Историкът пише нова книга за българските предприемачи

Проф. д.и.н. Пенчо Пенчев е казанлъчанин. Преподавател е по Стопанска история, История на икономическите теории и Сравнителна политическа икономия в Университета за национално и световно стопанство (УНСС) - София. Автор е на седем книги и множество научни публикации, включително свързани с родния му град. В Казанлък той представи последната си книга „Стопанска България 1879-2008“. Сега работи над ново издание, което ще бъде посветено на най-значимите български предприемачи през годините.

- Какво Ви насочи към стопанската история, област, която остава встрани от общоприетата и позната част от миналото ни?
- Този мой интерес дойде напълно логично, след като постъпих в Университета по национално и световно стопанство в столицата. ВУЗ-ът е с икономическа насоченост и това определи посоката на моите интереси. За разлика от другата история, в нея няма кръв, емоции, героизъм. Затова се възприема като по-скучна. Работата по определена тема изисква много труд, прехвърлянето на хиляди страници документация. Темата обаче може да бъде предадена и по интересен начин и именно това е моята мисия. Да не забравяме, че зад всяко голямо историческо събитие стои „невидимата“ дейност на българската икономика. Балканската война, например, която е едно голямо събитие в борбите ни за национално обединение, е свързана с дългогодишна подготовка. Необходимо е да се закупят огромни количества въоръжение – милиони патрони, стотици хиляди снаряди, нови оръжейни системи, оборудване за армията и т. н. Това не може да стане без едно голямо стопанско усилие, което поема всеки жител на тогавашна България. Да, героизъм има, но той трябва да има своята икономическа база.

- Книгата Ви „Стопанска България“ обхваща много голям период, с различни икономически системи. Възможно ли е толкова голяма тема да бъде представена в един том?
- Без да съм напълно изчерпателен, смятам, че тази книга е ценна с това, че е първото обобщено изследване за този наистина продължителен период – от Освобождението почти до наши дни. Стремил съм се текстът да бъде на достъпен език, подходящ за студенти, колеги, а и за други читатели, т. е. за възможно най-широка аудитория.
Да, икономическите, политическите и обществените условия са много различни, но основната ми цел бе не да хваля или отричам даден период от развитието на страната, а безпристрастно да се придържам към фактите. Това вероятно няма да се хареса на някои хора, които винаги и във всичко вкарват идеология и политика, но смятам, че историкът трябва да бъде обективен и безпристрастен.


- Кои са най-силните стопански години за страната през посочения период?
- В нашата история те не са много. Причината е в превратностите в световната история, които винаги са повлиявали в неподходящ момент. Седемте „тлъсти години“ са преди Балканските войни. За това има много предпоставки. По това време България е най-голяма по територия на Балканите, има най-многобройно население, валутата ни е стабилна. Поражението ни във войните води до спъване на този подем. В онези години той се усеща не само в икономиката. През 30-те години на миналия век също има засилване на икономиката, което е спряно с избухването на Втората световна война.
Тук искам да кажа, че загубите във войните не винаги имат само негативен ефект. През 20-те години в България идват много бежанци от Беломорието и Македония. Те увеличават човешкия потенциал, идват със своя опит и професионални умения. Например, бежанците от Беломорието помагат за развитието на тютюнопроизводството, което става основен поминък в много райони на страната и важен източник на валутни приходи. Интересното е, че колкото пъти държавата се намесва в икономиката, толкова по-зле е стопанското развитие. Колкото повече се намесва бюрокрацията в икономиката, толкова по-неефективно е стопанството. Например, в Сметната палата на България през 30-те години на миналия век е било толкова натоварено, че дневно на един финансов експерт му се е налагало да положи 800 подписа под различни документи. Сами преценете колко ефективна е била работата на служителя! А етатизмът, т.е. по-голямата роля на държавата в стопанския живот на страната, е на мода още от 20-те години на ХХ век. Според мен, частната инициатива винаги е за предпочитане пред прякото държавно управление и намеса. Защото предприемачът рискува своите пари, а не общите, които никой не пресмята. Това го прави по-съзидателен и успешен при реализацията на икономически проекти. При социализма, независимо от резултатите, никое предприятие не можеше да фалира. Пари се прехвърляха от един фонд в друг и това доведе до краха на системата. Ако това беше така при сегашната ситуация, много предприятия и стопански организации биха фалирали.

- Върху каква тема предстои да работите?
- Новите ми изследвания отново са провокирани от родния ми Казанлък. Темата съм я засегнал още в една от първите си публикации, когато писах за фирма Папазови. Става въпрос за добрия пример на българските предприемачи, които работят и в полза на обществото. Такива примери има много, дори ако изброим само тези от региона в близост до Казанлък. Казанлъчанинът Иван Хаджиенов дава пари за създаването и функционирането на техническото училище, габровецът Пенчо Семов изгражда санаториум за текстилните работници, енинската фамилия Пискюлеви подкрепя дейността на „Добрий самарянин“ и театъра в Стара Загора… Ето, това успешно публично-частно партньорство искам да покажа, защото то е възможно и необходимо и днес. Казанлък винаги е бил вдъхновение за мен и вярвам, че отново ще имам възможност да представя нещо ново на своите съграждани.