Професионалното ориентиране е от детската градина, не става в 12 клас

Тезата е на проф. Сеня Терзиева, зам.-ректор на Химико-технологичния металургичен университет в София

Проф. Сеня Терзиева е химик. Заместник-ректор на Химико-технологичния металургичен университет - София, с ресор „Акредитация и качество“. Тя бе гост на „Арсенал“ - Казанлък, където връчи дипломи за завършен квалификационен курс на близо 20 арсеналци, работещи в заводите 2, 3 и 4, преминали успешно през 5-месечните курсове, ръководени от преподаватели в ХТМУ. Проф. Терзиева има казанлъшка връзка. Това обяснява и сантимента й към града и хората тук.
Тя е и човек, който знае много от опита си за професионалното образование, преди и сега.

- Проф. Терзиева, каква е панацеята, според Вас, за професионалното образование в България, което на практика трябва отново да съграждаме?

- Когато говорим за професионално образование, трябва да започнем с представата на най-малките деца за професиите. Късно е да говорим за професионално образование с ученици в 7 клас. Късно е да говорим за професионално образование и избор на професия в областта на инженерните науки с ученици в 12 клас. Ние трябва да започнем да разкриваме съдържанието на професиите много по-рано. И на регионално, и на национално ниво е нужно да разработим програми, с които да дадем възможност на най-малките деца да разберат в какво може да се реализират по-нататък и да разберат какво представлява същността на различните професии. Тогава те ще могат да направят избори, които не са популярни в момента, но които ще дадат възможност тези хора след време да бъдат полезни както за себе си, така и за една страна с развита икономика и да се чувстват удовлетворени от избора си. В момента в много населени места в страната се създава индустрия, която чувства остър недостиг на кадри. Виждаме,че младите хора от тези населени места избират да учат професии, които ще ги отпратят в други региони на страната, ще работят сезонно или ще търсят поминък извън България, където ще трябва да започнат живота си отначало. Не че социалната миграция е лошо нещо, напротив, но основното е да развиваме регионите така, че индустрията да се развива паралелно с развитието на социалната среда и най-вече на самите кадри. Много наши инвеститори се отказват от инвестиционни програми, поради това, че не са сигурни дали ще намерят кадри,с които да осигурят своя модерен бизнес. А тези кадри не се създават за 2, 3 или 4 години. Затова ние трябва да започнем с мотивирането на младите хора още от много ранна възраст и след десетина години ще видим резултата.


- Тоест, целият този стремеж сега към дуалното обучение и професионалното образование в горния курс не е работещ модел, а просто спасяване на ситуацията по някакъв начин, тъй като ножът е опрял до кокъла? Не е дългосрочна мярка и модел и не решава въпроса с кадрите и тяхната мотивация, градивна при това?

- Всяко действие в посока на развитие на професионални умения, които да са адресирани към конкретни бизнес стратегии на индустрията и инвеститорите, е положително явление. Но ако искаме да мислим за това в дългосрочен план, наистина трябва да се отиде в една по-дългосрочна инициатива и това е нова политика към професионалното образование.
Аз съм представител на университетските среди. Ние готвим висококвалифицирани кадри за индустрията и в последните няколко години срещаме съвсем нова ситуация по отношение на инвестиции, търсене на инженерни кадри и то в различни региони на страната. От месец януари до момента в нашия Кариерен център са постъпили 49 заявки за стажантски програми: високоплатени, които са в различни точки на страната и ние трябва да отговорим на техните очаквания, като стимулираме и мотивираме нашите студенти да търсят своята реализация извън големия град. Това наистина е нелека задача, защото нашите млади хора не са подготвени за тези умения, свързани със социална мобилност, кариерно ориентиране, кариерно развитие още от по-ниските образователни степени. И ние трябва да компенсираме това с допълнителна мотивация към тези хора да се отправят да търсят професионална реализация в малки населени места, но във високотехнологични фирми, които в момента осигуряват и едно много добро заплащане. От данните на рейтинговата система ние виждаме какъв е средният осигурителен доход на нашите студенти, които завършват съответните професионални направления и той е впечатляващ.

- ... И той е?

- Всичко е над 1000 лева като осигурителен доход. И тук става въпрос за завършили наши студенти една, две години след дипломирането им, не са хора с голям трудов стаж. А някои получават и още по-високи, значително по-високи възнаграждения и те са напълно заслужени. Защото те могат да създават продукт, който е конкурентен на световния пазар. Но проблемът на всички технически висши училища е свързан с това, че нашите средношколци не са готови да изберат дадена професия по ред причини. Техническото следване е трудно. Но какво виждаме ние, в университетите? Природните науки, на които стъпват в инженерното образование, се изучават активно до 10 клас, а в 11-и клас почти затихва това обучение и в 12-и клас го няма, освен ако не е свободноизбираема наука. Оказва се, че хора, които имат желание след това да се обучават по тези професии, разбират, че могат да намерят добри места за реализация в бъдеще, но нямат самочувствие, че ще могат да се справят с трудното инженерно образование. Именно заради този луфт. Затова повече от 15 години, за да изравним нивата на нашите първокурсници, ние правим встъпителни курсове, за да могат да влязат в сложните академични курсове. Правим това с удоволствие, защото хората, избрали нашия университет, са мотивирани да го завършат, а и сме поели мисията да осигурим кадри на индустрията, която е във възход и ние трябва да отговорим на нейните очаквания.


- През април тази година излезе национално проучване на БТПП, от което стана ясно, че близо 60% от бизнеса в България не е доволен от качеството на висшистите, които започват работа при тях. Кога висшето образование ще настигне и отговори на нуждите на бизнеса откъм подготовка на кадри?

Ние нямаме впечатление за неудовлетвореност от страна на бизнеса и това е както по субективни данни от наши директни контакти с работодателите, така и от нашите регулярни изследвания, които правим в рамките на системата за качеството на образованието и поддържането на обратна връзка с бизнеса, със стандартизирани въпросници, на които те ни дават отговори и детайлна характеристика на кадрите, които са влезли в техните фирми. Те са удовлетворени от обучението и от техническите им умения. Понякога установяват, че липсват някои от т.нар. меки умения*, но това много бързо компенсират, защото човек, който е минал през толкова много фундаментални и сериозни дисциплини в областта на природните науки, каквото е инженерството, той успява да се справи със задачите.

- Проф. Терзиева, излиза, че проблемът на професионалното образование не е във висшето образование, нито в професионалните гимназии, а по-скоро в цялостната концепция за професионалното образование - от детската градина до университета, през общините?

- Да, защото кариерното развитие е по модели, които имат вече високоразвити страни. Тоест, това е проблем, който трябва да върви и върви в тези страни от много ранна детска възраст. Т.е. възможността на младите хора от много ранна възраст да опознаят различните професии: в различни игрови ситуации да поставят себе си на място на различни типове професионали и тогава да могат да намерят бързо своето поприще. Тома изисква грижа от страна на обществото. И това е дълъг процес, става бавно и постепенно, така че всеки да намери мястото си, което ще го направи щастлив.

- Парадокс или пазарна конюнктура е това, че доскоро изнасяхме български инженери навън като най-добри и другите страни вземаха от нас ноу-хау от нашето обучение за инженери. Сега се налага българското средно образование да внася ноу-хау от други страни. Вашият коментар.

- Аз самата съм завършила професионално образование. Техникум по индустриална химия и той ми е дал знания и умения, които и досега са основата на моята бъдеща и настояща кариера и професионален успех. Но смятам, че ние трябва да се върнем към добре забравеното старо, защото традицията ни е много силна и тя е още жива. Професионалната гимназия има опит, който може да бъде пренесен от миналото. Разбира се, има и опит, с който има възможност да се обновят образователните програми, начините на обучение с това, което в момента тече като световен и европейски опит. И неслучайно ние си партнираме в това отношение с държави като Швейцария, Австрия, Германия, където има силно професионално образование и една просперираща индустрия. Този опит нашите професионални гимназии трупат и чрез изпълнение на съвместни проекти, и чрез търсене на форми за създаване на партньорства с бизнеса. Ние в момента виждаме възраждането на професионалните гимназии именно по този път: в директна връзка с бизнеса и модернизиране, чрез съвременни форми на обучение, които са практика не само у нас, но и в други страни.

- Кой трябва да бърза повече, за да плати тежката цена и задача: бизнесът или повече е въпрос на държавна политика и образователни чиновници?

- Доколкото познавам приоритетите на колегите, работещите в Министерството на образованието и науката в сферата на образованието, това са хора, които ежедневно се опитват да създават рамката, в която ние да можем максимално добре да постигнем целите си. И те са отворени за иновиране, за преноса на традицията, която имаме. И знам, че бързат. Защото съм в контакт с тях. Но за да стане всичко, не може да се очаква това да е резултат от усилията само на едната страна. Това, което в момента виждаме в различни точки на страната, това, което правят фирмите, което правят общините, е от решаващо значение. Защото дори и да създаде Инспекторатът по образованието или Министерството професионална паралелка, ако няма обществена грижа за това тя да се запълни с деца, които активно, мотивирано ще учат, за да станат професионалисти в дадената сфера, няма как да се получи. Механичното разкриване на паралелка няма да реши нещата. Тъй като в нея трябва да влязат желаещи млади хора, с потенциал, които с любов ще учат тази професия. А това е задача и работа за по-широк кръг хора. Не е работа само на чиновниците.

*Що е то меки умения?

Децата с хуманитарна насоченост ги бива да пишат и да се изразяват, а малките технократи са по-затворени в себе си. Това важи с пълна сила и за бъдещите инженери.
Те знаят чужди езици, но това, което им куца, са т.нар. меки умения. Те не са застъпени в родните учебни програми, а стават все по-важни и все по-ценени от работодателите както у нас, така и в целия свят.
Става дума за способността на младите хора да представят идеите си, да са убедителни, да правят завладяващи презентации, да говорят пред публика и да мотивират екип. Поради слабата подготовка, която висшите и средните училища дават в тази насока, някои от чуждестранните вузове прекарват нашите младежи през допълнителни тестове. В английския образователен гигант Кеймбридж, например, има 11 теста, които установяват доколко кандидат-възпитаниците им носят такъв потенциал, твърдят от консултантската фирма за образование зад граница „Интеграл“.