Много обичам масаж, защото не участвам с някакви усилия.

Аз съм много вярваща. И съм научила сина си от най-малък - да отидем до църквата, да запалим свещичка, да кажем молитва. Вярвам в това, че ако посееш добро, ще пожънеш добро. И обратното.





Катерина, като излязохте на сцената, от залата се чу женска реплика по ваш адрес: „ей, тази не се дава!“. Как го правите?

Ха! Ами, не се давам. Такъв е животът, че не трябва да се даваме. Как го правя ли? Нищо особено май, просто се движа много, гледам градината си, гледам внучката си и гледам напред.



Играхте в Казанлък на една сцена с вашия син- Александър Кадиев в „Горката Франция“. Какво е усещането да сте на една сцена с родата, един вид? И с таланта си да ви засенчва от време на време? Някакъв вид ревност има ли?



Много е приятно. Много съм щастлива като съм с него на сцената. Той е много добър. Виждате как му се радват хората, а това за майката е голяма награда. Защото най- важното нещо в моя живот е било майчинството и цялата си енергия съм я дала там. Което си е голямо щастие. Като за всяка майка: това е детето ти да се реализира, да върши това, което обича. И за мен е голямо щастие, че той е на сцената, въпреки че не съм го подтиквала натам никога.


Казвате, че талантливо дете и добър съпруг не се падат на едно място. Защо?

Ха! Да, така е. Пошегувах се с едно момиче на конкурса за Царица Роза.




Имате много роли и в киното, и в театъра, но емблематична си остана сякаш вашата Рени от от „Оркестър без име“. Къде е магията?

Да, така е, защото рядко има филм, който да се гледа толкова дълго време. Филмът е направен през 1981 година в Созопол, това са 36 години вече. Просто рядко има такъв филм, запомнящ се. Филмът е и любим. Защото има много български филми, които така са минали и заминали, но този остана във времето и затова хората винаги ме свързват с него. Въпреки, че аз имам и други филми, също хубави, но така се случи. Но аз съм щастлива от това. Това за един актьор да те помнят толкова години с една роля, си е страхотно щастие. Съдбата си знае работата! А всъщност едва ме навиха да играя в този филм. Дължа го на втория режисьор на лентата Стойчо Шишков. По това време, когато ме поканиха за филма, имах вече връзка с покойния си съпруг Жоро. Невероятна любов си беше. Не исках да се разделя, при това за цели три месеца на морето, колкото траеха снимките там. То бяха ревове, отказах се. Но вторият режисьор на филма ме навиваше непрекъснато като ми казваше, че ролята е много хубава и всички искат аз да я изиграя и че ако не го направя, ще сътворя огромна грешка. Е, съгласих се. Стана и .... резултатът е вече 36 години.



В спектакъла „Горката Франция“ в залата публиката се смее много на сюжета и някои реплики, но на практика пиесата поставя на вниманието на публиката един много сериозен проблем на днешното ни време- за хомосекусалността. Какъв е вашият прочит на тази тема, отвъд това, което виждаме на сцената?


Аз съм много толерантна към такива случаи. Самата аз имам приятели, които са такива. Гледам да го изиграя някак си, че една майка е много разтревожена, въпреки, че не считам това за нещо много тревожно, защото просто хората се раждат и такива. Извън хумора и смешните ситуации, които се получават, смятам, че е полезна тази пиеса. Хората трябва да свикват с тази мисъл, че между нас има и различни от нас. Те просто всъщност не са различни, те просто са такива.





Отвъд градината, Кокаляне, внучката Катерина, розовия храст, какво прави Рени от „Оркестър без име“ щастлива?

В момента, честно казано, най- много щастлива ме прави момиченцето Кати. Това е нещото, което аз винаги съм мечтала да имам- момиче, но останах с едно момче и сега всъщност Кати е моята сбъдната мечта. Това, че я има мисля, че е всичко, което съм искала. Повече нищо не искам. Само тя да е жива и здрава. Наистина.





А как жената Катерина Евро пази момичешкия си дух? Имате ли си ваша рецепта?

Нямам рецепта. Просто аз съм такава. Винаги съм била оптимист, независимо че като всеки българин съм имала и много тежки моменти. Но никога не съм падала духом и винаги съм си повтаряла и повтарям, че най- хубавото сега предстои и няма да се давам. И така. Просто мисълта е много важна.


А за дълголетието в театъра каква е рецептата? Да си искрен, да си талантлив, да обичаш това, което правиш ...?

Мисля, че и трите неща, които изброихте трябва да ги има човек. Да, аз съм много щастлива. Киното си е кино, но театърът.... Да, тази среща с хората на живо, да виждаш как те аплодират и се радват, това е щастие цяло. И тази позитивна мисъл на хората, която идва към теб, е нещо, което не може да ти се случи в киното. И никъде другаде. Толкова много хора на едно място да ти пращат такава хубава енергия.

Какво си пожелахте в тази огнена година на Петела?

Искам да съм здрава, защото вече съм на години, в които може да се появяват някакви болести. Страх ме е. И си пожелавам да съм здрава, за да мога да си работя, да се справям с някои неща, да си гледам градинката и да имам още внучета.